"Изненада с тока", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Неочакван юлски скок на тока изненада българите. От днес цените на трите електроразпределителни дружества скачат средно с 2 на сто. Увеличението е най-голямо при ЧЕЗ, където дневната тарифа се вдига с 2.78%, а нощната - с 2.22 на сто. За "Енерго-Про" то е 2.5 и 1.01 на сто. Най-слабо е повишаването при ЕВН - съответно 0.64 и 0.22 процента.
Само до преди седмица от държавния регулатор ДКЕВР уверяваха, че цените няма да мръднат нагоре поне до октомври. Тарифите падаха три пъти за последните 15 месеца.
Миналата сряда обаче от ДКЕВР обявиха, че НЕК е натрупала 2.9 млрд. лева борчове. Още тогава се заговори, че наесен скокът е неизбежен. Опасенията са, че юлското повишение ще бъде последвано и от октомврийско.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Банките осигуриха 1,5 млрд. лв. за ПИБ само за ден" е заглавиe от в. "Труд"
Само за ден държавата успя да осигури парите за подкрепа на Първа инвестиционна банка. Останалите трезори у нас са предоставили заем на държавата в размер на 1,5 млрд. лв., който ще бъде отпуснат на ПИБ при нужда.
В понеделник е проведена успешна емисия на държавни ценни книжа (ДЦК) на вътрешния пазар, научи "Труд". За емисията не бе съобщено нито от Министерството на финансите, нито от БНБ.
Според източници на "Труд" емисията е 5-месечна. Това означава, че в края на годината държавният дълг няма да бъде увеличен с въпросните 1,5 млрд. лв., защото дотогава средствата ще бъдат върнати.
Прочети още от в. "Труд"

"ДКЕВР изненадващо реши да вдигне цената на тока" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) вчера изненадващо се отказа от планираното нищожно намаление на цените на тока със средно 0.66% и вместо това одобри поскъпване. Клиентите на ЧЕЗ ще плащат по-високи сметки средно с 2.78%, за ЕВН токът ще поскъпне с 0.64%, а за "Енерго -Про" - с 2.5%. Със средно 2.6 % поскъпва и парното в страната, докато цената на природния газ пада с 1.81%. Цените влизат в сила от днес.

С решенията си вчера регулаторът на практика призна, че повече не може изкуствено да задържа цените на тока. Според експерти, ако първоначалното предложение за минимално намаление бе минало, това би отворило дефицит от 1 милиард лева в енергийната система в рамките на една година. Все още няма изчисления как увеличението на цената ще се отрази на сметките в енергетиката. С новите цени на тока ДКЕВР на практика неутрализира решението си от 1 януари за поредното минимално намаление. В следващите седмици ще стане ясно и дали това ще е последното увеличение за тази година. През последните дни членове на комисията признаха, че за да се балансира системата, би трябвало токът да поскъпне с около 45%.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"10 г. затвор за слухове срещу банки" четем на първа страница във в. "Монитор"
Всеки, който разпространява злонамерени слухове срещу банковата стабилност в страната, да подлежи на наказание до 10 години затвор. Това е записано в спешни промени в Наказателния кодекс, които бяха внесени вчера в парламента. Те са предложени от БНБ след безпрецедентната криминална атака със спекулативни SMS-и и мейли срещу ПИБ.
От Централната банка настояват да се създадат два нови текста в Наказателния кодекс.
В общия текст се предвижда да бъде разписано, че „който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години". В следващата алинея се предвижда двойно по-високо наказание. Този текст ще се прилага в случаите, в които „с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи". Точно такова престъпление беше извършено миналата седмица с атаката срещу ПИБ, при която заради фалшиви слухове стотици вложители започнаха да теглят парите си от банката.
Предложенията на БНБ са изпратени до председателя на парламентарната комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев. Идеята е те да бъдат гласувани максимално бързо
без да се чака приемането на Новия наказателен кодекс, който в момента също се обсъжда в парламента.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Държавата е обявила извънреден аукцион на ДЦК за 1.5 млрд. лв.", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Министерство на финансите е провело извънреден аукцион на 5-месечни сконтови ДЦК за 1.5 млрд. лв. в понеделник, научи "Капитал Daily" от свои източници. С по-голямата част от средствата ще се осигури помощта за банковия сектор, одобрена часове по-рано от Европейската комисия.

