"Дясната ръка на Василев осветли схемите му" четем на първа страница във в. "Монитор"
Бисер Лазов, който е сочен за дясна ръка на скандалния банкер Цветан Василев, е пропял срещу него. Това стана ясно на вчерашното заседание на Софийския градски съд.
На него беше гледано искането на прокуратурата да останат постоянно зад решетките четиримата ключови играчи в КТБ, които бяха арестувани в петък за неправомерното изнасяне от банката на близо 206 млн. лева и обвинени в длъжностно присвояване. Това са шефът на УС на КТБ и изпълнителен директор Орлин Русев, главният касиер Маргарита Петрова, главната счетоводителка Мария Димова и заместничката й Борислава Тренева-Кючукова. По време на пледоарията на държавното обвинение стана ясно, че прокурорите са привлекли като свидетели две възлови фигури от схемите на Василев. Основната е Лазов, който е ключов играч в обкръжението на скандалния банкер и фигурира в редица свързани с него фирми. Той е сред съакционерите и в перлата на инвестиционния бизнес на Василев - „Хедж инвестмънт България". Вторият свидетел, дал показания пред прокуратурата, е Теодора Танева - изпълнителен директор на ТЦ-ИМЕ, която участва и в още няколко дружества от бизнесимперията на Василев.
За факта, че кеш, без каквито и да било надлежни документи и само срещу разписка от КТБ са били изнесени близо 206 млн. лева, стана ясно в петък, когато управителят на БНБ Иван Искров изнесе данните от одитния доклад в трезора.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Въпросителните около Корпоративна банка растат" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Очаква се днес Консултативният съвет при президента да начертае ясни стъпки за излизане от кризата с КТБ, в която са затворени милиарди левове на граждани, фирми, общини, ведомства. В петък, на заседание на бюджетната комисия в парламента, депутатите изслушаха управителя на БНБ Иван Искров, но не се стигна до обсъждане на законопроект, който да осигури провеждането на спасителната операция. БНБ пое ангажимент на 21 юли клиентите на поставената под специален надзор банка да могат да разполагат с парите си. Проектозаконът, за който се говори от миналата седмица, ще позволи малката дъщерна банка на КТБ "Креди агрикол България" да бъде одържавена, капитализирана от държавата и под ново име - Българска търговска банка - да поеме операциите с клиентите на КТБ, чийто лиценз ще бъде отнет. Според запознати със специалния закон ще бъдат изменени и други закони, за да се проведе цялата мащабна операция, без прецедент у нас.

Междувременно стана ясно, че политици и финансисти се разминават в мненията си доколко държавата трябва да се ангажира финансово и дали наистина трябва всички депозити в КТБ да бъдат защитени и изплатени - вкл. и тези над 100 000 евро, които по закон са гарантирани. Някои твърдят, че щом КТБ ще фалира, трябва да се прилага законът, който защитава само парите до 196 000 лева. Други обаче, вкл. и БНБ и правителството, уверяват, че всеки лев ще бъде гарантиран.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„3,7 млрд. лв. би струвало гарантирането на влоговете от КТБ според проектозакона на БНБ", пише в. „24 часа"
3,7 млрд. лв. би струвало на държавата прехвърлянето на влоговете от Корпоративна търговска банка в "Креди Агрикол", става ясно от проектозакона за преструктурирането на КТБ, изготвен от БНБ и Министерството на финансите. Той бе предоставен през уикенда на парламентарните партии за съгласуване преди днешната среща при президента. ГЕРБ обаче не прати експерти, а БСП и ДПС поискаха пълна и детайлна информация за състоянието на КТБ, преди да решат дали ще спасяват всички влогове или не.
Според текстовете прехвърлянето ще се финансира от фонда за гарантиране на влоговете и държавата до размер на разликата между пасивите (привлечените средства) и активите (кредитите).
Според текстовете на проекта за обезпечаване на прехвърлянето на влоговете Министерският съвет дава финансиране на "Креди Агрикол" в размер на 2,2 млрд. лв. То може да е под формата на увеличение на собствения капитал и/или капиталов трансфер. За целта министърът на финансите ще може да емитира еднократно ДЦК.
Прочети още от в. „24 часа"

"Общинарите се уредиха с тлъсти заплати" е заглавиe от в. "Труд"
Да славим днес съветници аслани
от сливенската мила община -
от свят патриотизъм обладани,
заплата си гласуваха една:
За два работни дни - 16 часа
почесване отзад или отпред,
във равностойност левова това са:
Хиляда двеста и шейсет!
О, тежка участ... Ала ще сколасат
да издържат и днес от три до пет.
Защото знаят, левчета това са:
Хиляда двеста и шейсет!
Това стихотворение сътвори поетът от Сливен Христо Батинков, вдъхновен от местните общински съветници, които първи в страната си вдигнаха заплатите, и то с най-много. Леко засрамени от безпрецедентния граждански натиск, протести и подписки, местните избраници си намалиха възнагражденията на "скромните" 897 лв.
Бавно и полека, по примера на Сливен, за няколко месеца общинските съветници в цялата страна си коригираха заплатите нагоре. Последни бяха софийските общинари преди две седмици. Тази възможност им беше дадена с промени в закона, които позволиха възнагражденията на общинарите да стигнат до 70% от заплатата на председателя на общинския съвет.
Почти навсякъде си гласуваха максимума, макар да има възможност и за 1% ръст, а и не е задължително да си променят надниците.През зимата, когато започна голямото "забогатяване", започнаха и граждански протести.
Прочети още от в. "Труд"

