Индия не е Китай. Пътят й на развитие е много различен и засега глобалното й влияние е далеч по-малко. Но сега тя е по-отворена към световната икономика, отколкото когато й да е от независимостта си, икономически най-динамична отколкото някога преди.

Отварянето без съмнение облагодетелства Индия, то ще облагодетелства и целия останал свят. Но ще има предизвикателства и за двете страни.

Разликите между интеграцията на двата азиатски гиганта в световната икономика са големи.

Първо, през 2006 Китай бе третия по големина износител на търговски продукти (след Германия и САЩ) и осми износител на комерсиални услуги, докато рейтингът на Индия бе съответно 28мо и 10то място. Дори във втората категория, където позицията на Индия заслужава да се отбележи, тя е много след Китай.

Второ, през 2006 Китай генерира 8% от световния износ на стоки и 3.3% от световния износ на комерсиални услуги. Дяловете на Индия респективно са 1 и 2.7%.

Трето, и двете страни се отварят все повече за световната търговия. Показателят за дял на търговията в БВП за Индия скочи от 14% през 1990 до 34% през 2007. Но Китай е далеч по-отворен: покачването за посочения период е от 25% до изключителните 66%. Още през 1999 Китай бе постигнал дела на търговията на днешна Индия.

Четвърто, Китай работи с огромни, търговски и на текущата сметка излишъци, а Индия работи на дефицит минус 2 % от БВП. МВФ предвижда за Китай превишение по търговската сметка от $380 млрд., или 12% от БВП.

Пет, двете страни са натрупали значителни резерви на чуждестранна валута. В края на октомври 2007 Китайските резерви бяха $1,455 млрд. (45 % от БВП), а в Индия те възлизаха на $265 млрд. в края на ноември (24 % от БВП).

Шесто, и двете страни са управлявали разменния курс, но предвид размера на натрупаната валута, в Китай управлението е далеч по-твърдо. От 2005, когато разменният курс на ренминби стана далеч по-гъвкав, валутата поскъпна с 14% спрямо долара.

Все пак от юли 2006 рупията на Индия поскъпна с 20%. Трябва да се отбележи, че през последните десет години реалният валутен курс и в двете страни остана стабилен.

Седмо, и двете стани се радват на значителен приток на преки чужди инвестиции, в Китай много по-отрано и по-големи, $96 млрд. (3 % от БВП) спрямо 19 млрд. в Индия (1.7 % от БВП). Все пак от 2000 година насам инвестициите в Индия значително са се повишили.

Накрая, и двете страни разгръщат сериозна инвестиционна дейност навън, Китай е вложил два пъти повече от Индия през миналата година. Но Индия е инвестирала $13 млрд. миналата година, а през 2005 само $2.5 млрд., сега съпоставимо с вноса в страната, който е $18.7 млрд. Китай много повече внася (за $96 млрд.), отколкото инвестира директно в чужбина ($26 млрд.).

Така че съпоставката сочи, че Китай се е отворил много повече към световната икономика, отколкото Индия. Обаче в Индия след валутната криза през 1991 година политиката се движи към по-голяма отвореност. Тази промяна се пренесе и в постиженията в икономиката.

Преди година Goldman Sachs публикува доклад за Индия в който се твърди, че устойчивият потенциал за икономически ръст в Индия е 8%. Важен елемент в този потенциал за висок икономически ръст е подобреният показател на ръста, т.нар. „тотален фактор на производителност" (TFP) - мярка на ефективността, с която се използват факторите за производство.

Ръстът на TFP скочи от минус 1% в самото начало на 1980 до 2% през 1990те и за последните години се установи на 3.5%.

Goldman Sachs отбелязва, че отвореността, в частност падането на бариерите за търговия и забранителните мита от над 200% до под 15% - са изиграли по-голяма роля от подобрението на производителността.

Отварянето подобри достъпа на индийски компании до идеи и технологии, повиши конкуренцията, позволи на ефективните компании да увеличат операциите си и насърчи прехода на работната сила към най-продуктивните сектори.

Това не е края на историята, нито за Индия, нито за останалия свят. Бариерите пред търговията остават твърде високи. Все още предстои интеграция към глобалните капиталови пазари. Необходими са повече реформи и устойчиво подобрение на инфраструктурата.

Доверието расте, това го потвърждават големите придобивки на индийски компании в чужбина, ролята на гиганта в световната икономика ще расте. Но най-вероятно ще остане много различна от Китай, с далеч по-тежка концентрация върху търговските услуги, финансите и сложното производство.

Изгряваща Индия ще има все по-голямо влияние в света като производител на по-евтини продукти и услуги, дестинация за фиксирани инвестиции и източник на нарастващо търсене, особено за ресурси.

Днес потреблението на енергия на глава е едва една десета от това на развитите страни. Но според сценария на World Energy Outlook на Международната енергийна асоциация, търсенето на петрол от страна на Индия ще се покачи от 2.6 млн. барела дневно през 2006 до 6.5 млн. до 2030. Това ще е далеч зад 16.5 млн. използвани от Китай, макар прогнозата за 3.9% ръст годишно е доста над китайската.

Решението на Индия в началото на 1990те да прегърне световната икономика е част от по-широкия избор на пазарната икономика, в резултат икономиката й се отвори нагоре. Въздействието на индийската икономика върху света все още е скромно, но ще нараства.

Но самата Индия има далеч по-голямо влияние и то се разширява. Двете страни - Индия и светът - ще трябва да свикват да живеят заедно в годините напред.