„ГЕРБ получи картбланш да се прави на благодетел с бюджетни пари”, „Махаме незаконните си балкони”, „Студът ни глътна 1,2 милиарда лв.”

„ГЕРБ получи картбланш да се прави на благодетел с бюджетни пари", разкрива от първата си страница „Сега"
Партиите могат да се правят на щедри филантропи с парите, които получават от данъкоплатците за политическа дейност. И да извлекат дивиденти, дори когато правителството, което са излъчили, не е сметнало за нужно да отдели средства и да предприеме спешни мерки, за да гарантира живота и здравето на гражданите. Това следва от становището на Сметната палата, огласено вчера. То предизвика спор в парламента.

Тълкуването е по запитване на ГЕРБ дали е законно партията да дари част от държавната помощ от 1 млн. лв. за пострадалите при последните наводнения. Отговорът е адресиран до зам.-председателя на партията Цветан Цветанов. Съпредседателят на "Синята коалиция" Иван Костов обаче го обяви за незаконно, тъй като според Закона за политическите партии субсидията се отпуска целево за избори и партийни дейности. Юристите в парламента определиха становището за спорно. А Антоанета Цонева от Института за публичната среда обясни, че то ще отвори вратата за дарения към държавни институции и за разплащане с независимите депутати през фондации.

В писмото си държавният одитор твърди, че даряването на средства може да се смята за присъщ за партийната дейност разход, тъй като законът не го забранява изрично. Забрана да даряват пари от бюджета има само за държавните институции, но партиите не спадат към тях, се твърди в становището. Веднъж постъпили в партийните сметки, сумите от държавната субсидия "престават да са държавни, те стават партийни, т.е. юридически принадлежат на този особен правен субект и съответно могат да се разходват за постигането на неговите цели в политическия процес", пише още в документа. Правото на партиите да даряват е подкрепено и с тълкуване на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), като партиите са приравнени по статут с неправителствените организации. "Партиите могат да предоставят дарения на организации с нестопанска цел, учредени в обществена полза, като се спазват ограниченията за конфликт на интереси, както и на лица за лечение или подпомагане на пострадали при бедствия", заключава Сметната палата.
Още от статията на „Сега"

„Махаме незаконните си балкони" е водещото заглавие на „Труд"
Масово и задължително преостъкляване на балкони и тераси очаква столичани. Целта е всички сгради и кооперации да имат еднаква конструкция и визия. Фасадата трябва да е в един цвят. Климатиците, там където ги има, строени в една редица от първия до последния етаж. И скрити зад декоративни решетки. За да не загрозяват градския пейзаж.

Новата сградна естетика ще се въведе чрез проектите за саниране на сградите, обмислят в Столичната община. Причината е, че от десетилетия всеки собственик по свое желание и възможности остъкляваше терасата си, без проект и разрешение от общината. Вероятно мярката ще се разпространи постепенно в цялата страна.

"В резултат цари пълен хаос. Освен че не са естетически, остъкленията не издържат и на изискванията за топлотехническа ефективност", коментира шефът на "Контрол по строителството" към общината арх. Влади Калинов.

Почти 100% от затворените в момента балкони са незаконни. Настоящата нормативна уредба не предвижда никакви процедури по тяхното признаване. Ето защо единственият начин да оправим положението е да използваме предстоящото саниране, обясни арх. Калинов. Общината планира да изготви такива планове за панелните блокове, които да предостави без пари на етажната собственост. Кметството няма да събира средства и за разрешителни за строеж. Предвижда се проектите да са според вида на панелките. Това прави около 12-14 типа блокове.

Според специалистите панелните комплекси трябва бързо да се санират. "Сега те не са опасни, но е възможно да станат", твърди арх. Калинов. Според него трябвало редовно да се правят проверки за корозия на местата, където отделните панели са свързани чрез метални части. Такива обаче не се правят. И сега опасността е цели панели да се откъртят от фасадите, притесняват се в Столичната община.
Още от статията на „Труд"

„Студът ни глътна 1,2 милиарда лв." е едно от заглавията на първа страница на „24 часа"
Около 1,2 млрд. лв. изгори българинът през печки и радиатори и за да направи проходими заснежените пътища. Толкова най-грубо ни е струвала незапомнената студена зима досега. При това в сумата не влизат щетите от наводненията.

