Българският енергиен сектор изпрати поредната нелека година и навлезе в новата със стачка в мини Марица-Изток, с мораториум върху шистовия газ, с тежкото бреме на отлагани решения и с множество замитани под килима проблеми.

Чувството е по-скоро за застой, отколкото за динамика, а продължаващата икономическа криза напомня, че липсата на реални резултати не може да бъде прикривана с говорене, ежедневен пиар и неаргументирани обещания. Нека видим обаче какво предстои в родната енергетика през 2012-а.

Нормативната рамка

Миналата година приехме дългоочакваната нова енергийна стратегия. Сега обаче остава да започне изпълнението й. Иначе с най-голямо значение от нормативна гледна точка се очертава да бъдат промените в Закона за енергетиката, с които България трябва да транспонира и две евродирективи - електроенергийната и газовата. Няколко са основните моменти тук, но това, което предизвика най-сериозни дебати, е темата за либерализацията на енергийния пазар. Законопроектът все още не е гледан, но се очаква на свободния пазар да излязат множество нови стопански потребители.

Ако погледнем развитието на електроенергийния ни пазар през последните години, ще видим колко далече сме от реална либерализация. На свободния сегмент продават основно две централи (държавните АЕЦ „Козлодуй" и ТЕЦ „Марица Изток" 2, като делът на АЕЦ е около 2/3). Потребителите са няколко десетки (точно 65 за 2010г.), а активните търговци със сериозни обеми се броят на пръстите на едната ръка. През 2010-а дори размерът на свободния пазар бележи спад спрямо 2009-а. За сведение през 2010г. на вътрешния пазар са продадени 4,5 млрд. квтч електроенергия на базата на свободни договори, което е 18% от общото вътрешно потребление. Докато през 2009г. на вътрешния пазар бяха продадени над 7 млрд. квтч, които представляваха 24% от общото потребление в страната.

Една от големите заблуди е, че свободният пазар непременно ще доведе до поевтиняване на тока. В случая се „плаща данък" на принципно правилното схващане, че конкуренцията може да доведе до намаляване на цените. Пропуска се обаче, че силите на търсенето и предлагането могат да доведат и до значително поскъпване на електроенергията. Пропуска се и сегашната ситуация в България, при която за сметка печалбите най-вече на една държавна централа (АЕЦ „Козлодуй") цените могат да бъдат поддържани „изкуствено" ниски. Тоест може да се окаже, че до момента сме имали относително евтина енергия (което си е така), а ценовият шок предстои. Последното не е неизбежно, но решенията не трябва да се отлагат.

Трябва да се каже също, че свободният пазар няма само привърженици. От него биха спечелили някои енергийни предприятия, търговците и др., но пък би имало и потърпевши от потенциално по-високите цени, сравнени с тези на регулирания пазар. Самата либерализация няма да е лесен процес. Тя изисква правене на допълнителни инвестиции, свързани и с планиране, и с административни разходи, и с евентуално въвеждане на допълнителен софтуер. В същото време от нея ще има и много спечелили, ще бъдат насърчени мерките за енергийна ефективност в индустрията, ще бъде насърчен един по-отговорен подход при разходването на електроенергията и планирането

Трябва да бъдат споменати и очакваните поправки в Закона за енергията от възобновяеми източници. Вече внесените предложения са сравнително по-рестриктивни по своя характер и вече срещнаха силна опозиция от страна на инвеститори във ВЕИ.

Какви цени ни чакат?

Малка част от обществото си дава реална сметка за ценовите предизвикателства, пред които ще бъдат изправени българските потребители - битови и стопански. Вече се случи поредното увеличение в цената на газа, а в средата на годината се очаква нов ръст при цените на тока.