Доказателство за това е и фактът, че сетълментът по облигациите е бил вчера, а не както обикновено след два дни, т.е. парите е трябвало да постъпят във фискалния резерв още в деня на аукциона и да бъдат на разположение, ако се наложи от днес.

От ведомството на Петър Чобанов и БНБ не публикуваха официална информация до редакционното приключване на броя. По данни на "Капитал Daily" в предлагането активно са участвали всички банки, които са първични дилъри на ценни книжа, както и институционални инвеститори като пенсионни фондове и застрахователни компании.

Интерес не е липсвал, но в крайна сметка са били одобрени поръчки за 1.2 млрд. лв. Максималната годишна доходност е била малко под 2%, а средната около 1.7%, според източниците на вестника, което е доста над това, което искаха инвеститорите преди няколко месеца.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Какви мерки за стабилизация са нужни", пише в. „24 часа"
През изминалата седмица банковата система в България е подложена на безпрецедентен натиск за последните 17 години. Но за разлика от 1994-1996 г., когато икономиката бе поставена на колене от фалиращи държавни мастодонти, спасявани с печатане на пари и източвани по корупционен начин, днес такива обективни стопански и макроикономически фактори като предпоставки не съществуват.
Проблемите днес са плод на липсата на финансова култура в критичен брой граждани, която се експлоатира от враждуващи конкурентни бизнес интереси чрез медиен натиск и съпътстващи неразумни закони, приемани от българския парламент, поради популизъм или незнание. Както и непремерено публично говорене на някои политици, които въпреки каквато и да е икономическа и финансова грамотност чертаят финансов апокалипсис.
Нека почнем от самия корен на проблема. След създаването на Федералния резерв и отпадането на златния стандарт, всички държави в света със собствена валута банкират чрез т.нар. системас частичен резерв.
Прочети още от в. „24 часа"

„България ще подкрепи ПИБ и банковата система с 3.3 млрд. лв.", пише в. "Капитал Daily"
Понеделник беше спокоен ден за българската банкова система. Първо след като в неделя политиците и представителите на водещите финансови институции дружно обявиха, че всичко е стабилно и ресурс има, сутринта стана ясно, че България е получила разрешение от Брюксел да подкрепи банковата система с 3.3 млрд. лв. Комбинацията от фактори доведе до изчезване на опашките пред Първа инвестиционна банка, нямаше напрежение и в други финансови институции. Акциите на банката и на другите борсови дружества се изстреляха. Държавата, макар и без да обяви, започна да търси от пазара 1.5 млрд. лв. на извънреден аукцион на ДЦК. А БНБ съобщи, че банковият сектор фунционира нормално.

При всички тези позитивни развития обаче остават редица въпроси (виж карето), на които управляващите и централната банка трябва да отговорят предвид това, че ще се ползва публичен ресурс за подкрепа на ПИБ. Засега няма официални съобщения от българските институции по темата, като от финансовото министерство отказаха коментар по допълнителни въпроси в рамките на деня. А те при намеса на държавата са ключови.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„За какво ни е този държавен резерв, щом е заключен при бедствия", пише в. "Сега"
Пострадалите при наводненията преди седмица пиха по една студена вода от държавата. В преносния смисъл. В буквалния даже и водата им не беше от държавата, а от доброволци, неправителствени организации и корпоративни дарители. Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", която би трябвало да има в складове 3 милиона литра минерална вода (според една налична бюджетна прогноза на сайта на Министерството на финансите, тъй като цялата номенклатура е държавна тайна), не отпусна и една бутилка на пострадалите. И затова, докато тънеха в тинята, хората от Добрич и околните села отчаяно зовяха, че имат нужда от питейна вода и суха храна. Глас в пустиня.
Правителството пропусна покрай ушите си воплите на пострадалите и не му мигна окото. Управляващите, воглаве с премиера, впрочем изчезнаха от наводнения терен като дим. Това се случи веднага щом успяха да се намърдат пред камерите на националните телевизии по-миналия петък, та целият народ да ги види как "участват" в спасителните работи. После ни се чуха, ни видяха. Просто се изпариха.
Прочети още от в. "Сега"

