Италия е затънала до уши в дълг, Испания е на ръба на колапс на пазара на недвижими имоти, а немските „стиснати" потребители продължават да кътат пари под дюшеците.

Пет години след като еврото замени националните валути на страните от Еврозоната, обещаваната икономическа интеграция става все по-трудно осъществима. Дори напротив, икономистите твърдят, че страните от Еврозоната все по-трудно намират общ език в изграждането на обща монетарна политика.

В Нова Европа (новите членки на ЕС от Източна Европа), страните се редят на опашки да се присъединят към Еврозоната. На 1 януари, бившата югославска република Словения ще се превърне в тринадесетия член на евро-клуба, надяваме се за добро въпреки фаталното число. Кипър и Малта, които са бивши британски колонии, планират да я последват през следващата година.

Докато новите кандидатки се опитват с всички сили да възстановят икономиките си и да отговорят на всички критерии на Еврозоната, политиците в Италия започнаха да коментират ужасяващи възможности пред съюза. Според анализаторите от Центъра за европейски изследвания,  ако не се вземат спешни и радикални пазарни реформи в управлението на старите страни членки, Еврозоната може да не издържи и да се разкъса на парчета.      

Напрежението между страните продължава да расте, като последният случай на конфронтация беше между френското правителство и ЕЦБ. Обвинението на французите беше, че Европейската централна банка взима лош пример от немската Бундесбанк, като поддържа високи лихвени нива и по този начин спъва икономиката на съюза.

Каквито и да са разногласията между дванадесетте настоящи членки на Еврозоната, новоприсъединилите се държави от Източна Европа, разглеждат монетарния съюз като клуб на привилегированите. Словения беше единствената страна от десетте нови членки приети през 2004 г., която успя да покрие тежките критерии, които й позволяват да приеме еврото като национална валута. Латвия и Литва нямаха същия късмет, въпреки че бяха съвсем близко до постигане на заветната цел. Останалите страни от бившия соц-лагер поддържат високо ниво на бюджетния си дефицит и инфлация, което ще им пречи и при бъдещите оценявания на развитието.     

Гуверньорът на Словенската национална банка Митя Гаспари коментира, че в историята на Еврозоната има добри и лоши примери за национални икономики. Според него, държавата му ще спечели много от приемането на единната европейска валута и се надява да успее да помогне на страната си да избегне грешките правени от старите членки на Съюза.

Замяната на словенските толари с евро е сериозно логистично изпитание пред малката източноевропейска страна. Словенците ще имат на разположение само две седмици след 1 януари да използват старата си валута, преди тя окончателно да влезе в историята, след 16 годишно съществуване. Всички търговци в страната вече са задължени да обявяват цената на стоките си както в толари така и в евро. В момента централният разменен курс на страната е 239.64 толара за 1 евро.   

Според анализаторите, Словения е едно изключително икономическо чудо на фона на останалите страни присъединили се към ЕС преди 3 години. Словения успява да поддържа стабилен икономически растеж от 4% на годишна база, а инфлацията й от 10% преди десет години вече е едва 2.3%. В страната има пълен консенсус, че Еврозоната ще донесе само положителни ефекти върху бъдещото й развитие.

Според финансовия министър на Словения, премахването на различните валутни курсове между Еврозоната и неговата страна ще спомогне за увеличаване на търговския обмен. В малка страна като Словения, когато се премахне несигурността от разликата във валутните курсове се прави много важна стъпка към увеличаване на благосъстоянието, продължава министърът.

От последните европейски изследвания обаче забелязваме, че наистина с приемането на еврото сред старите членки се е увеличил търговският стокооборот. Това обаче се е постигнало с премахването на търговските бариери, а не заради намалелия валутно-курсов риск.

За страните от Източна Европа, които в момента играят ролята на догонващи в икономически план по-развитите си европейски партньори, си поставят един голям въпрос. Той е свързан със значимостта на изпълнение на строгите критерии от Маастрихт, като същевременно да се опитват да се приспособят към тежката и мудна западноевропейска икономика. Това ли е всъщност правилната рецепта за постоянен и здравословен растеж за Източна Европа?

Словения ще започне да отговоря на този и на редица други сериозни въпроси след броени дни, а останалите страни от Нова Европа ще се учат от нейния пример и грешки. Все пак пред бившата югославска република изпитанията тепърва предстоят, както и нужното й утвърждаване от базираната във Франкфурт Европейска централна банка. За висшето управление на страната обаче, бъдещите трудности с единната европейска монетарна система застават на втори план, като на предна линия изпъква гордостта на политическия символ от пълноправното членство в Еврозоната.