„Кметско такси за първолак", четем от първата страница на „Стандарт"
Като министър ще ходи на училище седемгодишен хлапак от Габровци. Велизар Райков се оказа единственият първолак от великотърновското село. Той трябва да учи в съседния град Килифарево. Затова общината във Велико Търново осигури личен шофьор и кола за малчугана.

Кметството е задължено по закон да осигури превоза.

Всяка сутрин точно в седем таксито ще чака Велизар на спирката в родното му село, а след часовете ще го връща вкъщи.

Момчето получи за първия учебен ден чисто нови учебници, тетрадки и раница.

62 000 първолаци прекрачиха вчера прага на училището за първи път.

Всички министри също влязоха в класните стаи и разказаха на децата ученически спомени.
Още по темата от „Стандарт"

„И догодина държавата ще пести от здравните вноски на бедните", информира от първата си страница „Сега"
И през 2011 г. управляващите не смятат да плащат здравните вноски на над 4 милиона души - пенсионери, деца, социално слаби, чиновници, които се осигуряват от държавата. В проектобюджета е записано, че 760 млн. лв. от тези пари ще отидат директно във фискалния резерв вместо за лечение. Общо разходите на здравната каса за лечение ще скочат с едва 90 млн. лв., което означава, че в системата отново ще има сериозен недостиг на пари.

В проектобюджета отново - както и в бюджета за 2010 г., се залага доста оптимистичен ръст на икономиката и на приходите - ако прогнозите не се сбъднат, ще трябва да се режат доста разходи.

За трета поредна година се предвижда огромен излишък в бюджета на здравната каса. Според плановете на кабинета приходите на касата догодина ще бъдат 2.616 млрд. лв., а разходите - 1.856 млрд. лв. По принцип държавата е предвидила за осигуровки на пенсионери, деца и бедни 940 млн. лв. Сметките показват обаче, че реално в системата тя ще внесе 180 млн. лв. Останалите 760 млн. лв. ще отидат директно във фискалния резерв. Така парите от осигуровки за гражданите в резерва ще стигнат близо 2 млрд. лв., заедно с натрупаното от тази и миналата година.

За сравнение - за 2010 г. бюджетът на касата е с 662 млн. лв. излишък от парите от вноските за 4-те милиона осигурени от държавата. За лечението им пък се внасят едва 280 млн. лв. На фона на това НЗОК оряза средствата за болниците с 30-40% спрямо миналата година, тъй като няма пари.
Още от статията на „Сега"

„Финалната консолидация в телекомуникациите започна", обобщава от първата си страница „Дневник"
Най-големият мобилен оператор в България "Мобилтел" даде начален тласък на финалната консолидация на българския телекомуникационен пазар с придобиването на алтернативния телеком "Спектър нет" и интернет доставчика "Мегалан". Сделката беше обявена вчера от представители на "Мобилтел" и собственика му Telekom Austria. Тя е за 100% от дружествата и ги оценява на 83 млн. евро.

С купуването на двата телекома "Мобилтел" ще увеличи значително дела си на пазара на фиксиран интернет и стационарна телефония, доминирани от "Виваком", и ще може да предоставя пакетни услуги от мобилна и стационарна телефония, фиксиран и мобилен интернет, и телевизия. Придобиването се обяснява и с борбата за пазара на бърз достъп до интернет.

"Това ще е първият случай, в който на пазара на фиксираната телефония ще има реална конкуренция - защото досега нямаше такава", каза Андреас Майерхофер, изпълнителният директор на "Мобилтел". Общият брой клиенти на "Спектър нет" и "Мегалан" са 89 хил. по данни на Telekom Austria, като "Мегалан" е водещ интернет доставчик с  основно домашни потребители в София, а "Спектър нет" е силен в сегмента на бизнес абонатите, на които предлага интернет, телефония и IT услуги с национално покритие.

"Очевидно е, че битката на пазара е за широколентов достъп, след като печалбите от телефония ще продължат да падат", коментира сделката Павел Езекиев, управляващ партньор във фонда за рисков капитал NEVEQ. Според него големите играчи ще са по-способни да дадат по-евтина крайна услуга на потребителя и да инвестират в нови продукти, което прави ефекта от сделката за пазара положителен.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Цената на „Гражданската" според точките в талона", съобщава от първата си страница „Монитор"
Цената на задължителната за шофьорите застраховка „Гражданска отговорност" съвсем скоро може да се определя от контролните точки в талона. Това съобщи вчера пред „Монитор" председателят на Българската асоциация на застрахованите и пострадали при катастрофи Владимир Тодоров. Идеята е системните нарушители с много отнети точки да плащат двойно по-скъпа полица, докато примерните водачи да имат отстъпки. Реализирането на това предложение е възможно да стане след Нова година, когато всеки водач ще може да проверява колко точки са му останали на сайта на КАТ www.i-kat.org.

„Досега тази информация не беше публична и затова цените на „Гражданската" бяха еднакви и за тези, които спазват правилата, и за нарушителите.

Подобна система действа от години в Европа коментира Тодоров.

Причината досега идеята да не бъде реализирана у нас е, че данните за контролните точки не можеха да се видят от застрахователите. В момента, за да проверим колко точки са ни останали, трябва да отидем в КАТ и да платим 3 лв. за изготвяне на подобна справка. От асоциацията на застрахованите и пострадалите са решили да улеснят водачите, като направят възможно проверките да става онлайн на адрес www.i-kat.org след представяне на документ за заплащане на задължителната такса към държавата.
Още от статията на „Монитор"

„София пада с 8 места сред най-скъпите градове в света", информира от първата си страница „Класа"
София продължава да бъде на опашката по стандарт на живот в света, сочи последният доклад "Цени и доходи" на швейцарската инвестиционна банка UBS. Според проучването българската столица тази година пада с 8 места до 66-а позиция в класацията за най-скъпи градове, която обхваща 73 града в света. След София са само още 7 града, сред които Букурещ, Кайро и Делхи. За изследването от банката са използвали кошница от 122 стоки и услуги, характерни за начина на живот на западноевропейците.