"БНБ пише специален закон и променя няколко заради КТБ", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Чрез специален закон, суспендиращ по същество съществуващите разпоредби и логиката на европейската директива за банково преструктуриране, БНБ иска да одържави обявената за здрава "Креди агрикол България", да прехвърли всички депозити на Корпоративна търговска банка в нея и така те да бъдат изплатени изцяло от данъкоплатеца, вместо държавата да покрие само гарантираните до 196 хил. лв.

Схемата предвижда Министерството на финансите да поеме част от задълженията на КТБ и да ги прехвърли в "Креди агрикол", като в замяна й даде специално емитирани ДЦК - така, ако има големи тегления от "Креди агрикол", тя ще може да ги заложи в БНБ, срещу което да получи ликвиднст от централната банка. Друга част от задълженията на КТБ се поемат от Фонда за гарантиране на влоговете, който също ги прехвърля към "Креди агрикол", срещу което й превежда неизвестна засега сума.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Василев наредил измама за 206 млн.", извежда на първа страница в. "Стандарт"
206 млн. лева са източени от КТБ не наведнъж и в чували, а на порции от 2011 г. насам. За да се скрие липсата на крупната сума, Цветан Василев е заповядал по телефона на изпълнителния директор на трезора Орлин Русев да ги изпише като фиктивен кредит. Това стана ясно при разпитите на четиримата арестувани служители на КТБ. Измамата е оформена документално на 20 юни с участието на главния счетоводител на банката Мария Димова. Тя е поискала от IT отдела да фалшифицират датата и часа в счетоводната информационна система, за да се впише дългът преди влизането на квесторите, пратени от БНБ.
Цялата афера е разплетена благодарение на показанията на Бисер Лазов, бивш съдружник и най-доверен човек на Цветан Василев. Друг ключов свидетел е Теодора Танева, която е шеф на една от фирмите, свързани с КТБ.
Прочети още от в. "Стандарт"

„S&P понижи перспективата си за "Виваком" заради връзката й с КТБ и дълг от 150 млн. евро", пише в. "Капитал Daily"
Рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" (S&P) обяви в петък, че променя на негативна перспективата в оценката си за "Виваком". Основната причина е кризата около свързаната с телеком оператора Корпоративна търговска банка.

В официалното съобщение се казва, че след решението на БНБ да се отнеме лиценза на КТБ "ние смятаме, че не е вероятно рефинансирането срещу дялово участие на мостови кредит от 150 млн. евро на холдинга "Виваком" и че може би групата ще го рефинансира с нов заем преди падежа му през май 2015г." При това се допълва, че в S&P не са сигурни ,че подобно рефинансиране ще бъде успешно и че "не е ясно кога би могло то да се случи, предвид настоящата макроикономическа обстановка в България".

Агенцията потвърждава дългосрочния корпоративен кредитен рейтинг BB-, но информира инвеститорите, че в КТБ са над 75% от кешовия баланс на "Виваком" (118 млн. лв към 31 януари 2014г.).
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Нужна ли е ревизия на бюджета?", пише в. "Сега"
Последните дни се заговори за нужда от актуализация както на държавния бюджет, така и на бюджета на НЗОК. Данните за бюджетното изпълнение по консолидираната програма до май месец наистина показват лек спад на приходите спрямо 2013 г. и изоставането им спрямо разчетите в бюджета за 2014-а, докато разходите растат със сериозен темп. Изоставането на приходите спрямо плана в Бюджет 2014 не е изненада - още при гласуването на бюджета миналата година ние нееднократно предупреждавахме, че заложените приходи са свръхоптимистични. Въпросът по-скоро е доколко има автентичен проблем със събираемостта на приходите за първите пет месеца, сравнено с темпа на събиране на приходите през предходни години, и дали е необходима ревизия.

