„Европа нарежда да закрием АЕЦ "Козлодуй" на 19.10.2035 г.”, „Делят на 6 България”, „Общините заплашиха с нови дългове към бизнеса”, „Акция “Цигари” в цялата страна”

„Европа нарежда да закрием АЕЦ "Козлодуй" на 19.10.2035 г.", информира от първата си страница „Сега"
Европейският парламент ще гласува днес решение, което посочва датата, до която може да съществува АЕЦ "Козлодуй". Тя е 19 октомври 2035 г. Текстът за централата е свързан с бюджетния контрол и е прокаран като поправка от германската евродепутатка Ингеборг Гресле (ЕНП).

Появата на текста в решението на Европарламента за освобождаване от отговорност на ЕК за изпълнението на бюджета за 2008 г. е изненада, защото България не е поемала ангажимент пред ЕК за затварянето на цялата централа. Разследване на "Сега" показа, че християндемократката Гресле, която имаше много резерви към отпускането на допълнителни 300 млн. евро за демонтирането на първите четири реактора на "Козлодуй", е успяла да вмъкне поправка, която създава впечатление, че цялата централа ще бъде ликвидирана след 25 години, по време на обсъжданията в Комисията по бюджетен контрол на ЕП на 21 април. В нея участват Илияна Иванова от ГЕРБ (титуляр) и Ивайло Калфин от БСП (заместник). Член 248 на решението гласи "Европарламентът отбелязва, че работата по извеждане от експлоатация в АЕЦ "Козлодуй" ще приключи до 19 октомври 2035 г.; отбелязва липсата на прозрачност за произхода на средствата от различните генерални дирекции в Комисията; отправя искане към Сметната палата да наблюдава внимателно средствата, които се използват там".

Датата е посочена не от Брюксел, а от българското правителство, става ясно от писмен отговор от 5 февруари на еврокомисаря Андрис Пиебалгс. Месец по-рано Гресле пита кога ще приключи демонтирането на първите четири реактора. Пиебалгс се позовава на Осъвременена стратегия за извеждане от експлоатация на реакторите, представена от България през 2006 г. "Този документ предвижда всички демонтажни действия в "Козлодуй" да приключат на 19 октомври 2035 г.", пише Пиебалгс.

Българските евродепутати няма как да извадят днес този текст от документа, но могат да поискат уточнение, че той не се отнася до 5-и и 6-и реактор, за чието затваряне България не е поемала ангажименти пред ЕС.

Решението на ЕП за изпълнението на бюджета през 2008 г. се отнася точно до годината, през която бяха наложени най-тежки финансови санкции на България. Те са определени като основателни и Еврокомисията е призована и занапред да проявява строгост. България е определена като държава с особено много нередности (6%) при усвояването на средства от общата селскостопанска политика. Само Румъния има повече - 12.5%. "Пак в тази област са констатирани значителни слабости в избрани разплащателни агенции в три държави членки: България, Румъния и Обединеното кралство (Шотландия)", продължава документът.
Още от статията на „Сега"

„Делят на 6 България", съобщава от първата си страница „Стандарт"
България да бъде разделена на 6 мегаобласти, които да заменят сегашните 28. Това предлагат синдикатите на Съвета по административна реформа, ръководен от Симеон Дянков. Идеята е новите области да съвпадат с районите за развитие - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Видин. Така ще се свият с 20% разходите за чиновници, обясни лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев.

Работна група на кабинета вече е разработила варианти за ново административно деление. Направени са разчети и за копиране на френския модел, според който за България са напълно достатъчни 13 области - 12 плюс София, обясни областният управител на Пловдив Иван Тотев.
Идеята ще бъде представена днес на премиера Бойко Борисов.
Още от статията на „Стандарт"

„Общините заплашиха с нови дългове към бизнеса", разкрива от първата си страница „Дневник"
Общините ще увеличат дълговете си към фирмите, а по-малките може да изпитат сериозни затруднения изобщо да функционират, ако държавата съкрати субсидиите за тях с 20%. Това обявиха от Националното сдружение на общините в България (НСОРБ), след като почти целият управителен съвет на сдружението се срещна с финансовия министър Симеон Дянков вчера.

