Повечето турци, които имат собствен бизнес в Германия, гледат на себе си като германски бизнесмени с турски корени, сочи изследване на PricewaterhouseCoopers, цитирано от „Шпигел". Фокусът на тези хора е в Германия и те искат да останат във Федералната република. Турските предприемачи в Германия най-често успяват, тъй като съчетават германските със средиземноморските качества.

В рамките на изследването са анкетирани 150 турски предприемачи. Всеки втори изтъква като свой плюс, че турците са готови да работят много и да поемат голям риск. Всеки трети заявява, че специфичната му сила е владеенето на чужди езици и културната приспособимост. Почти всички говорят несмки и турски, а повечето и още един език в допълнение.

Четири от пет предприемачи са напълно съгласни с твърдението, че турските бизнесмени със своите специфични способности могат да бъдат от голяма полза на икономиката на ФРГ. Директорът на изследването на PwC коментира: произхождащите от Турция предприемачи в Германия с основание имат високо самочувствие. Въпреки (или благодарение) на трудния старт те са постигнали много.

Освен динамичното развитие на самите турски предприемачи, за отбелязване е и голямото доверие, което те хранят към Германия като място за правене на бизнес. Само 17% са скептични за перспективите на бизнес климата в Германия. 70% от анкетираните турски предприемачи очакват в следващите две години оборотът им да нарасне, а 54% ще създават допълнителни работни места.

Типично турски предприемачи няма - както няма и „типично немски", изтъкват изследователите. Въпреки това могат да се откроят някои характерни особености. 43% от турските предприемачи са склонни да вземат бързи решения, докато подобна склонност сред германците заявяват само 10%. Според почти 40% от турските бизнесмени, те разполагат с особени качества да отварят нов бизнес. Само 15% от германците посочват това като своя силна черта.

Според турските предприемачи, 47% от германските предприятия залагат много на качеството на продукта си, докато позитивна оценкатза ориентацията към качеството на турските предприятия е дават само 3%.

Образът на турската фирма като семейно предприятие не се потвърждава: 44% от анкетираните нямат роднини в  своите предприятия, а само 16% посочват, че са получили финансова помощ от семейството или роднините. 47% не вярват, че някой от семейството ще поеме бизнеса им след тях. Според 60% от анкетираните потомството им е напълно свободно да определя бъдещата си професия.

Според работещите в Германия турци, основното за икономическия им успех е полученото обучение, затова тяхното политическо искане е най-вече държавата да отделя повече пари за образование. 55% от анкетираните турски предприемачи наемат при себе си стажанти за обучение, като в по-големите компании този дял стига до 68%. Не е задължително „чираците" да имат турски родители.

От анкетираните предприемачи, 40% имат висше или професионално висше образование, 40% са завършили германския еквивалент на средно специално образование, от тях 7% имат майсторско свидетелство.

Трима от четирима участници в анкетата са родени в Турция. 95% от анкетираните имат поне един родител турчин. Само 11% от тези хора имат намерение да се завърнат (респ. да отидат да живеят) в Турция.

Много са позитивните изводи от това изследване, но негативните не могат да се премълчат: всеки трети предприемач турчин в Германия се чувства дискриминиран, а други 47% споделят тази оценка поне отчасти. Някои считат, че заради произхода си са контролирани по-сурово от общината, по-трудно получават кредити от банки и са пренебрегвани спрямо германските предприемачи при възлагане на поръчки.