Преди няколко дни бе избран новият изпълнителен директор на Международния Валутен Фонд. Това е кандидатът на Европейския Съюз Доминик Строс-Кан. Онези, които имат нещо общо с тази материя, прекрасно разбират, че ЕС и САЩ са се споразумели помежду си и победата на френския кандидат бе предрешена. Затова естествено е да възникне въпросът, появил се неколкократно по време на закритите консултации, а също и в пресата: защо Москва предложи алтернативен кандидат, Йозеф Тосовски, знаейки, че при съществуващата система на разпределение на квотите, предопределяща изходите от гласуването, шансовете за успех не бяха високи? Искам да обясня позицията на Русия.

През втората половина на 1940те в рамките на разбирателствата последвали съглашението от Бретън Уудс, САЩ и водещите страни от западна Европа стигнаха до решението да контролират международната финансова система. Оттогава мина повече от половин век и много неща се промениха в света. Ерата на колониалните империи вече е минало. Ролята на страни като Китай, Индия и Бразилия в световната икономика нараства е не е възможно тя да не се вземе предвид в организацията на глобалната финансова система. Още през 2000 италианският финансов министър предупреди, че системата на изборите, при която САЩ и западна Европа се споразумяват за това кой ще води важните международни финансови институции, а останалият свят гледа какво се случва, е нередовна и в дългосрочен период също така нестабилна. Тогава The Financial Times отбеляза, че подобна процедура не може да продължи още много.

Ръководителите на финансовите департаменти на Австралия, Бразилия и Южна Африка през юли дадоха ясно да се разбере, че е време да се отстъпи от принципа, че принадлежността към определена националност е решаващ фактор в избора на кандидати за ключови постове. Решенията за това кой трябва да ги ръководи следва да се вземат на базата на професионалната квалификация, опита и способността да се справя със задачите, стоящи пред МВФ и Световната банка.

Изходихме тъкмо от тази идея, когато предложихме г-н Тосовски за изпълнителен директор на МВФ. Той имаше опит в мениджмънта на икономическата криза, свързана с колапса на социалистическата икономика и безболезненото разделяне на чешката и словашката валути. Този опит е важен в поемането на сложните предизвикателства, стоящи пред институциите на Бретън Уудс в днешните финансови пазари. Но за заемането на наша позиция за лидерството на МВФ за нас най-важното съображение бе как да се вземат ключовите решения, свързани с дейността на тази структура. Нашата цел бе да се започне сериозна дискусия как да се организират институциите, призовани да осигуряват финансовата стабилност и стабилния ръст на световната икономика. Ние се опитвахме да постигнем това.

Г-н Строс-Кан посочи приоритетите си ако стане изпълнителен директор на МВФ в статия през септември. Те включваха адаптиране на фонда към променящия се свят, разширяване на международната подкрепа за лидерството на фонда, увеличаване на квотите за развиващите се страни, промяна на механизма за гласуване, правилата и процедурите на фонда, за да могат всички държави да се чувстват въвлечени във изработването на решения.

Трудно е да не се съгласим с тези идеи. Те се дискутират от дълго време. Но в тази посока е нямало голямо практическо движение. Суровият свят на финансите вярва в действия, не в дела. Очакваме от новия управителен директор да вложи живот в новите идеи, които е предложил. Ключовият индикатор, който всеки ще следи с повишено внимание, е преразпределянето на квотите в МВФ.

За да управляват кризите ефективно, МВФ и Световната банка трябва да бъдат компетентни организации. Необходимо условие за техния успех е доверието от световната общност и споразумение в голямото мнозинство на държавите с правилата, при които те действат.

Не е трудно да се разбере, че ако една или друга структура в очите на голяма част от света се вижда като осигуряваща доминирането на една страна или група страни над останалите, то тя ще загуби легитимността си. Тя ще престане да бъде ефективен инструмент. Искрено се надяваме новият изпълнителен директор на МВФ да бъде в състояние да осъществи на практика програмата, която е декларирал. Ако той не успее, ще трябва да забравим за МВФ като сериозна глобална институция, регулираща международните финанси.

Статията е написана за The Financial Times от Алексей Кудрин, заместник премиер министър и министър на финансите на Руската Федерация.
Превел от английски Димитър Събев