За много кратко време поради спада в цените на природния газ свръхуспешният дотогава финансов инвеститор Брайън Хънтър загуби в хедж - фонда Amaranth близо 5 милиарда долара. Това се равнява на почти половината от съвкупните активи на фонда, „някога" възлизащи на 9.5 милиарда долара.

Допреди месец всичко в Amaranth все още изглеждаше добре. Ръстът на активите възлизаше на 30%. Но когато миналата седмица цената на газта спадна с 12%, от печалби за една нощ се стигна до загуби от 4.6 милиарда долара.

Търговските загуби на Amaranth  са най-големите, откакто през 1998 г фондът Long-Term Capital Management близо 4 милиарда и постави света на ръба на финансова криза, коментира Handelsblatt. Тогава американската емисионна банка предприе спасителна акция с 3.5 мрд долара, за да гарантира сигурността на финансовата система. 

В началото на август по подобен начин хедж-фонда Mother Rock загуби 400 милиона долара. И това не е самотен случай - загуби от 60% отбеляза Aeneas Capital Management при рискова търговия със стойности на акции в Малайзия. От 2004 г. насам 500 хедж фонда бяха закрити поради неизгодно за тях понижение в стойностите на търгуваните активи. Това потвърждава огромните рискове в този бранш, който управлява в света активи от 1,200 милиарда долара и осъществява дневни транзакции в размер на половината от оборота на Ню-Йоркските и Токийските борси.

Проблемът с хедж фондовете е следният: поради огромния приток на ресурси във фондовете и в крайна сметка ограниченото количество добри инвестиционни идеи, все повече хедж фондове се насочват към едни и същи обекти. Така тe трябва да поемат все по-големи и дългосрочни рискове. По данни на агенция Bloomberg, от началото на годината в хедж фондове, инвестиращи в енергия и суровини, са изтекли повече от 20 милиарда долара.

Хедж фондовете са дивият запад на финансовия пазар - каза наскоро американският сенатор Орин Хатч. Все по-силни са гласовете, призоваващи към регулацията им. Президентът на Нюйоркската FED Тимоти Гатнер се изказа в полза на въвеждането на ниво на сигурност (margin requirements), което хедж фондовете трябва да гарантират на своите брокери, банките. Докато частните инвеститори са задължени да дават на банките като гаранция поне половината от стойността на закупените акции, при банковите клиенти хедж-фондове тези нива са чувствително по-ниски.

Като цяло политиците в САЩ искат да контролират по-отблизо бранша. Доскоро хедж-фондовете там не подлежаха на регулиране, тъй като се управляваха от опитни финансисти и се насочваха към богати частни или институционални инвеститори. Но междувременно също и много по-малки акционери станаха клиенти на хедж - фондовете. Опитът да се принудят фондовете да дават редовно медийна информация за състоянието на делата си, която информация да се проверява допълнително, не успяха в съда на САЩ. Хедж фондовете не искат да оставят някой да им гледа в картите: те отхвърлят всякакъв опит за регулиране.

В тяхна подкрепа, експерти като Алън Грийнспан, бившият директор на Американската емисионна банка, предупредиха да не се затяга твърде много примката. Аргументът в подкрепа на хедж фондовете е, че те се грижат за допълнителната ликвидност на финансовата система, управляват рисковете с по-широка фантазия и обогатяват възможностите за вложения.

Подобни бяха аргументите и на експертната комисия на Европейския съюз против всеобщо европейско регулиране на хедж фондовете. Високопоставената експертна група не само предупреждава, че нови законови предписания могат да засегнат активността на хедж-фондовете, но напротив предлага да се освободят нови свободни пространства за техните алтернативни фондови инструменти.

Евентуално регулиране между другото ще се отрази негативно и на заетостта във финансовия сектор. Според лондонски инвестиционен банкер, евентуално закриване на спекулативните фондове ще намали работните места в Лондонското Сити с 20 до 30%.