България се стреми да се присъедини към европейския валутен механизъм ІІ (ЕВМ ІІ) в максимално кратки срокове, каза днес управителят на БНБ Иван Искров по време на официалното си посещение в Австрийската национална банка във Виена.

Днес България вече отговаря на 4 от 5-те Маастрихтски критерии и вярваме, че стратегията ни за участие във Валутен механизъм ІІ възможно най-скоро ще бъде оценена без предубеждения, както и изцяло подкрепена от другите държави-членки, поясни Искров.

Степента ни на готовност може да се оцени по факта, че въпреки отсъствието на предварителни условия за присъединяване към Валутен механизъм ІІ, България е поела ангажимента да докаже капацитета си, като последователно изпълни 4 от 5-те Маастрихтски критерия. Това ни дава увереността, че ще станем пълноправен член на ИПС в началото на следващото десетилетие, уточни още управителят на БНБ.

До въвеждането на еврото България ще запази валутния борд, като по наша преценка опитът от действието му до момента ясно показва, че страни, които са поддържали твърдо фиксиран валутен курс за дълъг период преди членството си в паричния съюз, имат по-добри резултати от другите икономики, обясни Искров.

Това е естествена последица, тъй като тези икономики са се приспособили да оперират при условията на екзогенно определяни монетарни условия. От гледна точка на логиката режимите на паричен съвет са по-добра политическа рамка за подготовката за членство в паричния съвет.

Придържането към следваната до момента политика на балансиран бюджет, а по възможност и на излишък, ще ни позволи да продължим да изпълняваме критериите от Маастрихт по отношение на бюджетния дефицит, правителствения дълг и дългосрочните лихвени проценти, както и ще осигури възможност за по-добра реакция и гъвкавост на макроикономическата политика, посочи Искров.

При режим на паричен съвет фискалната политика е единственият наличен инструмент за относително бърза реакция при неблагоприятно развитие на икономиката на страната. Нещо повече, за да разполага страната с гъвкавост при нарастващ дефицит по текущата сметка и увеличаващ се частен дълг, е необходимо бюджетът да ги компенсира с реализиране на достатъчен излишък.