След срещата всички кметове, независимо от политическата си принадлежност, изглеждаха видимо притеснени. В числа 20-процентното съкращение означава 182 млн. лв. по-малко за общините.

Намерението на правителството е да съкрати всички разходи на администрацията, включително и тези за местните власти, за да спести 900 млн. лв. От съкращенията са изключени само контролните органи, а за МВР и социалното министерство свиването ще е с 10%.

При общините няма да се намаляват само средствата, които държавата им дава за образование и социални услуги. Мярката беше договорена в понеделник в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Тя е най-важната в антикризисния пакет на кабинета, защото ще предотврати увеличение на ДДС от 20 на 25%, а това щеше да свие допълнително вътрешното търсене и да забави възстановяването на икономиката.

Съкращението на държавkите разходи трябва да бъде гласувано на днешното заседание на Министерския съвет и да влезе в сила със задна дата от 1 януари, станало ясно от разговора на кметовете с Дянков.

На срещата управителният съвет на сдружението се е опитал да отложи решението в частта му за общинските разходи с няколко седмици, защото научили от медиите за готвената от правителството мярка. "Ние искаме време да проведем консултации, за това въпросите за общините не трябва да се решават утре.

Вицепремиерът обаче не може да вземе сам такова решение и за това искаме среща с премиера Бойко Борисов още тази вечер (вторник - бел. ред.)", обясни пред "Дневник" кметът на Смолян и председател на сдружението Дора Янкова (БСП). До редакционното приключване на вестника информацията беше, че има голям шанс такава среща да се осъществи.

Останалите кметове, издигнати от различни политически сили, не пожелаха да говорят поотделно, тъй като проблемите били общи за всички общини в сдружението, чийто председател е Янкова.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Бюджетът излиза на плюс с 213 млн. лв. за първи път от началото на годината", съобщава от първата си страница „Класа"
През април бюджетът излиза на плюс с 213 млн. лв., показаха оперативните данни на Министерството на финансите (МФ). Подобни положителни резултати не са отчитани в хазната от януари 2009 г., когато преизпълнението на приходите е било 907 млн. лв. През миналата година излишъци са били отчетени още през април (162 млн. лв.), октомври (3,3 млн. лв.), ноември (47,4 млн. лв.) и декември (2 млн. лв.).

От ведомството на Симеон Дянков уточняват, че резултатът за април потвърждава предварителните прогнози за стабилизиране на фискалната позиция и постигане на положително бюджетно салдо на консолидирано ниво. Припомняме, че в понеделник стана ясно, че бюджетният дефицит за март тази година е бил 270,9 млн. лв. Това е най-малкият бюджетен дефицит, отчетен на месечна база от началото на годината, след като за януари и февруари той беше съответно 499,1 млн. лв. и 899 млн. лв. Така от началото на годината до края на март дупката в държавните финанси нараства до 1,67 млрд. лв. С данните за април недостигът в бюджета общо за четирите месеца намалява до близо 1,46 млрд. лв.

Според финансовия министър Симеон Дянков очакванията април да е преломен и показателен за икономиката се оправдават. Той се надява най-трудните месеци от кризата вече да са зад гърба ни. Процедурата за разплащания на фирмите през Българската банка за развитие вече е в ход и това ще даде допълнителен ресурс и тласък за укрепване на икономиката, категоричен е финансист № 1.
Още от статията на „Класа"

„Акция "Цигари" в цялата страна", разкрива от първата си страница „Монитор"
МВР започва акции срещу депата за нелегални цигари в цялата страна. Първи изгърмяха вчера мургавите търговци на най-голямата борса за папироси в столицата - Женския пазар. "Беше нещо страшно, толкова нагли са станали, че докато ние проверяваме от единия край на пазара, на другия продължават да си продават. Борят се за всеки клиент", обясни пред "Монитор" участник в акцията.

Заради увеличеното търсене на безбандеролни цигари след последното вдигане на цените пазарът е залят с контрабанда. Поради тази причина операциите на полицаите на Женския пазар ще се провеждат два пъти седмично.

