В началото на миналата година в частна агенция по заетостта в източногермански град е имало 500 души, чакащи да им бъде намерена работа. В края на 2006 г. посредникът е трябвало да запълва 1000 свободни работни места. В цяла Германия е така: работодателите се оплакват, че им липсва квалифицирана работна ръка. „Просто наоколо няма достатъчно добри хора".

Това е типична история за ФРГ: най-голямата икономика на Европа се възражда. След еуфорията на падането на Стената имаше цяло десетилетие неразположение. Пробуждането в края на деветдесетте много бързо прерастна в още по-дълбока яма. Но сега германският часовник отново тиктака.

Миналата година БВП на страната е нараствал с почти 3%, най-бърз темп от 2000, същото значение се очаква и за 2007. Но по-важното: променил се е самият двигател на ръста. Преди това бе експортът (ФРГ е страната най-голям износител в света на промишлени стоки). Дори през 2002 и 2003, когато икономиката бе най-слаба, експортът продължаваше, и сега износът на Германия е силен. Но от известно време икономиката получава повече енергия от вътрешното търсене и главно от инвестиции. Строителството, което десетилетие след обединението бе спирачка на икономическия ръст, също се съвзе.

Дори потребителите, които някога смятаха да държат портфейлите си закопчани до Съдния ден, се включват в икономическото веселие. Според федерацията на търговците, до 2005 г. продажбите на дребно на глава са падали 13 последователни години. Сега продажбите са се стабилизирали. Дори увеличаването на ДДС с три процентни пункта не засегна потребителското доверие.

Зад потребителите стоят засилените пазари на труда: сега работят повече германци, а освен това след години на изоставащи от цените заплати, сега се плаща повече. За да ни обърка по прочутия си начин, Германия използва две дефиниции за безработица - и при двете безработицата спада. Германската мерна система е изчислила 9% безработица през лятото - почти 11% година по-рано. Дефиницията, използвана от Международната организация по труда, която осигурява база за сравнение и с другите страни, е изчислила 6.4% безработица, като преди 12 месеца е била 8%. Това е доста по-добра заетост по сравнение с Франция и не много по-ниска спрямо Великобритания.

Тъй като сега помощите за безработни са по-тясно обвързани с процеса на търсене на работа, германски икономисти са изчислили най-рязко темпо на понижаване на безработицата от края на 1960те.

Очевидно е време да се зададе въпроса: на цикличен подем ли сме свидетели сега, или Германия преминава през по-дълбока, структурна промяна? Очевиден е и отговорът: твърде рано е да се каже, но най-вероятно по малко и от двете.

Нека да започнем по-предпазливо. Както изглежда, Германия е на върха на икономически цикъл, нещо като нов рекорд на гърба на минали постижения. Надали чак толкова впечатляващ е устойивият икономически ръст на страната. Икономист от Barclays Capital във Франкфурт е изчислил, че тенденцията на икономическия ръст на страната спада вече десетилетия и сега е не повече от 1.5%. Дали потенциалът на ФРГ за икономически ръст се е увеличил? „Не мисля" - твърди цитираният анализатор.

Също под по-омаловажаващ ъгъл може да се погледне към намаляването на безработицата. След дъното на цикъла през 2003, заетостта във фазата на възход се увеличава с много по-ниски темпове в сравнение с предишни циклични възходи. Същото така голям е броят на „мини-джобс" - частична заетост със заплата не повече от €400 месечно, без значение работните часове. За сметка на това заетостта на „първичните" пазари на труд със задължителни социални осигуровки е доста под значението преди седем години. Все още почти 4 млн. души са без работа. А делът им в източните провинции е все още доста по-висок, отколкото на запад.

И все пак - нещо структурно се е променило. Някои от промените не можем да не забележим. На оживените търговски улици са премахнати ограниченията за търговски часове, макар търговията в неделя да остава нелегална (важни изключения са гарите - когато не стачкуват, летищата и бензиностанциите).

Малко повече трябва да се вгледаш, за да видиш промените в корпоративните счетоводни отчети. Капиталът традиционно бе евтин - сега е поскъпнал. Държавните гаранции за банките от обществения сектор са минало. Действието на споразумението Базел 2 за изискванията за банков капитал принудиха банките да настроят цената на кредитите си съобразно риска.

По-високи са изискванията към акционерния капитал, макар и все още да има какво да се желае от корпоративното управление в Германия. Финансовите институции се освободиха от дяловете си в индустриалните компании, които дялове бяха формирани по-скоро за цементиране на отношения, вместо в качеството на финансови активи. Сега по-голямата част от кръстосаната собственост е премахната. От акциите, които са оставени, се очаква да носят значителна възвръщаемост. Появиха се също така и по-претенциозни акционери в лицето на частните инвестиционни фондове, които веднъж бяха наречени от министъра социалдемократ Франц Мюнтеферинг „хищни скакалци".

Промените на пазара на труда са точно толкова важни, колкото и тези на пазара на капитал. Те до голяма степен са резултат от реформи, предприети преди три или четири години. Те доведоха до споменатите мини-джобс, направиха по-строги условията за получаване помощи за безработни и направиха живота по-лек за частните агенции по заетостта.

Временната работа, Zeitarbeit, формира едва 1% от всичките работни места, но може би повече от полвината бяха създадени именно през миналата година. Пример е работодателят time & more, специализиращ в здравни услуги. От близо 400 души в списъците, 300 са медицински сестри. Те снабдяват почти всички болници в Берлин, както и в други големи градове, с помощен медицински персонал. Близо три пети от сестрите са викани за смени от един до три дни. Нивата на постоянния персонал в болниците са намалени, там не се поддържат резерви. Щом нуждите на болниците от персонал се увеличат, те се обръщат към агенцията.

Но регулаторните реформи обясняват само част от промените на пазара на труда. Тъй като върху компаниите се упражнява по-висок натиск, парите за работниците се свиват: щом има изисквания за по-висока възвръщаемост на капитала, това автоматично води до понижение на относителната цена на труда. Възможността да се привлича труд от централна Европа или дори от по-далеч уякчи ръката на капитала. В следствие на това печалбите на компаниите се повишиха, а работниците започнаха да се чувстват доста по-зле. За последните шест години, делът на работните заплати в националния доход падна от близо 60% до малко повече от 55%.
                                                                                              Очаквайте продължение