Галина Асенова е родена на 23 август 1975 г. в Перник.

Завършила е Университет за национално и световно стопанство в гр. София, специалност „Стопанска логистика" (1998 г.). В процес - втора магистратура в Нов български университет гр. София, Програма за държавни служители (2008 - 2011 г.), специалност "Публична администрация".

През м.март 2010 г. започва работа като експерт в отдел "Секторни политики" към Националния съвет на БСП, сектор "Околна среда и климатични промени".

Общински съветник в Перник (Коалиция "БСП-ПБС-Нова левица) - мандат 2007 - 2011 г., а през тази година отново е избрана за общински съветник.

Г-жо Асенова, има ли необходимост от изграждането на АЕЦ "Белене"?

- Енергийната карта на България от години неизменно е свързана с четири проекта. Петролопровода Бургас - Александрополис, газопровода "Южен поток" и конкуретния "Набуко", и АЕЦ "Белене". На кого трябва тази централа? Ядрената енергетика е силно подвластна на лобистки интереси. Така че - със сигурност определени лобита на висок глас твърдят, че АЕЦ "Белене" е много важен и необходим проект за България. Каква е ползата за нас, българските потребители обаче? Цените няма да станат по-ниски, нито ще останат на същото ниво. Необходимостта за съседните страни? Въпрос с единствено неизвестни отговори. Анализи показват, че в близкото деситилетие се очаква енергиен глад на Балканите, с оглед на остарелите мощности и отмирането на въглищната енергетика. От тази гледна точка е важно за България да се заяви като потенциален доставчик за нуждаещите се страни. Ползата обаче изглежда е повече в краткосрочна перспектива. Съществува и хипотеза, че ядрената енергетика е тази, която ще помогне за намаляване на въглеродните емисии. В същото време дори еколозите не са готови да приемат този риск и да признаят такава нужда, защото решението отново е в краткосрочен план, а цената на здравето става още по-голяма в далечна перспектива. И газовата криза през 2009 година, и катастрофата Фукушима показаха, че лесните краткосрочни решения са решения, които правителствата не трябва да вземат с лека река. Очевидно е много трудно решението за стореж на втора АЕЦ, до пролетта на 2012 година трябва да сме го взели. Личното ми мнение е НЕ на този проект. Защитавам тезата за инвестиция в съществуващите мощности и постепенно развитие на ВЕИ сектора. Интересното е, че две правителства до сега, и то в двете крайности на политеската ос, подкрепят проекта. В позицията на властта има много фактори, които е важно да бъдат осмислени, много важно да бъдат анализирани на принципа разходи-ползи, без който всяко едно решение е субективно. По всяка вероятност решението на властта, на тази власт, определено няма да бъде нито човешкото, нито екологосъобразното. То ще бъде икономически мотивираното.

Ако втората ни атомна централа бъде построена - това как ще се отрази върху сметките ни за ток?

- Увеличението на цената на електроенергията е неизбежно, със или без строежа на втора атомна централа. Досегашната ниска цена, определена от старите ядрени и въглищни мощности, няма как да бъде държана повече в рамките на социално допустима цена. Въпросът е това нарастване как ще бъде допуснато - изведнъж, реактивно, или плавно и поносимо за българските граждани. И по този въпрос правителството е длъжно пред българските граждани да ги информира вярно и да предостави пълен разчет на алтернативите. Както и е отговорно да насочи подкрепата си към най-уязвимите социални групи, които ще усетят много сериозно бъдещото повишение на цената.

Преди известно време някоя "умна" глава реши да изнесе на отделен ред цената на "зелената" енергията в сметките за ток. С това се засили неизбежно негативното отношение към ВЕИ, за повечето хора днес тези източници са по-скоро нещо, което води до обедняване, а не нещо, което води до екологични и здравословни ползи. Никой не показва разчетите за българския потребител, направени след неизбежните инвестиции в изцяло амортизираната енергийна мрежа или след инвестиции в новата централа. Става дума за държавни инвестиции. Докато при ВЕИ биха могли да бъдат привлечени много по-лесно и бързо частни инвестиции, които бизнеса би вложил, но само при наличието на адекватна правителствена политика.

При ценообразуването правени ли са разчети за стойността на съпътстващата АЕЦ "Белене" инфраструктура и кой ще я финансира?

- До сега никъде не се е появил истински проект с точен бизнес план, без какъвто е абсолютно недопустима подобна инвестиция. Българската страна избира тъмните страни и договорки под масата, вместо да се държи като достоен партньор и то от европейски тип. Реално са известни само две цифри за необходимите средства - 4 млрд. евро за изграждането и 1,3 млрд. евро за допълнителните разходи -  защита, включване към енергоснабдителната мрежа, консултации и изграждане на необходимата инфраструктура. Ако са верни предположенията, които излязоха наскоро в публичното пространство, че държавния дълг в бюджета за 2012 година е завишен заради предстоящата инвестиция в АЕЦ "Белене" (цифра от 4.5 млрд. лева), най-малкото почтено нещо, което това правителство трябва да направи е да попита българските граждани. Един референдум би предизвикал и информационна кампания, както и би направил темата по-близка до хората. Всички се нуждаем от образование по тази тема, но не всички имаме гражданската активност да го търсим сами. И няма човек, който да не е потърпевш от всяко едно от възможните решения - всички плащаме сметки за ток. Следователно имаме право да дадем гласа си "за" или "против". Макар проучванията до сега да сочат, че българските потребители са по-скоро склонни да приемат "мръсна" енергия, за сметка на ниска цена.