"68% от младите двойки харчат до последната стотинка", четем във в. "Монитор"
Две трети от младите двойки на възраст до 35 години не успяват да спестят от приходите си и ги изхарчват до последната стотинка. В малките градове и селата техният дял е 80 на сто, докато в столицата все пак има повече пестеливци - 60% успяват да заделят някой лев. Младите двойки без деца спестяват по-често от тези с малчугани, става ясно от проучването „Съвременните двама" за доходите, разходите и спестяванията на модерните двойки.
В почти 70 на сто от случаите и двамата партньори имат доход от работна заплата, пенсия или социални помощи. Една четвърт от партньорите обаче
само един човек носи пари вкъщи.
И докато в столицата при 90% от случаите и двамата пълнят семейната хазна, то в провинцията 38 на сто от младите семейства се издържат от доходите само на единия партньор.
Почти половината от анкетираните домакинства не инвестират дългосрочно. Оказва се, че едва 28% от млади хора влагат спестяванията си в банкови депозити, 7% избират да закупят недвижими имоти, и само 4 на сто ги използват за започване или разширяване на бизнес.
Младите двойки в София използват заделените си средства за нуждите на домакинството два пъти по-често в сравнение с тези в малките градове и селата, където само в 30% от случаите посягат към спестяванията си за посрещане на ежедневни харчове.
Хората в провинцията предпочитат да обръщат спестяванията си в банкови депозити и имоти, докато в столицата има по-малък интерес към такива вложения.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„ Криза на доверие се решава с ясен план", пише в. „24 часа"
Какви стъпки трябва да направи България преди предсрочния вот на 5 октомври, за да избегне негативните сценарии? С този въпрос се обърнахме към проф. Михаил Константинов и политолога Димитър Аврамов. Попитахме икономистите Лъчезар Богданов и Георги Ангелов трябва ли да теглим заем от МВФ.
Ето отговора на Лъчезар Богданов:
Когато има ситуация като сегашната, решенията трябва да са само в цялостен пакет от мерки, и трябва да са достатъчно бързи. Ако заем от МВФ е в рамките на цялостна завършена програма, това е едно, ако е самостоятелно решение - съвсем друго.
Аз съм съгласен с БНБ, че политиците по-малко трябва да говорят "на парче" и с подхвърлени идеи. Криза на доверието не може да се реши с подхвърлени идеи. А най-важно е да се възстанови доверието - това става само с много ясен план, разработен точка по точка - така хората ще видят, че има готовност проблемът да бъде решен.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Замразяват такса смет", пише в. "Стандарт"
Кметовете ще могат да замразят размера на такса смет. Така през следващите години може да плащаме за чистотата в градовете същата сума, която дължим за настоящата 2014 г. Това предвиждат промени в Закона за местните данъци и такси, които са подготвени от Министерството на финансите. Проектозаконът предвижда таксата за поддържане на чистотата да се раздели на две части - такса за битови отпадъци и такса за чистотата на териториите за обществено ползване. Размерът на таксите ще се определя според необходимите разходи на общината за поддържане на чистотата, по одобрена от общинския съвет план-сметка. За определяне размера на първия компонент на такса смет - таксата за битови отпадъци, общинският съвет може да избере един или няколко критерия, пише в проекта. Това са индивидуално измерено количество боклук за имота; количество битови отпадъци за имота, определено според броя и вместимостта на съдовете за събиране на боклуците; брой ползватели на услугата в имота или натурален показател използвано количество вода в имота. Например, ако се избере варианта да се плаща за всяка торбичка с боклук, при разходи на общината от 10 000 лв. за 500 тона боклук годишно и торбички от 30 л с вместимост 15 кг, цената на пликчетата трябва да е 33 ст., гласи един от примерите, посочени от МФ. Така ако човек изхвърля боклука си два пъти седмично, ще плати 34,3 лв. за смет, но ако изхвърля боклук си всеки ден ще плати 120 лв.
Прочети още от в. "Стандарт"