В съобщение до медиите Българската фотоволтаична асоциация (БФА) изразява несъгласие с приетия на 04 май 2011 г. от Парламентарната комисия по земеделието и горите Закон за допълнение и изменение  на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Текстът предвижда забрана за изграждане на фотоволтаични системи върху земеделски земи от първа до четвърта категория. Това решение, според асоциацията, е лишено от логика и е вредно за България, защото е:

*Дискриминационна мярка - ЗОЗЗ забранява единствено и само изграждането на фотоволтаични системи. Няма ограничение за ползване на земеделска земя с цел изграждане и/или експлоатация на ТЕЦ, АЕЦ, хотели, заводи, голф игрища, автокъщи, бензиностанции, пътна инфраструктура.

*Нарушение на Директива 2009/28/ЕО и Директива 2009/72/ЕО, които предвиждат подкрепа за всички видове ВЕИ технологии и премахване на ограничения, особено на дискриминационни такива. Неспазването на тезиразпоредби, което се въвежда чрез ЗОЗЗ, означава глоби за България, които ще бъдат заплатени от данъкоплатците.

*Обезмисляне на Закона за енергия от възобновяеми източници, обнародван на 03 май 2011 г. (един ден преди гласуване на ЗИД на ЗОЗЗ). След продължили година и половина дискусии, в края на април 2011 г. парламентът прие изключително спорен текст на Закона за ВЕИ. Всички браншови организации определиха този Закон като „ограничителен" за развитието на ВЕИ в България.

*Заплаха за реномето на България като предвидима правова държава - след като е възможно чрез един закон (ЗОЗЗ) да се промени изцяло смисъла на друг закон (за ВЕИ), то това би могло да случи и във всеки друг сектор на икономиката. Няма как чуждестранните и местните инвеститори да повярват, че България е сигурно място за правене на бизнес и създаване на работни места.

Забраната за строеж на фотоволтаични централи върху земеделски земи от първа до четвърта категория е нелогична и по причини, свързани пряко с актуалната обстановка в секторите „Земеделие" и ВЕИ, смятат от Българската фотоволтаична асоциация.

По данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), към 09 май 2011 г. в България има инсталирани 28 MW фотоволтаични мощности. Някои от тях са изградени върху рекултивирани терени, други - върху бивши земеделски земи. Средно за един MW инсталирана мощност са нужни около 25 декара, т.е. общата площ, която соларните паркове заемат днес е около 700 декара, или 70 хектара. През 2010 г. общите площи със селскостопанско предназначение възлизат на над 5 млн. хектара или около 50% от територията на страната. От тях над 3 млн. хектара са обработваеми земи. Тоест, простата сметка показва, че към днешна дата фотоволтаичните системи заемат около 0,00002 % от обработваемите земеделски площи.

Според изчисленията на БФА, в България има потенциал от инсталиране на около 1800 MW нови мощности до 2020 година. Моментните прогнози на правителството са за 600 MW, или около три пъти по-ниски. Каква би била ситуацията, ако разгледаме тези два сценария за развитие? Дори всички инсталирани мощности да бъдат изградени върху земеделски земи, в следващите 10 години ще бъдат нужни между 15 000 и 45 000 декара за изграждане на фотоволтаични системи. Тези 1500-4500 хектара представляват между 0,005 и 0,015% от всички обработваеми земи.

Едва ли това е най-голямата заплахата за българското земеделие, убедени са от асоциацията.