Дните, в които наричахме доларa всемогъщ, са преброени, според публикуван днес във Washington post анализ на Антъни Файола.

След Втората световна война, когато доларът измести британската лира като цар на световните валути, Съединените щати пожънаха плодовете на своята парична стабилност. Вярата в неразрушимоста на американския финансов модел позволи на правителството на САЩ да заема евтино и доведе до ерата на богатите американски туристи плащащи в най-лесно конвертируемата валута.

Но финансовата криза, която започна в САЩ, драстично засилва дебата за бъдещето на долара, както и дали той може или трябва да остане в началото на финансовата хранителната верига. Макар че има предпоставки за него, преминаването от долара към друга валута може да отнеме години. Въпреки това някои анализатори смятат, че дебатът е вече достига повратна точка.

Миналата седмица, лидерите на Бразилия, Русия, Индия и Китай - чиито правителства са едни от най-големите притежатели на долари в света - съвместно обявиха нуждата от "по-диверсифицирана международната парична система," което доведе до поевтиняване на американските пари на световните пазари . През последните няколко месеца, по-специално Китай води кампания за един нов световен паричен ред, като изтъква, че финансовата криза е показала дълбоката уязвимости на икономиката и на финансовата система на САЩ. Тези недостатъци, показват, че е просто твърде рисковано за световните централни банки да се разчитат в голяма степен на долара за валутните си резерви.

В същото време Пекин взе безпрецедентни мерки за увеличаване на международната роля на своята собствена валута, юана, до нива, съизмерими със сравнително новия статут на Китай като основна икономическа сила. През следващите седмици, Международния валутен фонд - институцията, натоварени с контрола и стабилността на глобалната икономика - ще емитира огромно количество бързо ликвидни ценни книжа, известни като Специални права на тираж, които някои анализатори виждат като дългосрочна заместител на долара. Това кара някои анализатори да считат, че доларът ще падне от сегашните си нива от 60 до 65% от международните резерви на по-малко от 50% след десетилетие.

А намаляването на глобалната роля на долара има дългосрочни последици за Съединените щати. Стойността на долара спрямо останалите основни валути може значително спадане, което ще прави милиони американци по-бедни, докато потенциално подхранва нова златна ера за американските износители, тъй като американските стоки ще имат все по-конкурентни цени. Американското правителство също може да бъде принудено да плаща по-високи лихви на инвеститорите при продажба, например на държавни облигации за набиране на парични средства - което означава, че за него ще бъде много по-скъпо в бъдеще да покрива огромните разходите за стимулиране на икономиката си.

"Статутът на долара в световен мащаб е позволил на САЩ свободно да финансират  дефицита си за разлика от страни като Бразилия, които са наказани от международните валутни инвеститори за рисково поведение", според Мартин Вайс, автор на "Основен наръчник за оцеляване в депресия."

"Но ако доларът вече не е глобална резервна валута, която всеки иска или трябва да има, за да продължи да прави бизнес, ще бъде много, много по-трудно за САЩ."

Въпреки сегашната кампания за намаляване на ролята на долара, анализаторите отбелязват, че все още липсва тласък от чужди правителства или частни инвеститори за отхвърлянето му. В действителност, в течение на финансовата криза, доларът, който рязко поевтинява от два месеца, се засили срещу основните валути, в това число прекия му конкурент, еврото.

Това е отчасти, защото дори нации като Китай, страната с най-големи деноминирани в долари резерви от близо $2 трилиона, се въздържа от реални ходове срещу долара, боейки се, че поевтиняването му може да доведат до тежко увреждане на стойността на активите й, но и да се отрази силно негативно на износа й.

Освен това, други силни валути като евро са загубили шанса да претендират за мястото на долара, тъй като икономиките, които стоят зад тях са в още по-лоша икономическа форма, отколкото Съединените щати. По време на криза, доларът, както и деноминираните в долари американски държавни облигации, все още се възприемат като безопасни убежища.

"САЩ трябва да се провалят тотално, за да се стигне до края на господството на долара, но може да се каже, че една глобална финансова криза започнала зад Океана е доста голям провал", според Фред Бергщайн, директор на Института за международна икономика Питърсън, "Но европейците не са в състояние да се възползват от това, защото и те самите направиха няколко огромни гафа."

Въпреки това, според Бергщайн  края на господството на долара изглежда неизбежен. През 19-ти и началото на 20 век, например, британският паунд се радва на подобно надмощие. Но постепенно губи тази роля с разпадането на Британската империя, опустошена от двете световни войни, след които САЩ зае мястото ма глобална доминираща суперсила.

По същата причина, икономисти виждат в текущата финансова криза, както и в проблемите за икономиката на САЩ, създаването на нов икономически ред. Отхлабената парична политика наложена от Федералния резерв за подпомагане на възстановяването, включително нулеви лихвени проценти и количествени улеснения също работят срещу силата на долара.

Според директора на Глобалната инициатива за стратегическо финансиране на фондацията Нова Америка "в дългосрочен план  е ясно, че доларът ще загуби част от своя господстващ статут."

Това дава пространство за развиващите се  държави като Китай да се възползват увеличавайки ролята си в световната парична система. Въпреки че китайската валута остава в голяма степен неконвертируема, Пекин предприе мерки за преодоляване на този недостатък, като подписа споразумения за валутна обмяна на стойност общо $95 млрд. с Южна Корея, Малайзия, Индонезия, Беларус, Хонг Конг и Аржентина. Бразилия и Китай, съобщиха през май, че те проучват подобен договор, който ще позволи на двете страни да търгуват освен в долари и в собствените си валути.

Въпреки това може да отнеме години преди тези споразумения имат истинско влияние върху долара, те идват в момент, когато правителствата по света търсят потенциален заместител на техните доларови резерви: Специалните права на тираж на МВФ.

СПТ са активи, чиято стойност е претеглена спрямо основните валути, като досега . Те макар и в силно ограничен вид, имаха за цел да подпомагат страните които се нуждаят стабилизиране на валутните си резерви. През април обаче, световните лидери, включително президентът Обама, договориха на икономическа среща на върха в Лондон, че СПТ сега следва да бъдат използвани, за да стабилизира балансът на МВФ, за финансиране на икономиките, борещи срещу сегашната криза.

В резултат на МВФ сега се подготвя да емитира СПТ на стойност $300 млрд. или 10 пъти повече, отколкото съществуват в момента. Те ефективно ще се държат като резерв депозиран в повечето централни банки по света.

Според някои анализатори ролята на СПТ  трябва да се разшири и те да служат де факто като глобална резервна валута, което би позволило постепенното изместване на долара без рязкото му поевтиняване, което да заплаши устоите на глобалната икономика.