Над 1,1 млрд. лв. сме платили само за ток и парно за трите студени месеца - от ноември 2011 г. до януари 2012 г., показват данни, които "24 часа" потърси.

Вестникът помоли електроразпределителните дружества да ни изпратят данни за потреблението на електроенергия за трите месеца и да ги сравнят с числата с предишния сезон. Поискахме да посочат и колко прави това в левове.

Само ЧЕЗ прати подробна информация, остойностена в левове. Другите две компании съобщиха само какво е било потреблението.

За Западна България за трите месеца домакинствата и бизнесът, който е на ниско и средно напрежение, са употребили над 2,5 млрд. квтч електроенергия, които струват 368,9 млн. лв. За същия период на предишната година потреблението е било над 2,3 млрд. В пари това прави 340 млн. лв. Така че за клиентите на ЧЕЗ студът струва 29 млн. повече.

Прави впечатление, че най-голямото потребление е на битовите потребители. За ноември 2011 г. фактурираната еленергия е за 48,5 млн. лв., което е с 2,4% повече от същия месец на 2010 г. За декември сумата е 57,6 млн. лв., което вече е с 19,6% отгоре. За януари 2012 г. парите са 66 млн. лв., но което е странно - те са с 85 хил. лв. по-малко от януари миналата година. Като цяло ръстът за януари в пари е 2,9 на сто, но той идва от по-голямото потребление на малкия и средния бизнес.

Какво показва сравнението с другите електроразпределителни дружества? Оказва се, че общото потребление на клиентите на ЕВН - компанията доставя еленергията на Югоизточна България, и за трите зимни месеца е по-голямо от това при потребителите на ЧЕЗ. Само за сравнение - през януари в Западна България са ползвани 989 508 024 квчт еленергия, а в Югоизточна България - 1,013 млрд. Възможно е влияние за тази разлика да оказва фактът, че в София са най-многото топлофицирани жилища.
Още от статията на „24 часа"

"Здравен шеф с 12 бона премия", четем от първата страница на „Стандарт"
Нов скандал с коледни бонуси лъсна в Народното събрание, след като сини депутати извадиха поредната справка за бонуси на чиновници, този път в здравната каса. Според грубите сметки от наличните документи шефката на НЗОК Нели Нешева и заместничката й Мариана Василева са си разписали премии за близо 50 000 лева. Според Димо Гюуров Нешева е прибрала близо 30 бона, а дясната й ръка - 20 000 лева.

Размерът на допълнителното материално стимулиране за управителя и подуправителя на НЗОК е закован на 1,5 процента от една четвърт от събраните глоби, става ясно от методиката за премиите към Закона за здравното осигуряване. Веднага след обявените данни от касата побързаха да отрекат информацията, че Нешева е взела 30 000 лева бонус. "Това не отговаря на истината", написаха от фонда и допълниха, че за миналата година здравната шефка е получила 12 800 лв. премии. Сумата била дори с 5760 лв. по-малко от тази, която й се полагала, тъй като директор Нешева не взима пари от перо "икономии от възнаграждения". От касата уточниха още, че Нешева няколко пъти настоявала да бъдат премахнати премиите още през 2010 г.
Още от статията на „Стандарт"

„Синхронно потапяне" е водещото заглавие на първата страница на „Капитал Daily"
Българската икономика, подобно на вече придобилото гражданственост клише за Европа, също се разделя на две скорости и това забавя растежа й до 1.6% през 2011 г. Обявените вчера данни на Националния статистически институт потвърдиха тенденцията за разделение между проспериращите експортноориентирани (основно индустриални) отрасли и стагниращите бизнеси, произвеждащи за местния пазар. Европейската статистическа служба (ЕВРОСТАТ) пък обяви 1.5% годишен растеж за еврозоната и 1.6% за целия Европейски съюз. Това означава, че България се движи със същите темпове, както по-големите членки, и ако в структурата на икономиката ни не настъпи промяна, за догонване трудно може да става дума.

