Възстановяването на финансовите пазари в световен мащаб пренесе своето благотворно отражение и върху капиталовия пазар у нас през третото тримесечие. Поетапните антикризисни мерки, предприети от правителствата във водещите европейски държави и зад Океана, започнаха да дават плодове и доведоха до видимо подобрение на икономическия и финансов климат в глобален мащаб. Настоящата година се оказва преломна в борбата за излизане от кризата.

Все още е рано да се говори за икономически растеж и финансова стабилност, но данните за икономическите показатели на страните от САЩ,  Европа и Азия дадоха първите признаци за излизане от дълбоката рецесия. Това доведе до сериозно раздвижване и на финансовите пазари, като се забелязваше силен ръст на световните борсови  индекси.

Процесите, протичащи навън, бяха основният фактор

за подобряване пазарната конюнктура у нас, поне що се отнася до случващото се на Българската фондова борса. В останалата част на икономиката нещата не изглеждат чак толкова розови. По една или друга причина, кризата застигна България с около 6 месеца закъснение. В момента върху страната тегне свиваща се икономика, разширяващ се бюджетен дефицит, нарастващ външен дълг, както и високо ниво на безработицата. За сметка на това банковата ни система остава стабилна. Капитализацията на банките е висока и въпреки че негативите от просрочени плащания са големи, те все още не са в неконтролируеми размери.  Фактът че сме във валутен борд донякъде спомага за тази стабилност, но от друга страна фиксираният валутен курс поставя износът ни в доста неконкурентноспособно положение.

През третото тримесечие се забелязваше силно изразено повишение на цените на акциите, търгувани на БФБ. Няколко бяха основните фактори за това повишение. Като основен фактор може да се отбележи случващото се на външните фондови пазари, където станахме свидетели на рязък ръст на борсовите индекси. У нас се забеляза известно изоставане, забавяне във времето, характерно за все още насложеното инвеститорско недоверие относно посоката за движение на цените на акциите, след оттласкването от дъното в края на февруари. Самият ръст в началото на август бе в рамките на десет дни, като поради характерните черти на летния сезон - липса на инвеститори, интерес, тънък пазар и слабата ликвидност,  отскокът бе рязък, стръмен и краткосрочен и при доста ниски реализирани обороти от порядъка на 600-800хил. лв. средно за ден. Последвалото го затишие бе необходимо за играчите, за да убедят сами себе си, че това е правилната посока, както и да изчакат завръщането на основната част от по-големите инвеститори и раздвижването им в началото на септември. Това естествено явление бе лесно предвидимо и в резултат последва един нов, макар и не толкова стръмен ръст, продължил до последната седмица на септември. Въпреки целия този ръст, на борсовата картина ясно се открояваше

липсата на допълнителен финансов ресурс

както и достатъчно ликвидни компании, които да предизвикат притока на свежи външни и местни капитали. В резултат броят на сключените сделки спрямо второто тримесечие показа повишение едва от 1.97% до малко над 915 средно на ден, докато прехвърлените обеми рязко паднаха с около 30% до 1.34 млн. акции. Това логично даде своето отражение върху дневните обороти, реализирани на БФБ, като средната им стойност бе от порядъка на 2.39 млн. лв.

Тримесечието донесе ръст на три четвърти от търгуваните около 300 емисии, като средната цена на първите 30 компании в класацията по брой сделки се повиши над 20 на сто. Още по-позитивно изглежда състоянието на същите компании, ако ги сравним по цена на затваряне, където инвеститорите, заложили на съответните компании в началото на тримесечието, сега се радват на успех между 20 и  93 на сто. Над 70 процентно поскъпване отразиха книжата на, „Елхим Искра" АД, „Монбат" АД, „М+С хидравлик" АД, „Трейс груп холд" АД и ТБ „Българо-Американска Кредитна Банка" АД. Общата пазарна капитализация на БФБ в момента е около 12.3млрд. лева. Сред най-търгуваните акции имаше и изключения, като „Петрол" и Корпоративна търговска банка, които макар и доста ликвидни, отбелязаха понижения със 15.63% и 8.42%, съответно до 5.40 и 55.86 лв. за ценна книга в края на периода. Дневната търговия през тримесечието се изнасяше основно от около 30 компании, на които се дължеше около 70-80% от оборота на БФБ.

Всеобщото поскъпване донесе над 30% повишение на основните борсовите индекси SOFIX, BG40 и BGTR30 и малко над 18% за индекса на дружествата със специална инвестиционна цел. В края на септември БФБ въведе промени в състава на индексите, като допълнението бе увеличаване на индекса на Акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) с две компании.

Стратегията на спекулантите за борсова игра на БФБ се градеше върху покупката на книжа предимно от състава на борсовите индекси, както и на онези с пазарна капитализация над 45-50 млн. лв., които са малко над 50 в момента, по време на за възходящо движение, а по време на насищане на пазара, при което се получава временно задържане или леки корекции, прибираха част от печалбите или освобождаваха ресурс към изоставащите в процентно отношение на цените по-нетъргувани компании от портфейлите си. БФБ е

твърдо зад решението си за обединяване на сегментите „А" и „Б"

от „Неофициален пазар" в единен сегмент и поставяне на условия за принадлежност към него. Те са: 5 сключени сделки и 4 хил. лв. оборот средно-месечно за последните три месеца, във всеки един момент. Към този пазар принадлежат около 310 компании, като само 79 от тях изпълняват напълно условията. Само три компании са сключили договор с маркет-мейкър и също не подлежат на санкциите, предвидени в правилника на БФБ. Тридесет компании покриват поне едното условие, а 61 имат поне по една сключена сделка. Все още 138 компании остават незасегнати от инвеститорския интерес, което (заедно с онези, непокриващи и двете условия) ги поставя под угрозата от дерегистриране след 1 януари 2010 година. В същото време за тримесечието бяха привлечени като нови емитенти и увеличения на капиталите едва 119 млн. лв. от 10 емитенти, 1/3 от които от  облигационни емисии. Това съвсем не е достатъчно за покриване на дефицита от свободни акции, който би се появил.

Ако ръководството на БФБ спази правилника си, то от началото на следващата година (при сегашното състояние)  би заличило от регулирания пазар около 230 компании с обща пазарна капитализация 6.47 млрд. лв. или 53% от моментната капитализация на борсата. За сега БФБ облекчи изискванията за принадлежност на компаниите към  „Официален пазар", но дали ще стори същото и за тези от „Неофициален пазар"?  Дали това ще се случи ще разберем след около 3 месеца, но към този момент опасността остава.

До края на годината за движението на цените на акциите на БФБ в противовес ще се насложат възстановяването на външните фондови пазари и все още песимистичните прогнози за бързото възстановяване на икономиката и капиталовия пазар у нас.