Насим Талеб, авторът на теорията за "черния лебед", която обяснява защо опитите за предсказване на събитията обикновено са неуспешни, излезе с нова лекция. The Wall Street Journal публикува адаптирана версия на изследването "Antifragile: Things That Gain From Disorder", като се спира на петте правила, които Талеб отправя към икономистите, пише DarikFinance.bg.

Първото от тях е да променят начина, по който гледат на икономиката. Мислете за нея като за котка, а не като за пералната ви машина. Ние сме жертви на представата, че светът функционира като сложна машина, че е по-скоро като домакински електроуред, отколкото като тялото на живо същество. Това ни кара да вярваме, че е необходимо някой от време на време да идва и да поправя машината, когато възникне проблем, тоест забравяме да мислим, че може би съществуват вътрешни механизми за саморегулиране, посочва Талеб.

Естествените, органични системи са устойчиви и не са чупливи по онзи начин, по който блокират механичните системи. Те се нуждаят от известна доза "проблеми", благодарение на които еволюират. Подложете костите си на повече тренировки, тоест стрес, и ще видите, че те стават по-здрави, предлага икономистът.

В политическото говорене държавниците често изтъкват като цел максималната стабилност и дори заличаване на бизнесциклите, което означава, че се преследва икономическа ситуация без спадове. Да се изгладят флуктуациите бе оправданието за инжектирането на евтини пари в системата по времето когато Алан Грийнспан беше начело на Федералния резерв. Това доведе до балона при имотите в САЩ.

Ето защо според Насим Талеб правителствената намеса в икономиката трябва да бъде сведена до минимум и да се прилага единствено при много сериозни ситуации, като например бедствия и природни катаклизми.

В социалната сфера този принцип на доверие към живия организъм Талеб представя така: когато се прави система за сигурност, тя трябва да стимулира хората да поемат предприемачески рискове, а не да ги прави зависими от нещо.

Вторият съвет на Талеб е да се уважават бизнесите, които се учат и печелят от грешките си, а не онези, чиито грешки се просмукват в системата. Той посочва, че някои бизнеси и някои политически системи реагират по-добре на стреса от някои други. Така например в авиопревозите след всяка самолетна катастрофа самолетите стават по-надеждни, а системите за сигурност се подобряват. Така опасностите силно намаляват и инцидентите стават по-редки.

По същия начин е и с ресторантьорския бизнес, където инцидентите след поднасяне на некачествена храна на клиентите водят до подобряване на контрола. Това са индустрии, в които индивидуалните гафове облагодетелстват бизнес сегмента като цяло. Те също са като жив организъм, който функционира сам, без външна намеса и еволюира, като от време на време показват слабости и преживяват сривове.

Според Талеб обратна на тези индустрии е индустрията на банките, където всеки провал уязвява финансовата система. Тя е непоправимо крехка и трябва да се реформира по начин, по който ефектът на доминото не би създавал систематичен риск. Добра начална точка би било редуцирането на равнището на дълга и отдръпване от ливъриджа в икономиката. Талеб предлага и да се пристъпи към капиталово финансиране.

Това означава, че една компания, която е силно задлъжняла, няма право на грешки. Тя трябва да се представя изключително добре, за да си подсигури бъдещи приходи, което представлява и ливъриджа, с който тя работи. Така, когато тези очаквания за бъдещето не се оправдаят и фирмата не успее да покрие собствените си очаквания, останалите предприемачи, които искат да получат заеми от банката, страдат заради провала на тази компания, тъй като банката губи апетита си към раздаване на кредити. Това е схемата, по която дългът уврежда системата.

В същото време компания, която разчита на капиталово финансиране, би могла да преодолее криза на спад в приходите. Талеб припомня технологичния балон в САЩ през 2000 година. Тогава компаниите са разчитали повече на капиталово инвестиране и това е предотвратило разпространяването на кризата в останалите отрасли на икономиката. Според Талеб, благодарение на тази криза, технологичният сектор е станал още по-стабилен.

Третият съвет на икономиста е свързан с мащаба. Малкото е красиво, но също така може да бъде ефективно, казва Насим Талеб. Експертите в бизнеса и държавното управление винаги са изтъквали възможностите да се правят икономии от мащаба. Но ефективността, която се преследва с по-големите проекти отиде твърде далеч от смисъла на тази дума. Големите проекти носят видими облаги, но също така носят и скрити рискове - те увеличават шансовете за евентуални по-големи загуби.

Когато надвишава определени граници големия размер създава предпоставки за "чупливост" в системата и крие заплахи, които могат да неутрализират печалбите, преследвани с големия мащаб. Талеб прави сравнение между мишката и слона. Слонът може да счупи крак, ако го спуснете от неголяма височина, докато мишката ще остане невредима, дори да я пуснете няколко пъти от високо.

Ето защо според Талеб проектите трябва да се раздробяват на колкото се може повече по-малки парченца.

Четвъртото правило на Талеб е, че системата "проба-грешка" е по-добра от онова, което предлага академичната наука. Потенциалната цена на грешките трябва да остава ниска. В същото време потенциалната цена на успеха трябва да е по-голяма. Именно асиметрията между успехите и неуспехите позволяват да се печели от метода "проба-грешка".

Големите имена от златните години на Великобритания са били хора, отдадени на хобитата си, не академици, посочва Талеб и изброява: Чалз Дарвин, Хенри Кавендиш, Уилям Парсънс, хора, допринесли с иновации, изобретатели парната машина, текстилния стан. Америка е усъвършенствала този модел във всичко - от кибернетиката до моделите на ценообразуване и деривативните инструменти на финансовите пазари. Те са били разработени и усъвършенствани на метода "проба-грешка", тъй като получават видим отзвук от реалността.

Петото правило на Талеб изисква персонална отговорност за хората, които имат властта да вземат важни решения. Никога в историята не е имало толкова много позиции, както сега, които са заемани от хора, които не рискуват нищо, ако решенията им се окажат грешни.

За да обрисува това състояние Талеб предлага примера с финансовата система, на която й липсва яснота. Кризата показа, че не регулаторите а инженерите на финансовите манипулации знаят най-добре какви са скритите рискове в бизнеса. Ако беше обратното нямаше да се позволи банкерите да пълнят балансите на компаниите с опасни експозиции, прибирайки бонуси в тихите години. След това когато най-лошите сценарии се сбъднаха, проблемите се прехвърлиха на данъкоплатците, а банкерите запазиха компенсациите си.