За проверките потвърди вчера пред "Монитор" и вътрешният министър Цветан Цветанов. "Мога да кажа, че днес (вчера - б.а.) в 9,00 часа стартирахме една рутинна операция, която е насочена точно към нелегалното разпространение на цигари, на алкохол от складовете и обектите в търговската мрежа на територията на цялата страна. Към настоящия момент съвсем спокойно мога да призная, че търпим критики, и то съвсем основателни, защото може би тук синхронизацията между МВР, митниците и ДАНС не е на това ниво, на което работим спрямо организираната престъпност. Но смятам, че когато има системен подход, има и реални резултати", коментира вчера МВР шефът.

Заради зачестилите проверки продавачите на Женския пазар също са станали по-мнителни. Папиросите вече не са извадени на показ - всеки търговец държи по два-три стека в найлонови чанти. Източници на вестника разкриха, че в София част от дилърите на хероин вече са се преориентирали и също продават цигари.
Още от статията на „Монитор"

„Компютри надуват цената на тока", разкрива „Стандарт"
Твърде скъпи компютри са купували някои от електроразпределителните дружества у нас, което е надувало цената на тока, съобщи източник на "Стандарт", запознат с проверките, които текат в ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН. Харчовете за компютри, както и изнасянето на някои дейности към външни фирми (аутсорсинг), са представяни от ЕРП-тата като ценообразуващи харчове пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за да им даде по-високи цени на тока. Освен това работата, предоставяна на подизпълнители, в някои случаи била при сериозно надути цени, надвишаващи в пъти пазарните, твърди запознатият. Информацията беше частично потвърдена и от зам.-председателя на ДКЕВР Валентин Кирчев.

Вчера той заяви, че регулаторът вече разполага с част от данните от проверките, които се правят съвместно с ДАНС и НАП. Предварителните резултати сочели, че някои от харчовете на ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН са неоправдани, заяви Кирчев. Той обаче категорично отказа да представи конкретни данни.

Ако се докаже, че ЕРП-тата са завишавали разходите си за аутсорсинг или са купували скъпа техника, вместо да инвестират в мрежата, цените на тока от 1 юли може да бъдат понижени, каза още Кирчев, като поясни, че намалението ще бъде минимално.
Още от статията на „Стандарт"

„Работодателите поемат по 70% за първите 3 дни от болничния", съобщава „Сега"
По 70% от средния доход на болните през първите три дни да се плащат от работодателите, а НОИ да влиза от четвъртия ден с обезщетение в размер на 80% от средния осигурителен доход за шест месеца назад. Този вариант се очаква да приеме днес правителството, научи "Сега". Мярката би трябвало да действа само до края на т.г., докато държавата изгради система за контрол. Работодателите бяха готови да плащат по 60%, синдикатите са против промяна в сегашния режим, според който НОИ влиза от втория ден, а осигурителят плаща 100% от надницата за първия.

От КТ "Подкрепа" обаче признаха, че биха се съгласили работодателят да плаща 80 на сто за първите 3 дни. Въпреки това от синдиката са категорични, че проблемът изобщо не е в първите три дни болнични, с които според НОИ се злоупотребява. От института изнесоха данни, че за първите два месеца са платени за болнични със 17 млн. лв. повече, отколкото за същия период през 2009 г., а ръстът на лицата, които са се ползвали от тях, е със 160 000 души отгоре.

"Първите 3 дни имат принос в това увеличаване, но ако се погледне 4-5 години назад, с развитието на болничната помощ през първите 2 г., когато се увеличаваше делът на финансирането на касата, хоспитализациите нарастваха с 300 000 годишно. Сега растат с 200 000", обясни д-р Евгений Душков от КТ "Подкрепа". Според него проблемът е в увеличението на здравните заведения от 120 в началото на прехода на над 420 в момента. "Само за октомври-ноември 2009 г. касата е сключила договори с 35 нови лечебни заведения. Те, естествено, се пълнят с хора", заяви Душков.
Още от статията на „Сега"

„50% от сиренето идва от сивия сектор", разкрива „Монитор"
Половината млечни продукти, които са на пазара, се произвеждат от сивия сектор. Това важи особено за сиренета, кашкавалите и млеката за пиене, каза вчера Емил Петров от Асоциацията на млекопреработвателите в България. С нелегално произведена стока най-лесно човек може да се снабди на Женския пазар, където е пълно с имитации на известни марки български млечни продукти. Подобни неща се предлагат и в някои складове в столицата, твърди млекопреработвателят. Не е проблем да се закупят млечни продукти без сертификат за качество, без история и каквито и да било документи, каза още Петров.