Такава промяна може да дойде само по линия на външния сектор - под формата на инвестиции или банково кредитиране. Ако се съди обаче по също вчера публикуваните данни на БНБ за платежния баланс към края на 2011 г. това не е много вероятно - преките чуждестранни инвестиции в България намаляват с 40% до 1.06 млрд. евро, а частният сектор (основно банките) продължава да връща задълженията (основно към централите) трупани преди кризата, вместо да инвестира в нови производства и работни места.

За тази година пък анализаторите се разделиха на два сценария. Първият е за растеж между 1 и 2%, при който отново едни бизнеси ще печелят, а другите ще оцеляват, без доходите и потреблението да се съживят. Вторият песимистичен вариант е България отново да изпадне в рецесия.

Вносно забавяне

Забавянето на икономиката се дължи на външни фактори като свитото потребление и индустриално производство в Западна Европа. Две-трети от българския износ са за ЕС, като немалка част са на поддоставчици за машиностроителни компании там.

Разбивка по сектори показва годишно увеличение на продукцията в земеделието с 5%, 0.4% в индустрията а при услугите има свиване с 6.1%.

В номинална стойност брутният продукт е 76.170 млрд. лв., което съвпада с правителствените прогнози, но фактът, че реалният растеж е по-малък означава, че инфлацията раздува размера на БВП повече, отколкото действително е създала икономиката.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Със скромен ръст от 1,6% икономиката ни не оправда прогнозите за 2011 г.", пише на първата си страница „Класа"
Икономиката на България не успя да оправдае прогнозите на правителството и приключи годината с растеж от 1,6 на сто на БВП, показват експресните оценки на НСИ. Данните са драстично по-ниски както от първоначално заложените в бюджета за миналата година 3,6 на сто растеж, така и от ревизираните оценки в края на годината от 2,8 на сто ръст на БВП. Статистиката отчита по-малки стойности дори и от прогнозите на икономисти и експерти. Припомняме, че в последната си прогноза ЕК занижи очакванията си до 2,2 на сто ръст на икономиката ни за миналата година. МВФ през декември обяви, че очаква 1,9% увеличение на БВП, такава бе и оценката на Световната банка.

Според данните на НСИ през миналата година сме произвели стоки и услуги за общо 76,17 млрд. лв., като само за четвъртото тримесечие размерът на БВП е 20,45 млрд. лв. През октомври-декември икономиката ни е отбелязала 1,5% растеж спрямо същото тримесечие на 2010 г. при 3,3% в началото на годината, 2 на сто през второто и 1,6 на сто през третото. Основен принос за регистрирания ръст отново има износът, който се увеличава с 10 на сто. Крайното потребление отчита ръст от 1,4%, а вносът се увеличава с 3,4%. Окончателните данни трябва да излязат в началото на март, уточняват от НСИ.

Въпреки скромните цифри от годишен икономически растеж от 1,5% в края на годината България е в челната седмица на държавите с най-голям ръст на БВП, показват предварителните данни на Евростат. Според европейската статистическа служба освен най-бързоразвиващите се балтийски страни, по-висок резултат отчитат още Румъния, Германия и Словакия. През четвъртото тримесечие на 2011 г. икономиката на Гърция се е свила най-много - със 7 на сто на годишна база. Свиването се оказа по-голямо от предварително очакваните 5%, но то е свързано с мерките за бюджетни съкращения, които бяха въведени след септември. Португалия също регистрира спад от 2,7% на БВП, а Холандия - 0,7%. По 0,5% регистрираха Италия и Кипър, а Испания отчете ръст от 0,5%, но страната беше обвинена, че манипулира икономическите си данни.
Още от статията на „Класа"

„Спешен ремонт за 11 опасни язовира", пише на първата си страница „Монитор"
Спешни укрепителни и други неотложни инженерни дейности ще бъдат извършени на територията на 11 язовира, разположени в пет области в страната. Това заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков след срещата си с областните управители. Спешните инспекции бяха предприети от ведомството на Трайков, след като миналата седмица скъсана язовирна стена над харманлийското село Бисер взе десет жертви и кабинетът възложи на държавното дружество от системата на НЕК "Язовири и каскади" техническия контрол върху всички язовири.

