Или може би трябва да нарека материала кактуси на всеки декар? Защото решение на Министерския съвет от миналия четвъртък разпредели терените в прочутия архитектурно-парков комплекс „Двореца" в Балчик. Министерството на културата, водено от моя детски герой Стефан Данаилов получи 183 декара от българско-румънското наследство, а биолозите от Софийския Университет само 11 декара.

Сега пред очите на туристите ботаниците изкопават по спешност палми, сукулентни растения и кактуси, някои от тях на възраст 60 години, за да ги присадят в щедро отпуснатите им 11 (единадесет) декара. На всеки е ясно, че заради операцията по спешност - отпуснаха на биолозите един месец - и отредената непригодна площ, колекцията, започваща от академик Даки Йорданов, може да загине.

На страна, че операцията по присаждането може да излезе до 400 хиляди лева, които пак трябва да даде Министерството. За поддръжката на растенията се грижи персонал от 30 души. Сега не е ясно дали за всички тях ще има място на въпросните 11 декара (където никога е нямало ботаническа градина).

Ето какво е казал министърът, за цитатите се доверяваме на вестник „Нова Добруджанска трибуна": „Упрекът, че Министерски съвет е взел решение зад гърба на Софийски университет, не е верен. Отношението на Министерството на културата към тази голяма научна институция - Софийски университет, е най-добронамерено". Министърът е напомнил, че за поддържане на парка досега са отишли 612 321 хил. лева, за които отчет до този момент не е получил.

„Крайно неудобно ми е и не е в моето възпитание да коментирам толкова много лъжи по адрес на Министерството на културата. Можем да си подадем ръце и да си сътрудничим", благородно каза министър Стефан Данаилов.

Биолчев, ректорът на Алма Матер, му отвръща задочно: „Въпреки дълбокото ми убеждение, че този разговор би имал смисъл преди решението на Министерския съвет, аз съм готов да се срещна с Вас. Държа да Ви кажа, че Софийският университет „Свети Климент Охридски" ще продължи усилията си в защита на научното си достояние и националното си достойнство".

Всички сгради на Университета осъмнаха тази сутрин с огромни транспаранти с надпис: „Посегателството върху Алма матер е позор за България!"

Какво пък, министър Данаилов може и да е прав. Защото срамът от унищожението на научна колекция по министерско нареждане надали ще е по-голям от трайния срам, че на входа към този чуден паметник на брега на Черно море се плащаха по две входни билетчета. Едно за ботаническата Градина, едно за Двореца. Половината пари за касата на СУ, половината по сметките на министерството.

Нищо фатално. Но знаете ли колко трудно е да се обясни на някой чужденец (от които тук наплив има) защо се плащат 5 лева на едно място и 5 лева на друго. Касите за входни билети бяха отдалечени на 20-30 метра една от друга, защото между „културката" и университета имаше вражда и служителите не си говореха.

Толкова години не можаха да се разберат двете „културни" институции, поне на едно място да събират парите, пък нека после скришно да си ги делят на две.

Трябва обаче да знаем, че в политиката нещата стоят по-сложно, отколкото в реалния живот или на кино. Обикновеният човек си мисли: ако нещо е красиво и печелившо, то трябва да се пази и разширява. Прав ли е обикновеният човек? Нищо подобно. В политиката логиката е по-..., да кажем, политическа. Решения се взимат по-капитално, с оглед държавните интереси.

Но нали ние сме обикновени поданици, а не политици, без да искаме си задаваме въпроса: защо трябваше да се маха ботаническата колекция от алеите на кралица Мария, щом растенията представляват туристически ресурс за милиони и естетическа ценност без цена?

Друга логика вижда шефката на ботаниците Ина Манчева: „Така вече се освобождава място за паркиране на колите на служителите на „Двореца" и на Министерството на културата, които цяло лято си вряха автомобилите под палмите, защото нямало места от почиващи".

Според туристите, на които разбира се също не може да се вярва, случващото се е пълно безумие и става дума за бизнес интереси. Някои от посетителите не можели да разберат какво става и мислели, че прибират кактусите за зимния сезон.

Ивелина Радилова, която е ръководител на звеното ландшафтна дейност в „Двореца" представя другата гледна точка. Според нея, 11 декара никак не са малко. Ботаниците общо казано не си вършели работата, не можели да разпознават растенията и раздухвали продължителна медийна неприязън към дейността на културния институт.

„Дори едноцветната магнолия, с която ботаниците толкова се тупат в гърдите, е засадена по времето на кралицата". Видовете сукулентни растения и кактуси, с които ботаниците спекулирали, можели да се купят за 100 хил. лева в Холандия. А Ботаническата градина в Балчик е получила статута си на световно признат спасителен център „в кюпа", без да осъществява съответната дейност.

Според Радилова, пустеещите 120 дка., които са изоставени във времето, можели да се използват като лозов масив ...

Че като говорихме за култура, пък било то и идваща от министерство, хайде да си спомним за вилите, за които се бореха литераторите-културни дейци от романа „Майстора и Маргарита". Е па толкоз хубави вили у Двореца има, можеше барем един роман „Престъпление и наказание" да се напише от български културен министерски писател за половин век.

Да не бъдем максималисти, и на по-тъничко книжле съм съгласен. „Мъртви души".