От асоциацията ще започнат да изпращат в чужбина проби от продукти, закупени на пазара, за да се види тяхното реално съдържание, съобщи председателят на АМБ Димитър Зоров. Това не е война с колегите, а опит да се установи какво е истинското съдържание на млечните храни у нас, обясни Зоров. Липсата на Български държавен стандарт продължава да притеснява производителите. В момента БДС е съгласуван с всички институции, но е необходимо да се инициира и обществено обсъждане. Стандартът е бил задължителен и действащ до 1998 г. През последните 12 години обаче на пазара цари хаос, каза Богдан Борисов, който също е производител на млечни продукти. Не може да съществуват сирена под три лева, а прясното мляко за пиене да излиза на пазара по 70 стотинки, предупредиха още от асоциацията.
Още от статията на „Монитор"

„Пробва се нова схема за алеите на Слънчев бряг", информира „Дневник"
Държавата ще пробва нова схема за прехвърляне на инфраструктурата в курортния комплекс Слънчев бряг на община Несебър. Според най-новия проект на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) активът на курорта трябва да бъде продаден на общината, като се обмисля възможността за разсрочено плащане.

От икономическото министерство съобщиха, че "е направен детайлен анализ на всички варианти за разрешаване на проблемите, свързани с инфраструктурата, собственост на "Слънчев бряг", и единственият възможен вариант е "възмездна сделка с община Несебър".

За целта пък от ведомството били готови за "преговори за срока на плащането с оглед на това евентуалната сделка да не предизвика финансови сътресения за бюджета на общината". Във вторник от община Несебър не коментираха пред "Дневник". По неофициална информация обаче вече са водени разговори по въпроса и има принципно съгласие за сделка при дългосрочна схема за разсрочено плащане, без обаче да е обявена официално цената.

През септември 2007 г. акционерите на курорта взеха решение всички тротоари, улици, алеи, паркови съоръжения да бъдат продадени на общината за общо 45.67 млн. лв. Впоследствие цената беше намалена до 13 млн. лв. без ВиК системите.

Тогава от местната администрация обаче съобщиха, че биха взели актива само безвъзмездно, тъй като "нямат намерение да си източват бюджета". Бившият икономически министър Петър Димитров пък се опита да прехвърли безвъзмездно инфраструктурата, но решението за това беше спряно от Комисията за финансов надзор, тъй като би ощетила миноритарните акционери в "Слънчев бряг" АД.

Казусът с инфраструктурата на Слънчев бряг започна преди няколко години, когато хотелиерите в източната част отказаха да плащат инфраструктурна такса на "Слънчев бряг" АД. Мотивът им беше, че вече плащат курортна такса към общината.
Още от статията на „Дневник"

„Всеки влак с електромер", информира „Монитор"
По подобие на трите ЕРП-та занапред Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) ще събира такса за електроразпределение. Тя ще се плаща както от държавната БДЖ, така и от частните превозвачи ("Рейл карго", "Шенкер", "Булмаркет", БЖК), ползващи жп мрежата, стопанисвана от НКЖИ.

За целта всеки локомотив трябва да бъде снабден с електромер. Локомотивите на частните оператори разполагат с електромери, но БДЖ тепърва трябва да се снабди с такива уреди. Имаме уверение от БДЖ, че ще монтират електромери, но инвестицията не е малка - около 12-13 хил. лв. за локомотив, каза Стоян Стоянов, директор дирекция "Електроразпределение" в НКЖИ. БДЖ разполага общо с над 320 локомотива, което прави инвестиция от порядъка на 4 млн. лв.