Краткият отговор е: не, по-скоро не се наблюдава реален проблем със събираемостта на приходите; изоставането се дължи единствено и само на свръхоптимистичните приходи, заложени в самия бюджет за година, което съответно налага актуализация на бюджета.
Прочети още от в. "Сега"

"Мирна окупация по морето. Русофобите си траят" пише в. „Труд"
Малките хора от малките страни дълбоко се възмущават от двойния стандарт в политиката на суперсилите. Само че двоен стандарт прилагат и те в позицията си по някои въпроси.
Ето например отношението ни към Русия и руснаците. Мине се-не мине време държавният глава Плевнелиев размахва пръст на Русия. Тя разрушавала "основите на международния правов ред", политиката била "националистическа и агресивна" и призовава НАТО и ЕС да озаптят набезите на имперския мечок. Външният министър Кристиян Вигенин се изказа невъздържано срещу "руската инвазия" в Крим. А военният министър Ангел Найденов сън го не лови заради "провокациите на руски товарни и разузнавателни самолети над Черно море", които извършвали "вражески набези" над морската шир.
А докато от високите нива се зъбят на Русия, населението от морското равнище очаква нашествието на руските летовници с копнеж, подобен на онзи, с който предците му са чакали дядо Иван да ги освободи от турско.
Прочети още от в. „Труд"

"Изтеглихме 56 млн. лв. евтини кредити за климатици", четем във в. "Монитор"
Над 55,6 млн. лв. са отпуснатите евтини кредити за покупка на климатици по Програмата за енергийна ефективност в бита (REECL) от септември 2006 г. когато тя тръгна в България, сочи нейната статистика.
Броят на евтините заеми за климатици се е увеличил и вече надхвърля 23 800. На кредитополучателите е била върната част от сумата в общ размер на 11 122 135 лв. Делът на кредитите за този тип битова техника нараства непрекъснато през последните няколко години и отдавна надмина този за новите дограми което е над 22 500. За периода за нови прозорци са раздадени общо почти 53,87 млн. лв., като субсидията за ползвалите евтините кредити възлиза на почти 9,7 млн. лв.
Бързо нараства популярността на тегленето на заем за бойлер на биомаса (дърва). Броят им наближава 2000, като делът е 59% и скоро ще задмине този за газовите бойлери. Взетите кредити за котле на дърва са общо за 8 768 225, върнатата субсидия от финансиращата банка е почти 1,6 млн. лв.
2737 нашенци са взели евтин кредит за покупка на газов бойлер, а общата отпусната сума по програмата за целта е 9 171 435 лв. На взелите газово котле с пари по програмата са били върнати 1 650 858 лв.
Трети по популярност заем на програмата след климатиците и новите дограми е този за изолация на жилището.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Хасан Адемов: Без реформа не можем да гарантираме пенсиите", пише в. „24 часа"
- Г-н Адемов, много ли компромиси направихте с коалиционния партньор БСП през тази година?
- В програмата на правителството влизат голяма част от предизборните ангажименти на партиите, които го подкрепиха. Бяхме наясно със завишените социални очаквания след трудните 4 години. Задачата беше да гарантираме повече социална справедливост. В този смисъл мога да говоря за пропуснати възможности като обещаното, но нереализирано двойно увеличение на средствата за заетост, липсата на време да приемем реформа на пенсионната система. Препоръките на ЕК са съвсем ясни и България трябва да регистрира напредък, а не забавяне и отстъпление. Трябва да избираме между пари за заетост и квалификация или ранно пенсиониране. Много внимателно трябва да се обсъждат предизборните ангажименти, за да не предизвикат впоследствие противоречия и колебания.
Стремежът ни е бил да отстояваме възможната социална политика, само че тя невинаги отговаря на очакванията.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Спасяването на всички влогове спира паниката", пише в. "Стандарт"
И идеята за спасяване на всички влогове в КТБ, и спасяването на гарантираните депозити до 100 000 евро имат своите положителни и отрицателни страни. Почти всички европейски страни спасиха своите вложители, когато им дойде банкова криза на главата, за да спрат паниката и да дадат знак, че никой няма да загуби пари. Това е предимството на варианта, когато се спасяват всички вложители. Така се слага край на всички спекулации за загуба на спестявания и се намалява драстично рискът да има паника в други части в банковата система. Недостатъкът на тази идея се изразява във факта, че вложителите няма да имат стимул да се съобразяват в бъдеще с това къде да си влагат парите. Хората ще знаят, че където и да си вложи парите, дори и в най-нестабилната банка, която предлага изгодни лихви, ще си ги получи обратно от държавата. В дългосрочен план това може да доведе до появата на множество банки, които предлагат високи лихви и прахосват парите си. Така че, ако не се вземат мерки за затягане на регулацията и по-високи изисквания, това може да повлияе зле на системата. При спасяването на гарантираните влогове пък е точно обратното. Тук има в краткосрочен план риск от паника и заразяване на останалите части от банковата система, но в дългосрочен план хората ще знаят, че трябва да мислят къде си влагат парите. Системата краткосрочно може да бъде заразена от паника, но в дългосрочен план ще бъде по-стабилна. В крайна сметка и двата варианта имат много проблеми и нямат идеално решение. Практиката показва, че всички вярваме, че трябва да се спасяват само гарантираните влогове. Но когато ни дойде до главата независимо в коя европейска страна, се спасяват всички депозити, за да се застраховат вложителите, че няма да има продължаване на паниката. Това се е случвало и в Германия, и в Испания, и в Ирландия.
Прочети още от в. "Стандарт"