Глобалното затопляне е една от най-сериозните заплахи, пред които е изправено човечеството. Предупреждението този път идва от група изследователи от Китай, Хонконг, САЩ и Великобритания.

В научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences учените публикуват изследване, показващо как промените в климата в миналото са водели до епидемии, войни, спад на броя на населението.

Много вероятно е нарастващото население на света отново да не може да се адаптира достатъчно бързо и адекватно към екологичните промени, свързани с очакваното повишение на глобалните температури.

„По-високите температури за известно време вероятно са нещо добро, но отвъд някакво равнище растенията ще изпитат тежест", казва Питър Бреке, професор от Технологичния институт на Джорджия.

Повече сушави периоди и бързо нарастващо население означават все по-големи трудности за осигуряване храна за всички и следователно не трябва да се учудваме, щом започнем да срещаме повече примери на гладуване и вероятно повече случаи на гладни хора, които се бият за оскъдна храна и вода, счита ученият.

Преглеждайки историята и търсейки сходни модели, екипът е установил, че пониженията на температурите се съпътстват с войни, епидемии и обезлюдяване.

Изследвана е Малката Ледникова Епоха, както е познат периодът между 1400 и 1900 години. Най-ниските средни глобални температури са регистрирани в годините около 1450, 1650 и 1820, разделени една от друга от кратки интервали на затопляне.

„Когато се появят подобни екологични ситуации, хората се преместват на друго място. Подобни масови преселения водят до войни, както през XIII век, когато монголците страдат от суша и нападат Китай", казва Дейвид Жанг, професор по география в Университета на Хонконг.

„Или манджурците, които са се преместили в централен Китай през XVII век, защото условията на североизток по време на периода на застудяване са били ужасни".

„Епидемиите може и да не са свързани директно с (промяната на) температурата, но те са последствие от миграциите, които създават възможност болестта да се разпространи".

Изследователите цитират само периодите на понижение на температурите във връзка със социалните сътресения, но според тях същите предвиждания могат да се направят и за глобалното затопляне.

Доклад от миналата седмица, цитиран от Ройтерс, също твърди, че глобалното затопляне ще изправи половината от държавите в света пред риска от конфликт или сериозна политическа нестабилност. Според групата за решаване на конфликти International Alert, има риск от конфликти с насилие в 46 страни с общо население 2.7 млрд. души. В други 56 страни има риск от политическа нестабилност.

Генералният секретар на International Alert очаква първите наистина сериозни конфликти на международната сцена, свързани директно с измененията на климата, да се случат още през 2020.

Начело в списъка са страни от западна и централна Африка, като в северна Гана вече има сблъсъци между скотовъдци и фермери, щом моделите на селското стопанство там започват да се променят.

Бангладеш също може би е застрашен, тъй като видимите промени в нивото на река Ганг, от която зависят 400 млн. души, могат да доведат до нови напрежения.

Липсата на вода ще направи още по-трудно решаването на проблемните ситуации в и без друго сложния Близък Изток, а в Латинска Америка понастоящем мирните държави могат да се дестабилизират след промени свързани с разтапянето на глетчерите, което ще се отрази на реките.

Ако правителствата и общностите не обсъдят тези проблеми предварително, съществува риск промяната в климата да събуди религиозни войни като тези в Либерия и Сиера Леоне или Кавказ. Сегашният икномически ръст на развитите държави също може да бъде ударен.