Цената за разпределение ще се начислява на киловатчас, отчетен от електромера на локомотива. В случаите когато няма монтиран електромер, еленергията се измерва по методика - на бруто тон/ км, като почти няма разлика в отчетите по двата начина, каза Стоянов.
Още от статията на „Монитор"

„Ако хората имат търпение, защо БСП да е нетърпелива", казва в интервю за „Сега" Михаил Миков, зам.-председател на ПГ на "Коалиция за България"
Г-н Миков, съгласен ли сте с Кирил Добрев, че на БСП й трябва луд с пушка?
- Не, защото на БСП й трябва връщане на интелектуалното превъзходство. Трябва й сериозна дискусия и изработване на позиция по въпросите, които засягат отделния човек. Трябва й сила да наложи в обществото връщане на сериозната политика и отпор на чалга-политиката, която е актуална днес в България. 

Има ли лидерски проблем в БСП?
- Лидерският въпрос се решава на форумите на БСП. Няма друга партия, която по по-демократичен и сериозен начин да подрежда своите органи и ръководства. В тези вътрешнопартийни механизми, които са част от вътрешнопартийната демокрация, е заложена и свободата на всеки партиен член да участва в надпреварата в партията тогава, когато има съответния форум.

Много хора на пленума на БСП искаха ясен отговор от Станишев може ли да ги води към нови победи и ако не може, защо веднага не се оттегли. Вие лично повярвахте ли му, че под негово ръководство БСП може да спечели местни и президентски избори догодина?
- Ако въпросът на тези хора е бил риторичен, тогава можеха да гласуват за друга, по-близка дата за провеждането на извънредното заседание на конгреса и там да се реши кой може да води партията най-успешно към предстоящите избори. Щом това не е станало, значи страховете им не са заразителни за мнозинството в Националния съвет. Колкото до моето лично мнение, мисля, че за да сме толкова критични към някого, първо трябва да сме поне малко критични към себе си.

БСП сякаш има много здрави традиции как да си избира лидер, но няма добра практика как да се освобождава от него. Единият ви лидер Виденов беше пометен от улицата, другият напусна поста само защото стана президент?
- БСП няма претенции да е лидерска партия. За демокрацията и в държавата, и в отделните партии е добре, когато повечето хора участват в правенето на политиката. Когато нещата не зависят само от този, който в даден момент е на върха. И въпросът за избирането на нов и освобождаването на предишния лидер е формален въпрос за вътрешнопартийната демокрация. Но той никога не е бил толкова решаващ за силата на партията. Днес се прави опит да се внуши, че едва ли не партията - това е лидерът. Има и такива партии, но нашата не е от тях.

Повдига се и въпросът редно ли е Георги Първанов да се върне отново като лидер в БСП?
- Смятам, че всички тези въпроси не са важни днес за партията. Те са вкарани, за да отклонят вниманието ни от по-големите въпроси - накъде върви България.

И все пак премиерът призова президента да се явят на избори. Как ви звучи тази идея с днешна дата?
- Няма да коментирам всякакви емоционални изблици на премиера. Сама разбирате, че от гледна точка на конституционното устройство и на стабилността на държавата в условия на икономически криза една такава теза звучи абсурдно. Тя държи сметка за лични настроения. 

Не е ли опасно, когато дългосрочно се създават лоши отношения между премиер и президент?
- Не знам дали е опасно, но е лошо за страната, за авторитета й. Постоянните атаки между институциите дискредитират всекиго и всичко. В даден момент някой може да вземе връх в тия битки, но като цяло губят всички.