Как ще се реши проблема с отработеното гориво от АЕЦ "Белене"?

- Това е проблем не само на България, а изобщо на ядрената енергетика. Отработеното гориво и ядреноактивните отпадъци са още един компонент, по който сме зависима страна. Специално заради нашия казус, ЕС прие изменение в директивата, с което се разрешава на страната ни да погребва тези отпадъци и на територия извън ЕС. В случая Русия, с която имаме дългосрочно споразумение за това. Още една АЕЦ, още повече зависимост в тази посока. Изграждането на съоражение за трайно съхранение на ядреноактивните отпадъци е изключително скъпо начинание, за което никой не говори, нито пък се вижда да е предвидено като инвестиция към инфраструктурата на АЕЦ "Белене".

Като цяло страната ни може ли да се завърне, като енергиен лидер на Балканите?

- Голяма част от експертите казват, а наред с тях в тон и настоящия премиер, че главен приоритет на страната ни е да възстанови водещите си позиции като износител на енергия за балканските страни, след затварянето на двата блока на АЕЦ "Козлодуй". Къде обаче са разчететите, къде е реалистичната оценка на тенденциите в търсенето на енергия? Не е ясна нуждата на съседните страни, и дали точно от нас ще купуват те. В Централна Европа има достатъчно сериозни конкуренти и без сериозен партньор България не би могла да заеме подобна ниша. В последните две години обаче изглежда всички бягат от нас. Непредвидимостта на правителствената политика във всички сектори, и енергетиката в това число, отблъсква инвеститорите.

Наскоро излезе информация, че британски експерти са направили такъв анализ за нас, но дори и те не дават ясен отговор на тези въпроси.

Как виждате развитието на ВЕИ в общата енергийна стратегия на страната?

- По-важен въпрос е как правителството се отнася към ВЕИ сектора. Докато продължава с това повърхностно отношение и буквално задушаване, напредъка няма да е голям.  Новоприетият закон гарантира преференциални цени за "зелената" електроенергия, което доведе до неконтролируемо нарастване на броя на проектите в този сектор. Без да може новата произведена мощност да бъде включена към съществуващата мрежа.

Важно е как местните власти се отнасят към ВЕИ. В изпълнението на общата национална рамка, на местните политики трябва да се отделя достатъчно сериозно място и да се насочат правомощия и средства на долу по веригата. В това е бъдещето развитие на страната ни - децентрализация и развитие на малките и средните предприятия, в т.ч. и ВИЕ сектора.

Важна е промяната в потребителските нагласи. Безспорно обаче правителството трябва да играе активната роля по този въпрос чрез необходимите финансови стимули. Тук виждам ролята и на неправителствения сектор. Нашият институт, съвместно с германската фондация "Фридрих Еберт" планира през следващата година да реализира поредица от дейности, които да провокира общественото мнение по отношение на ВЕИ сектора и да се опита да го направят важен за гражданите.

Крайно необходимо е в общата енергийна стратегия да бъде направено ясно и категорично разпределение на енергийния микс, като зад всяка цифра от него стоят конкретни и измерими индикатори и проекти. И то в дългосрочна перспектива, която да показва все по-нарастващ дял на ВЕИ. Всъщност, предпочитам да говорим за стратегия за устойчиво развитие, която включва в себе си трите основни стълба за устойчивост - икономика, общество и околна среда.

България има близо 3 000 мегавата инсталирани във водно електрически централи. Дали този сектор се използва ефективно?

- Да, основната част от произведената от ВЕИ електоенергия е от водно-електрически централи, и то от големи такива централи. Неефективна е употребата на малките ВЕЦ-ове, в които има голям потенциал. Проблемите и тук са свързани с недобре уреденото законодателство, с пропуски и утежнени процедури и при издаването на разрешителни и оценки, и при придобиване правото на строеж, и при присъединяване към мрежата. Някой трябва да чуе инвеститорите - те са тези, които ходят ежедневно по мъките на държавната машина и съответно доста често се отказват от инвестиционните си намерения.

Като цяло до каква степен ВЕИ могат да изместят ядрената енергетика у нас?

- Примерът на Германия показва, че близо 30 години са били необходими на страната за да достигне днешното ниво на развитие на ВЕИ сектора. Към днешна дата в България този сектор не би могъл да измести нито традиционната енергетика (въглища и газ), нито ядрената. Докато правителствената политика, а и тази на местно ниво не обединят усилия да подкрепят този сектор, спорът ще остане на ниво Белене-Козлодуй-Южен поток-Бургас-Александрополис. Още един елемент, който поставя в неравнопоставено положение ВЕИ сектора - необходимостта от т.нар. интелигентни мрежи за управление. Цел, която е достатъчно далеч за достигане в България, и която това правителства сякаш се стреми да отдалечи във времето. Липсата на достатъчно добър административен капацитет за управление допълва лошата перспектива. Каквото и да си говорихме до тук, без правилните хора, които да разбират и реализират адекватни политики, напредък няма да има!