От проверените досега общо 140 водоема рисковите са открити в областите Кърджали, Монтана, Пазарджик, Сливен и Смолян, уточни изпълнителният директор на НЕК Михаил Андонов. Застрашени са не само селища, но и пътища, жп линии, една гара. Основният проблем при язовирите е, че те нямат преливници, изпускателите им са повредени или липсват. За да е сигурно, че няма да възникне внезапен проблем, в краткосрочните мерки е предвидено да бъдат създадени постоянни аварийни патрули, каза Трайков. Ще се търсят бързи начини за почистване на речните корита, чиито затлачени дъна и брегове носят допълнителен риск за населението, поясни министърът. До дни ще бъдат посочени инженерните решения за всеки от проблемните водоеми, а до седмица ще приключи обследването на останалите язовири в цялата страна. Всички големи язовири са под наблюдение и се контролират постоянно, увериха от „Язовири и каскади".

Областните управители са поели ангажимента са следят дали се изпълняват дадените технически предписания, каза Трайков. Той уточни, че тъй като общините не разполагат със средства за подобни спешни случаи зависи от личната активност на областните управители да действат адекватно. Така за изкопаването на стената на язовир "Елена" край Хасково са ползвали техника, мобилизирана от областната управителка и от държавните "Мини Марица-изток", като поименно са били посочени хората, които да се включат и с каква дейност да се ангажират.
Още от статията на „Монитор"

„При Борисов корупцията в България се засилила", обобщава „Сега"
Засилващата се корупция в България бе потвърдена вчера от изследване на Евробарометър, което показва, че от 2009 г. са се увеличили с 8% българите, от които са искани подкупи или които дори са ги платили. По темп на нарастване на усещането за корупция нашата държава е на първо място в ЕС. Откакто е на власт правителството на Бойко Борисов, една четвърт от гражданите (25%) твърдят, че са станали жертва на натиск да дават подкупи.

Данните показват, че 95% от българите смятат корупцията за много сериозен проблем в родината си. Според сънародниците ни най-много корупция има в митниците (77%), в съда и прокуратурата (76%) и в полицията (71%). Ако станат жертва на корупция, последните, на които биха се оплакали, са профсъюзите (1%) и политическите избраници (2%). Българите са най-силно убедени (76%), че корупцията върви ръка за ръка с организираната престъпност.

Загубили вяра в собствените власти, жителите на страната ни са и най-доверяващите се в ролята на Евросъюза за борба с корупцията (46%). На въпроса дали смятат, че има корупция и в институциите на ЕС, около 57% от българите изпитват такова подозрение. Най-критично отношение към евроинституциите показват гражданите на държави, където корупцията не е толкова голям проблем - Австрия (87%), Швеция (85%), Германия (81%). Те са по-склонни да съзират корупция сред еврократите.
Още от статията на „Сега"

„Жп товарите намаляха с 50% заради лошото време", информира „Класа"
Товарите, превозвани от железниците, са намалели с 50% заради извънредните климатични условия. В момента на ден превозваме около 15 хил. тона товари, като при нормални условия тяхното количество е 30 хил. тона, каза за в. „Класа" Пламен Джуров, управител на „БДЖ-Товарни превози". Той обясни, че компанията все още не плаща финансови неустойки, защото транспортната услуга се извършва, макар и със закъснение и при силно затруднени условия. Най-трудно се извършват превозите по линията Лом- Мездра-Видин, където е затруднено и разчистването на железопътното трасе. Има проблеми и с локомотивите, защото част от тях се предоставят за превоз на пътници. Джуров уточни, че има готовност при рязко повишаване на количеството товари да се отпуснат допълнителни товарни вагони. Според него водят се постоянно разговори с пристанищните оператори за повишаване на товарооборота. Очаква се при стабилизиране на времето да има връщане и на количеството превозени товари.