Има ли тенденция за подмяна на традиционното ляво и традиционното дясно с нови формации?
- Това е световна тенденция и тя се определя от компютърната епоха, от новите политически реалности. Много често виждаме, че традиционните платформи в политическата практика се подменят от прагматични решения, които печелят доверието на хората. 
Още от интервюто на „Сега"

„Еврозоната е следващата логична стъпка за България въпреки проблемите в Гърция", казва в интервю за „Класа" еврокомисар Кристалина Георгиева
Госпожо Георгиева, не смятате ли, че исландският вулкан, който още ни тревожи, изненада европейските институции? Беше очевидно, че те не успяха да реагират бързо на спешната ситуация.
- Европейската и по-специално исландската система за гражданска защита реагира веднага. В моя ресор е Центърът за мониторинг и информация, който буквално в рамките на часове създаде платформа за споделяне на информация и за проследяване на движението на облака и предположенията за това, какви последици може да има от него. Но това природно бедствие се отличава от другите, с които се борят системите на гражданска защита, по това, че неговото въздействие не засегна само и единствено живеещите в околността.

Сериозните последици се почувстваха по цял свят и засегнаха туризма, селското стопанство, продуктите с ниска трайност, снабдяването с лекарства и най-вече пътниците, които се оказаха в невъзможност да стигнат до крайната дестинация. Много е важно да се знае, че отговорността за това, да се затвори небето на една страна, е национална, а не на европейските институции. Нито „Евроконтрол", нито ЕК имат правата да вземат решения. Националните органи действаха консервативно, тъй като безопасността на пътниците е най-важна. Въпросът, който стои пред правителствата, е колко от своите национални отговорности те са готови да делегират на европейско ниво.

Какви са стандартите за оценка на щетите от природни бедствия? Например през 2005 г. България бе изчислила, че щетите от двете наводнения през юни и август са на стойност 459 млн. евро, но получи само 20,35 млн. евро от ЕС.
- Една от големите ценности на Европа и смисълът на ЕС е в солидарност и взаимопомощ. Тя се прилага включително в случаи на природни бедствия, които силно засягат една или повече от държавите - членки на ЕС. След наводненията в Германия, Австрия, Чехия и Франция от лятото на 2002 г. бе създаден Фонд за солидарност. Той има бюджет от 1 млрд. евро годишно и се активира, когато щетите от природно бедствие в една страна са над 3 млрд. евро, или повече от 0,6% от БВП на страната. Има методология, по която се оценява каква компенсация трябва да получи страната в случай на бедствие. В случая, който вие цитирате за България, тя е приложена по начина, по който е приета от всички страни - членки на ЕС. Компенсацията, която ни е дадена, е съпоставима с това, което получават други страни.

Например по същата схема Португалия за пожарите от 2003 г., които опустошиха 270 000 хектара гори и 25 000 хектара земеделски земи и засегнаха 45 000 души, получава 31 млн. евро от Фонда за солидарност, а щетите й се оценяват реално на 1 млрд. евро, или на повече от 0,8% от БВП на страната.

Коя според вас е най-ефективната политика за борба с природните бедствия?
- Тази, която започва, преди бедствията да са се случили. От моята предишна работа в Световната банка знам, че инвестициите в подготовка са икономически най-изгодните, че всяко евро или лев, или долар, който се инвестира, носи 4-5-10 пъти възвръщаемост.

Много страни възприемат практиката, когато инвестират за възстановяване от бедствието, процент от инвестицията за реакция на бедствието да отива за подготовка и превантивни мерки. В СБ бяха 10%, Великобритания също е приела този процент.

Наскоро видяхме примера на Чили, където има отлична подготвеност и именно на това се дължи фактът, че въпреки силата на земетресението нямаше много жертви. Посетих едно селище, където не е останала една здрава къща, но нито един човек не е загинал, защото хората са били предупредени навреме.

Като комисар за хуманитарната помощ как ще се уверите, че парите, предназначени за Хаити, ще стигнат до онези, които най-много се нуждаят от тях?
- Системата за хуманитарна помощ по света в никакъв случай не е идеална, но в ЕС е направено много, за да е ефективна нашата помощ. При посещението си в Хаити лично се уверих, че тя е в сигурни ръце. Ние работим с проверени и надеждни партньори на място. Организации с традиции като Червения кръст, „Лекари без граници", УНИЦЕФ, Световната програма за прехрана. Генерална дирекция "Хуманитарна помощ", за която аз отговарям, има 350 души, разположени в горещи точки по света, и тези хора правят всичко по силите си да намалят глада, болестите и страданието.