Факторите за този ръст са няколко и те многократно са били коментирани. Касае се и за увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници, и за цената на т.нар. „кафява енергия" от когенерационни мощности, и за таксите на мрежовите компании. Те обаче няма да доведат до ценови „апокалипсис" на този етап. Най-вероятно с катастрофални последици няма да е и миньорската стачка. Основен фактор за бъдещо поскъпване ще е изискването от 2013г. замърсителите да плащат за отделените от тях вредни емисии, което съответно ще повлияе негативно върху цената на тока от ТЕЦ. Изготвените разчети от ДКЕВР показват, че без дерогация скокът на цената на електроенергията от 1 януари 2013г. би бил с около 23% спрямо средната понастоящем, а с дерогация за 2013 г. скокът ще е наполовина.

Затова въпросът е да бъде осигурена електрическа генерация, която да осигурява енергия на приемливи за населението, но и за индустриалните потребители, цени. От тази гледна точка има резон да се насочим към генериращи мощности, които осигуряват относително по-ниски цени и базова енергия, при това - без да се правят компромиси с екологията.

Енергийните проекти

През 2011г. се случи очакваната негативна развръзка с проекта „Бургас-Александруполис", който изначално не беше реалистичен. Остават обаче много отворени въпроси, които все още не намират решения. Реализирането на част от прословутите големи проекти не зависи от страната ни. Примери за това са „Набуко" и „Южен поток", пред които има препятствия най-вече от геополитическо естество. Съдбата на други проекти като този за АЕЦ „Белене" или за хидроенергийната каскада „Горна Арда" обаче са изцяло в български ръце и тук няма как да търсим оправдания с международни фактори. Подобни оправдания могат да служат само и единствено за вътрешна консумация. Истината е, че с хаотични медийни изказвания и с игри на контраобвинения и изгубени писма българската „позиция" по проект като Белене изглежда неясна и непоследователна.

Важна е и темата за прословутите газови интерконектори, по които няма задоволителен напредък вече три години. Едва през тази ще започне реалната работа по връзката с Гърция, има индикации и за напредък по тази с Румъния. Прословутата реверсивна връзка с Турция обаче остава в сферата на добрите пожелания и трябва да е ясно, че не югоизточните ни съседи, а именно ние имаме нужда от този интерконектор. Поради тази причина, за да се получи напредък по него, трябва да се знае какви условия е поставила Анкара. До тогава само ще продължат медийните коментари по темата, а новите газови споразумения с Русия вече чукат на вратата.

Важно е да се спомене и интересното развитие с експорта на електроенергия, който през 2011-а достигна рекорд от около 10,5 млрд. квтч. и нарежда България на трето място като износител на ток в ЕС (след две други ядрени държави - Франция и Чехия).

Динамика или „блато"?

На пръв поглед случващото се в българската енергетика създава впечатление за динамика - непрекъснато се сменят кадри на водещи позиции, правят се медийни изявления, елементарното изпълнение на ежедневни административни действия и регулярни служебни задължения се представя като поредица от невероятни управленски успехи. От друга страна обаче реалните резултати по-скоро говорят за известен застой в отрасъла. Няма развитие не просто по прословутите големи проекти. Липсва и напредък в сферата на енергийната ефективност, въпреки честото медийно експлоатиране на темата. ВЕИ секторът за пореден път е настроен критично срещу държавните регулации в сферата на зелената енергия. По-скоро „на трупчета" са и повечето проекти в газовия сектор, включително този за второ газово хранилище. Дори по много важната темата за шистовия газ дадохме заден ход. Приватизацията на миноритарните дялове от ЕРП-тата е безспорна стъпка в правилната посока. Тази тема обаче не заслужава сериозни анализи, защото още преди години държавата така или иначе се оттегли от функциите си в мрежовите компании.

Каквото и да се случи през 2012-а, най-важното е да разберем, че без активни действия и адекватно планиране българската енергетика ще остане в сегашното си положение - без ясни приоритети и с дългосрочна визия само на хартия. Именно стратегическа посока сякаш липсва в момента, а ситуацията на продължаваща икономическа криза изисква вземане на адекватни и навременни решения. От тази гледна точка 2012-а може да се окаже година на решаващ успех или България да продължи да се движи по пътя на най-малкото съпротивление.