Сухопътният транспорт също отчита загуби заради ледохода на р. Дунав и тежките метеорологични условия. Около 700 лева на курс са преките допълнителните разходи само за един тежкотоварен камион заради ограничаването на движението по р. Дунав, каза Красимир Лалов, заместник-председател на Националното сдружение на българските превозвачи. Причината е, че в момента целият трафик преминава през единствения Дунав мост край Русе. Това удължава трасетата с около 500 км до София, което означава около 180 литра гориво повече. Алтернатива за доставките към Европа е трасето през Сърбия, но там е необходимо издаването на допълнително разрешително, за което се плащат и допълнителни такси и така ще се оскъпи услугата. Колко са косвените разходи, които идват от допълнителното време на доставка, амортизация, командировъчни на шофьори и други, трудно могат да се пресметнат, обясняват от бранша.
Още от статията на „Класа"

"Парното може да се засича и през зимата" е водещото заглавие на страниците „Бизнес" на „Труд"
Всички клиенти на топлофикации, които се съмняват за реалния размер на сметките си за парно и топла вода, могат да си поръчат междинно изравняване, съобщиха от компаниите за топлинно счетоводство. Това се налага заради практиката на абонати да "крадат" топлина от съседите си, като обявяват, че радиаторите им са изключени. Така някои апартаменти ползват енергия, която плащат съседите им. С междинен отчет може да се види каква е реалната консумация на всеки.

За да се стигне до междинен отчет обаче първо трябва съгласие на всички, постигнато на общо събрание на собствениците.

Услугата струва между 2 лв. и 10 лв. за апартамент. Изключение прави "Топлофикация София" където цената е като за обикновен годишен отчет - по 4,20 лв. на радиатор и по 2 лв. на водомер.

"Няма проблем етажната собственост да поиска междинно засичане на сметките, което да ориентира хората какво е реалното им потребление до момента", обясни Ася Ангелова, управител на "Иста България".
Още от статията на „Труд"

„Топлото ни излиза най-солено в Европа", обобщава „Стандарт"
Нов шок със сметките ни чака през тази година. Планира се вдигането на цените на парно, ток, вода и газ. Това неминуемо ще напомпа цените на повечето основни и най-необходими стоки. В същото време вдигането на пенсиите се отлага за следващата година. Затова хората, вместо да харчат, трупат пари в банковите си сметки.

Топлото на българите излиза най-солено в целия Европейски съюз независимо дали се греят с парно, ток, газ или друго. Не става въпрос за конкретната сума, която плащаме ние и французите например, а за съотношението каква част от заплатата ни отива за сметките за отопление. Например за отоплението на един тристаен апартамент в София с парно, плюс разходите на домакинството за ток, ще излезе около 360 лв. за януари. В същото време в Белгия например сметката на аналогично жилище за парно и ток за миналия месец е 180 евро, т.е. сумите са приблизително еднакви. Средната заплата в Белгия обаче е над шест пъти по-висока от тази в България. Според официалната статистика за декември 2011 г. у нас тя е била 704 лв. В същото време фламандците и валонците са вземали 2500-2800 евро. Разликата ни с германците е още по-фрапираща. Там тристайно жилище през зимата се отоплява срещу 110 до 200 евро в зависимост от използвания енергоносител. При централно парно и ток месечната сметка е около 200 евро. Ако апартаментът се намира в газифицирана сграда, фактурите за синьо гориво и ток сумарно са за около 110 евро. Германците обаче взимат средно по 2500 евро на месец, докато нашенци - по 360 евро. Във Франция пък сметките за топло през зимата са с около 20% по-високи от тези в България. Жителите на най-голямата по територия държава в ЕС обаче работят за 2300 евро на месец, което е с 6,4 пъти по-високо заплащане от това в България.