Аз лично смятам да отида в Хаити след сезона на ураганите, за да видя дали мерките за реагиране са задействани, какво още трябва да се направи и, разбира се, да се убедя, че хуманитарната помощ, която ЕК и ЕС предоставят, се използва по предназначение.
Още от интервюто на „Класа"

„Поне 6 суперболници за сложни операции", казва в интервю за „Стандарт" министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова
"Тя има труден характер и е некомуникативна. Затова съм я избрал, защото вярвам, че такъв човек ще успее да направи здравната реформа." С тези сурови щрихи обрисува бъдещият министър на здравеопазването премиерът Бойко Борисов при първото официално представяне на проф. Анна-Мария Борисова. Известната с нестандартния си подход към задачите специалистка по ендокринология и дългогодишна ръководителка на Българската лига за профилактика на остеопорозата обаче надмина всички очаквания. Освен със своята "Млечна песничка" д-р Борисова разбуни духовете и с бързите си реакции и срещи с представители на различни организации. Какво успя да свърши през първите дни, откакто пое поста - министър Борисова разказа в първото си интервю за медиите.
Министър Борисова, премиерът Бойко Борисов ви подкани да  подхванете смело реформата и вие май сте хванали бика за рогата?
- Премиерът ми се обади в понеделник, на 8-мия ми работен ден,  и ме попита какво съм направила. Пошегувах се, че Господ е направил света за 7  дни, а аз за една седмица съм стартирала здравната реформа. Още с назначаването  си на 21 април подписах документите за новите ваксини, които трябваше да влязат  в Националния имунизационен календар от 1 април. Само за час и половина  проблемът с петвалентната ваксина и ваксината срещу стафилококова инфекция бе  решен. Бяха отпушени всички доставки и в момента те вече са в РИОКОЗ и при  личните лекари. В първия си ден стопирах и търговете за медицинска апаратура в  болниците. Защото не можем да хвърляме пари за медицинска техника, без да сме  изготвили инвестиционен план. На следващия ден поисках от районните здравни  центрове и от шефовете на болници информация за състоянието на лечебните  заведения - с каква медицинска техника и лекари разполагат. Успях да направя  работни срещи с браншовите организации на лекарите, на медицинските сестри,  синдикатите.

Ще успеете ли да реформирате системата така, че и пациентите  да усетят позитивната промяна, и лекарите да не напускат страната?
- Ще се опитам. Всъщност не ще се опитам, а трябва да има  реформа. Екипът, с който ще работя, е много ерудиран и високо образован. Проф.  д-р Иван Миланов също като мен е с богат опит в практиката. Разчитам  изключително много на неговата компетентност и умения. Заместник-министър  Десислава Димитрова има квалификации от най-добрите световни университети -  Харвард и Принстън. От завръщането си в България през лятото на миналата година  тя следеше всички процеси в здравеопазването като съветник на вицепремиера  Симеон Дянков. Успях да я открадна от него, така да се каже. Другият ми  заместник - Гергана Павлова, също идва от практиката. Заедно имаме амбицията и  куража да направим нещата по-добри в здравеопазването, както казахте и за  пациентите, и за лекарите и медицинските специалисти.

Поканихте ръководството на Българския лекарски съюз и  поискахте да се изработи регистър на лекарите в страната - по пол, възраст,  придобити специалности, в коя област на страната работят. Защо?
- Това има практическо значение за бъдещето. Трябва да знаем в  кой район кога ще има нужда от определени специалности. По този начин ще можем  да планираме специализациите така, че да няма дефицит в различните селища и това  да не създава проблем на здравната система. Казах още на първата  пресконференция, която дадох, че всеки ден по един лекар напуска България. За  съжаление напускат най-кадърните, които нямат проблем да се реализират в  чужбина. За тяхното обучение държавата е вложила средства, а те не лекуват  български пациенти, а болни във Франция, Англия, Норвегия, Германия,  Холандия.

