Това сигурно не е най-добрият в икономическия цикъл момент да се заяви, че Европа се нуждае от склонно към риск предприемачество и от по-голяма финансова иновация в стил САЩ. Името на Жером Кервиел завинаги ще се асоциира с експлозивната опасност на риска. „Превръщане в ценни книжа" - каквото се практикуваше на американските ипотечни пазари - стана радиоактивна дума.

Още повече, корпоративна и финансова Европа може да попита: защо би й трябвало да следва една толкова опасна мода? Тя се справя твърде добре и така. За последните пет години съвкупната пазарна капитализация на европейските компании в индекса FT Global 500 леко се повиши, докато шампионите на САЩ рязко паднаха (движението на валутния курс бе фактор, който обаче не наруши тенденцията). Доклад от глобалния институт на  McKinsey стигна до заключението, че финансовите пазари на Европа доближават мащаба на пазара на САЩ - и дори може да са го изпреварили. Единният европейски пазар произвежда благата.

Само че в един политически документ на Bruegel, мозъчен тръст базиран в Брюксел, Томас Филипън и Никола Верон настояват политиците да погледнат по-отблизо недостатъците на европейската корпоративна и финансова структура. Двамата икономисти заявяват, че Европа е нездравословно обездвижена и остаряла. Младите компании, жизнено важни като стимул за конкуренция и иновация, се появяват в Европа по-трудно, отколкото в САЩ. Опростени регулации и по-иновативно финансиране са неща, отчаяно нужни на тези компании, за да засилят ръста си.

Поразяващо е да се разбере до каква степен пейзажът в Европа се доминира от стари, утвърдени компании. В рейтинга на FT Global 500, само три компании, идващи от Европа, са основани след 1975, сравнено с 26 от САЩ и 21 от нововъзникващите пазари. Можем да сме сигурни, че в континентална Европа се създават много фирми, но техният темп на ръст е далеч по-бавен от съответните фирми в САЩ. Те рядко тръгват да оспорват властта на доминиращите компании.

Както наскоро каза Фелипе Гонзалес, бившият испански премиер министър, „Европа страда от неимоверна корпоративна закостенялост. Не говоря само за силата на профсъюзите и трудовото право ... бизнес, трудещи се и политически елити се пазят един друг. Ние задушаваме иновацията. Затова Европа не успя да създаде Бил Гейтс".

Много европейски мениджъри ще посочат, че липсата на „творческо разрушаване" не е от значение. Големите компании са добри в иновациите, защото могат да реинвестират пари от зрелия си бизнес в обещаващите нови области. Те ефективно могат да понесат риска вътре в себе си. Освен това, Европа трудно може да каже, че й липсва рисков капитал.

Филипън и Верон отвръщат, че много стартиращи компании са в сферата на дизайна, изследванията и развойната дейност и им липсват достъпни активи за допълнение на основните средства. Финансовата система на САЩ финансира такива предприятия с високолихвени облигации, „меценатски" заем и специализирани частни фондове, каквито в Европа най-често липсват. Европейските политици трябва да изгладят политиката си спрямо конкуренцията, позволявайки на небанковите фондове да се конкурират за бизнеса.

Регулациите, свързани с издаването на ценни книжа, процедурите по несъстоятелност, данъчните правила през граница трябва да бъдат опростени и хармонизирани в ЕС. Ако се създадат привлекателни възможности за оттегляне за младите компании, ще се стимулира повече предприемачество и иновации. Всичко това си заслужава да се дебатира, жалко само за пропуснатото време. Г-н Гонзалес например може да си позволи да се разпростира върху тях нашироко като ръководител на екипа „мъдреци", разсъждаващи върху европейското бъдеще.