От топлофикациите твърдят, че сметките ни за парно за януари са средно с малко над 10% нагоре спрямо тези за първия месец на миналата година. Реално фактурите обаче са значително по-високи. Причината е, че топлофикациите изчисляват средна сметка, като събират потреблението на абонатите си, ползващи парно във всички стаи, с това на пенсионери и други бедни хора, които пускат само по един радиатор вечер, а в останалата част от жилището им е  студено. В чужбина, и особено в Западна и Централна Европа, няма нито един жител, който да пести от отопление и да събира цялото семейство да спи в една стая, за да спести 20-30 евро.
Още от статията на „Стандарт"

„Ужилиха и шефа на "Булгаргаз" с 505 лв. за парно", пише „24 часа"
Не друг, а шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов е сурвакан с 505 лв. сметка за парно през януари. Толкова трябва да плати газовият шеф за 90 кв. м жилище. Гогов сам разкри за тлъстата сума, включвайки се в разговор за високите януарски плащания за топлинна енергия преди вчерашното заседание на енергийната комисия.

"70% от вашата сметка са за "Булгаргаз", контрира го журналист на "24 часа".

Зам.-шефът на икономическата комисия в парламента Валентин Николов пък съобщи, че той трябва да плати на топлофикация 480 лв. за януари. Според него системата за дялово разпределение по-скоро работи против хората, които си плащат. Той съобщи, че е готов да внесе текстове в закона за енергетиката, според които всички уреди върху радиаторите да са радиоуправляеми.

Тези уреди сигнализират във фирмата, когато се сваля радиатор или се въздейства върху него. Така поне ще бъдат намалени кражбите, каза Николов. А и клиентите на парното ще плащат за реално потребление всеки месец.

Депутатът от ГЕРБ бил готов веднага да внесе промените, ако получи подкрепа от икономическото министерство.

Министър Трайков, който също присъства на неофициалния разговор вчера, реагира, че това е добро предложение. Попитан с какво се отоплява, икономическият министър заобиколи отговора с изречението, че е изолирал жилището си.
Още от статията на „24 часа"

"Купили сме коли на лизинг за 918 млн. лв.", обобщава „Монитор" данните на БНБ
Взели сме коли на лизинг за 918,9 млн. лева, което е 26,4% от стойността на всички лизингови договори, показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Това е стойността на всички стари контракти за леки автомобили, които се изплащат към края на декември 2011 г. За същия период на 2010 г. те са били за 1,17 млрд. лева. През миналата година са били сключени нови договори за лизинг на автомобили за 131 млн. лева.

Любопитното е, че през миналата година са били сключени повече договори за лизинг на машини и индустриално оборудване, отколкото за леки автомобили. 921,8 млн. лева е стойността на лизингите за машини, отпуснати към края на 2011 г. Това е 26,5% от общия обем на вземанията на компаниите от бранша по финансов лизинг. Все пак към края на 2010 г. тези лизинги са били за малко над 1 млрд. лева.

750,6 млн. лева е размерът на лошите вземания на лизинговите компании към края на декември миналата година, което е 21,6% от стойността на всички контракти за лизинг, сключени от граждани и фирми у нас, показват данните на БНБ. Към края на 2011 г. компаниите от бранша са отпуснали лизинги за 3,55 млрд. лева. Необслужваните лизинги към края на 2010 г. са били за 810,5 млн. лева, показва статистиката на централната ни банка. Тогава обаче и общата стойност на договорите за лизинг е била по-висока и е достигала 4,02 млрд. лева. От БНБ съобщават още, че в краткосрочен план лошите лизинги намаляват. През четвъртото тримесечие на миналата година те са с 11,3 на сто по-малко в сравнение с третото тримесечие.
Още от статията на „Монитор"