НСИ обяви предварителните данни за БВП за предходната 2007 г. Паралелно с това бяха ревизирани данните за 2006 г. На свой ред БНБ също ревизира със задна дата информацията за платежния баланс на страната. Корекциите бяха съществени, а не козметични. Наблюдаваната у нас специфика е нормална практика и в световната статистика.

Изискванията, които икономическият анализ поставя пред разполагаемата ин­формационна база са практически неизпълними. Информацията трябва да бъде:

(1) Точна (без да конкретизираме понятието "точ­ност");

(2) С въз­мож­но най-ви­со­ка честота; 

(3) Да е предоставена с минимално закъснение.

Сво­еобразна анало­гия мо­же да се прокара с медицината. За добро ле­чение следва да се постави точна ди­аг­ноза, а последното предполага прецизна оценка на отделните параметри на чо­веш­кото здраве (температура, кръвно наля­га­не и т.нат.) към даде­ния момент и без особен времеви лаг. Представете си лечение, при което лекарят измерва здравните Ви параметри сега, обявява ги след една година и в съответствие с тях Ви предписва лечение. След още една година същият лекар Ви информира, че получените преди година оценки на здравните Ви параметри трябва да се коригират и че при такава ситуация и предписаното преди една година лечение за болест от още една година по-напред би трябвало да бъде по-различно.

Най-многото, което ико­но­ми­ческата статис­тика може да на­прави, е да даде ориен­ти­ро­въч­на представа за състоянието на икономическите процеси, и то с разредена чес­то­та и с чувствително закъснение. Дори изкушеният в математическите при­ло­же­ния в ико­номиката В.Леонтиев (Лауреат на Нобелова премия по икономика за 1973 г.) от­бе­лязва, че стриктното прилагане на изиск­ва­нията за ста­тистическа надеждност към изходната информация "...разтяга (к.В.Л.) гра­ни­ци­те на довери­телност толкова много, че свежда до нула емпирич­ната по­лез­ност на получените числени пара­мет­ри". Каквото е качеството на входната ин­фор­ма­ция, такова ще бъ­де и качеството на изхода.

Най-трудният елемент от икономическата теория е изграждането на фундамента за проглеждане в бъдещето с оглед на възприемане на адекватни уп­равленски въздействия. Тук става въпрос за макроикономическо управление, което изисква и предполага уточнението, че се третират преди всичко въпроси на раз­пре­делението и преразпределението на произведения продукт и тяхното въз­действие върху протичането на съвкупния икономически процес. Чисто про­из­вод­ствените процеси се подчиняват на закономерности, които са достатъчно негъв­ка­ви. Въпро­сът е най-вече в отчитането на спецификата на икономическите процеси. Ситуа­цията е сход­на на задачата на тежко екипиран водолаз, който се придвижва по ти­несто и неус­тойчиво дъно. Когато водолазът и околната среда са в покой (статика), дори и при леко течаща вода тинята е утаена и съществува добра видимост. Водо­лазът решава да направи стъпка напред към пред­варително фикси­рана позиция (ди­намика и про­мяна на управлението) и в момента, когато обемният му крак се отде­ля от тинес­то­то дъно водата се размътва, видимостта из­чез­ва и желаната стъпка трябва да се на­прави на тъмно. Към всичко това се при­бавя и неустой­чи­востта на дъното, което е възможно да променя непредвидимо конфи­гурацията си при движението на водо­лаза. В крайна сметка стъпката е не само на тъмно по отно­шение на придвиж­ва­нето към пред­ва­ри­тел­но фиксирана точка, но е на тъм­нопо принцип, т.е. може да се насочиш към ус­тойчиво оце­ня­ван терен, но при движе­нието да настъпят чувствителни теренни де­фор­мации и пропадания.

Ситуацията не е окуражаваща за аналитично настроения икономист поради лабилността на използваните ориентири. В такива случаи опитът и изградената ин­туиция идват на помощ, както и погледът встрани. А.Маршал акцентира върху не­обходимостта икономистът да притежава достатъчно развито въображение, а спо­ред Й.Шумпетер интуитивната оценка на ситуацията надхвърля видимите доказа­телства. В паралелен поток друг водолаз се придържа към определен алгоритъм на пове­де­ние и той му осигурява успех. В друг случай прилаганият алгоритъм не води до доб­ри резултати. Тези наблюдения повишават знанието и коригират очаквания­та. Никаква политика не гарантира успех в конкретната ситуация. На пръв поглед проблемите са сходни, но условията никога не са идентични - по съ­щество всяко успешно управление притежава елементи на уникалност. Собст­ве­ни­ят опит и опи­тът на другите формират основите за оценка на ситуацията, които оси­гуряват отно­сително приемливото придвижване напред. Сигурното е, че иконо­миката е дина­мична и движението напред е задължително.

Историята натрупа богат опит от успешни и неуспешни управленски хо­дове. Грандиозен завинаги ще остане проектът на ХХ в. по налагането на цен­тра­ли­зира­ното планово стопанство. Марксистката икономическа доктрина бе изградена на логически издържана и безспорно - изглеждаща социално приемлива и справед­лива система за управление на икономиката и обществото, но стъпи на кухо. Прак­ти­ката разруши красиво построената мисловна конструкция. И преди реалното при­лагане на марксистките предписания икономистите-аналити­ци­ предвиждат отри­цателните последствия, но човек вярва много повече на очите си, отколкото на ушите си. Амбициите на управляващия елит не допускат съмнения то­га­ва, когато мо­ментът предлага уникален шанс. Заслужава да се отбележи на­при­мер прони­ца­тел­ният умозрителен икономически анализ на Дж.С.Мил в средата на ХІХ в. на нала­га­щите се тогава идеи за комунистическо управление на обществото, които не съу­мя­ват да попречат на установяването на централизирано тоталитарно стопанско уп­равление в немалка част от света по-късно.

И все пак - доколко е безнадеждна ситуацията, оценена през погледа на икономическия анализатор? Познаваемо ли е бъдещето и възможно ли е действително приемане на добри макроикономически решения? Или всичко е подчинено на случайността?

Решението е в последователното повишаване на качеството на познанието и култивиране на икономическа интуиция, която да позволи адекватното ранжиране на събития, въздействия и резултати. То е възможно единствено при добра образователна основа и съзнателно насаждане на чувство за правилна ориентация в необхватното разнообразие. Безусловен плюс е и по-широкото използване на макроикономически показатели, които не са обект на периодични статистически преоценки. Такива са почти всички банкови и монетарни индикатори. Месечната статистика на брутните чуждестранни валутни резерви например се публикува почти непосредствено след изтичането на месеца и не е предмет на каквито и да са корекции. Такива са и всички банкови и монетарни баланси.

ГМ/230308