Вие успяхте да убедите премиера Бойко Борисов да не се слага  таван на лекарските заплати. Това би могло да бъде мотив, че могат да постигнат  добър стандарт на живота и тук.
- Това ще стане, но не така бързо, както искам. Макар че много  бих искала нашите лекари да се чувстват така, че да се чудят къде работят - в  България или във Франция например.

Кога да очакваме новия начин за формиране на месечните  възнаграждения при лекарите?
- Това не е на преден план. Най-напред трябва да направим  преструктурирането на болничната помощ. Това е въпросът, който никой досега не  посмя и не помръдна наникъде и болничната ни система абсолютно изостана от  обществения ни живот. Тази система е замръзнала, откакто аз съм учила медицина.  Само дето дойдоха клиничните пътеки и внесоха всъщност нещо лошо в работата.  Докторите започнаха да лекуват по схеми, а всеки болен е сложен космос и няма  как да се напъха в една пътека.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Икономиката ни е в отчайващо окаяно състояние", предупреждава в интервю за „Дневник" Борислав Фесчиев, член на управителния съвет на "Еврохолд България"
Докъде стигнаха преговорите ви за покупка на нови автомобилни дилъри?
- Това е сравнително бавен процес, още повече като имаме предвид ситуацията в региона, където са и нашите основни интереси за момента - основно в Румъния и Македония.

Когато стъпваме на нов пазар, ние сме много внимателни, защото има други играчи, други правила и структура при изпълнение на сделката, регулациите са различни. Това забавя малко времето на изпълнение и финализирането на сделките. Но иначе се движим по план, може би леко изоставаме от това, което бихме искали да бъде.

Освен на автомобилни дилъри какви нови покупки планирате?
- На този етап няма някакви големи сделки, които да се планират. Ние сме стигнали критичната маса, над която надграждането е вече само с допълнения на елементи, които липсват в портфейла. Така че ако очаквате оттук нататък да правим сделки с 20, 50, 100 млн. лв., няма да се случат. Това ще са малки неща, които да добавяме към съществуващите ни компании и в трите сектора. Когато имаме нещо, ще го обявим публично.

Подходящо ли е сега времето за покупка на активи и какви рискове крие?
- Времето винаги е подходящо, ако имаш адекватната логика защо го правиш. Естествено цената е винаги определяща, но и стратегическият аргумент "Защо купуваш нещо, трябва ли ти". Моментът на покупката не е непременно водещ.

Сега имаме възможност да напаснем стратегическите ни интереси с факта, че много хора в момента са докарани от банките до състояние, в което не могат да съществуват самостоятелно и търсят партньори. Но иначе говорим за фундаментално здрави бизнеси, които имат бъдеще, не говорим за вадене от банкрут.

Ситуации, в които ще помогне ликвидност или пък познания в периферни области. Ще дам пример с лизинга - представете си една банка, която има прибрани 2 хил. автомобила. Тази компания нито има място, където да съхранява въпросните коли, нито има възможност да ги охранява, нито да им направи минимален козметичен ремонт дори, да не говорим да тръгне след това да ги продава.

От тази гледна точка много хора са в тази ситуация, имат активи, но не знаят какво точно да ги правят. Това позволява на играчи като нас, които искат да затворят цикъла, в един момент да влязат.

Как финансирате инвестициите и според вас кой е най-подходящият начин да се финансира покупка на активи в момента?
- Няма магическо решение на въпроса с финансирането. Естествено всеки би искал повече и ние бихме искали да имаме по-голям достъп до средства, но в крайна сметка се ограничаваме с това, което имаме в баланса си.

Това до този момент е напълно достатъчно заедно привлечен заемен капитал. Естествено условията трябва да отговарят на нашите възможности и на възможностите в бизнеса сам по себе си да си изплаща задълженията. Ние няма да направим сделка и да стъпим в бизнес, който сам по себе си утежнява финансовото положение на компанията майка "Еврохолд".

Така че това е основно. Под каква форма да е финансирането - ние гледаме абсолютно всички възможности, няма забранени неща. Всичко, зад което седи солидна финансова и бизнес логика, е на масата и не се ограничаваме.
Още от интервюто на „Дневник"