Най-обезпокоителен фон на заседанията на централните банки напоследък създават очакванията за по-слаба търговия по Коледа. Комисията по монетарна политика във Великобритания понижи лихвата миналата седмица и заглавията на новините се изпълниха с предколеден оптимизъм - както от страна на търговците, така и от пристрастените към търговията.

Икономически редактор на The Independent не очаква вълната на позитивизъм да трае дълго. Причина за това е една по-сериозна промяна на икономическия пейзаж. През миналото десетилетие преобладаваха златни бизнес условия, но днес тези условия са обезпокоителни, а в бъдеще най-вероятно ще са трудни.

Миналото десетилетие бе наистина забележителен икономически период. В глобалната икономика се интегрираха т.нар. възникващи (emerging) пазари. Това намали цените на вносните стоки. Безработицата не просто намаля - ниската безработица се съчета със стабилизиране на инфлацията. Инфлационните очаквания спаднаха и нараснаха надеждите за по-голяма стабилност.

Времената се промениха обаче. Околната среда стана по-скоро неблагоприятна. Проблемите в жилищния сектор в САЩ заразиха глобалните финансови пазари. Кредитните условия започнаха да се затягат. Това доведе до понижение на прогнозите за икономически ръст в повечето развити икономики.

Обаче забавянето на икономическия ръст бе съпроводено от натиск за повишаване на цени. Евтините стоки от Китай и Индия продължават да нахлуват на европейския пазар. Но ръстът на новите икономики доведе до повишено търсене на петрол, храни, метали. Това се отрази не само в по-високи цени на горивата и енергията за населението, но доведе и до увеличени производствени разходи от всякакъв вид.

Никак не  е „приятно", че вероятно резкият спад на икономиката ще се съпроводи с по-агресивно покачване на цените от страна на производителите. Може и да не наречем това стагфлация, но така или иначе е доста неприятно икономическо развитие.

Какво означава това за бъдещето? До голяма степен, поне за Великобритания, икономическите перспективи ще се определят от решенията за лихвите. През последното десетилетие цените на много вносни стоки паднаха, лихвите бяха ниски и осигуряваха висок икономически ръст и по-съществено увеличение на цените в други области. Стратегията успя, защото общата инфлация бе удържана.

Сегашната икономическа реалност е много по-различна. Ще трябва да се приеме, че се задава период на по-бавен ръст в следващите година или две, доста под нивата през последните десет години. Вече не става дума да се избира между инфлация или ръст - става дума за избора между днес и утре: краткосрочна мъка в замяна на дългосрочна радост. Това обаче създава проблем за времевата несъвместимост.

Ето обяснение на същността на проблема с притча. Взимането на заложници: правителството обявява, че в никакъв случай няма да преговаря с терористи. Това по принцип би трябвало да обезкуражи терористите да вземат заложници. Но терористите си знаят, че когато се разгори една криза със заложници, правителството ще трябва да обясни действията си пред гласоподавателите и най-вероятно няма да изпълни първоначалното си обещание.

Същото касае и решенията по определяне на лихвени нива. Правителството може би е наясно с изгодите от среда с по-ниска инфлация (т.е. с високи лихви). То може да е напълно наясно с ефимерната природа да се предпочита ръст пред инфлация или обратно. Но ако каже на гласоподавателите, че няма да жертва ниската инфлация пред олтара на бързия и нестабилен ръст, аудиторията ще е с право скептична. Ако се е стигнало дотам, няма ли правителството да се облагодетелства от възможността да намали лихвите и да предизвика някакъв икономически бум, който ще възхити избирателите и ще доведе до нова изборна победа?

Работниците ще очакват висока инфлация и ще натискат за по-високи заплати. Фирмите ще очакват покачване на цените на конкурентите и също ще вдигат своите цени. Каквото и хората да очакват, икономическият ръст ще се забави. А колкото по-ниско е доверието в монетарната рамка, толкова по-съществено ще е забавянето на икономиката ако се тръгне да се гонят цели свързани с инфлацията.

Много може да се говори за времевите преференции и за „вменяването на легитимност" на икономическата политика на едно правителство. Едно е ясно - решение от типа на това на Комисията по монетарна политика във Великобритания не е край на историята само по себе си. Не, това е сигнал, че икономиката се забавя и ни предстоят трудни времена. И трудни решения - успехът, довел до благоприятната икономическа среда на миналото десетилетие, няма да се самовъзпроизведе.