Сред първенците в тази категория се нареждат Осло, Цюрих и Женева, които остават най-скъпите градове в света. Тези три града са следвани от Токио и Копенхаген. Ню Йорк пък е най-скъпият мегаполис в подреждането по цени, но с включени наеми. В дъното на класацията са Мумбай и Манила. Според анализаторите вследствие на силното поскъпване на новозеландския и австралийския долар Оукланд и Сидни се оказват сред 20-те най-скъпи града в света. Обратно, Каракас падна силно надолу с 30 позиции заради обезценяването на венецуелския боливар спрямо щатската валута с над 50%. Освен това експертите отчитат, че разликата между цената на живота на Западна и Източна Европа се е свила за една година с 9% до 26 на сто, независимо дали се включват или не наемите.

В подреждането на градовете по брутни заплати първенец отново е Цюрих, следван от Копенхаген, Женева, Осло и Ню Йорк. Най-високите чисти доходи се получават в Цюрих и Женева, а Ню Йорк заема трето място в класацията.
Още от статията на „Класа"

„Барикади за балите", съобщава „Стандарт"
Барикади може да спрат пътя на софийските бали. Кметове на четири общини се заканиха, че ще посрещнат столичните отпадъци с гражданско неподчинение. Протестите са заради решението на кабинета във вторник, 150 хил. тона балирана столична смет да бъде транспортирана в депата на Пловдив, Карлово, Ловеч и Севлиево. Първи реагираха карловските общинари, които още в деня на решението на Министерския съвет се събраха на извънредна сесия и гласуваха против депонирането на 60 хил. бали при тях. Кметът Найден Найденов, който е от БСП, припомни, че през 2007 г. Карлово е приело 80 хил. бали.

Градоначалникът на Пловдив пък свиква днес извънредна сесия на градския парламент. Шефът на общинския съвет в Пловдив Илко Илиев пък е категоричен, че градът няма да приеме софийския боклук. "Не сме против проблема и това го показахме, като станахме единствената община, която прие столичните бали", обясни той. Илиев подчерта, че сметището в Цалапица има капацитет за 120 хил. тона и свободното място е изчерпано. Общинският съвет на Ловеч завчера отказа да упълномощи кмета Минчо Казанджиев да подпише договор за взетото още преди година решение да приема 50 хил. тона софийски боклук. Ловешките общинари се опасяват, че накрая количеството ще се окаже 90 хиляди тона. "Това надвишава капацитета на новото сметище", заяви председателят на местния парламент Милко Недялков.
Още от статията на „Стандарт"

„Реалната цена на олиото е 2,10 лв. за литър", пише „Монитор", като се позовава на фермери
Олиото не трябва да бъде по-скъпо от 2,10 лева за литър, съобщи вчера председателят на Съюза на зърнопроизводителите в България Радослав Христов. По магазините обаче течната мазнина вече минава 3 лева. Оказа се, че и по „мазната" верига съществува формула за ценообразуването, от която лесно може да се ориентира и неспециалистът, а именно стойността на слънчогледа, умножена по три, дава крайната цена. Земеделските производители получават в момента по 72 ст. за килограм маслодаен слънчоглед, което категорично сочи, че реално олиото струва малко над два лева.

Добивите от слънчоглед ще бъдат с 20 кг/дка  по-високи през тази година, обяви още Христов. През 2009 г. са ожънати по 165 кг маслодаен слънчоглед от декар, а през тази стопаните очакват около 185. На практика суровината ще бъде с 60 000 т повече. Около 30 на сто от нея е за вътрешно потребление , а 70 на сто заминава зад граница. Общо 2,740 млн. дка са засети през тази година със слънчоглед.

Пазарът в Турция е определящ за нашите производители, но през тази година от значение е и ситуацията в Русия, твърди председателят на зърнопроизводителите. В момента във федерацията тон слънчоглед върви по 500 долара, което приравнено по нашите цени означава 75 ст. за кило без ДДС или 90 ст. с включен данък.

Големите производители на растителни масла изкуствено подтискат цената на слънчогледа, категоричен е земеделецът. Те се възползват и от моментната ситуация, защото все още експортът не е задвижен. Южната ни съседка обикновено сваля след Нова година, когато обикновено свършва собственото производство и започват да внасят.

Хлебната пшеница вече стигна цена 40 ст. без ДДС, обяви още председателят на зърнопроизводителите.
Още от статията на „Монитор"

„България стана първа в ЕС по нови молове", информира „Сега"
България е на първо място сред страните в ЕС и на второ място в Европа по обем на завършени нови търговски площи през първата половина на 2010 г. Това показва доклад на консултантската компания Cushman & Wakefield. За периода от януари до края на юни у нас са били завършени и пуснати в експлоатация 200 хил. квадрата търговски площи, предимно в молове. По този показател на континента ни изпреварва единствено Русия, в която са били открити близо 430 хил кв. м.

От консултантската компания отчитат, че по принцип броят на новите търговски центрове се увеличава главно в страните от Централна и Източна Европа. Според данните наличните търговски площи в България например са се увеличили с рекордните 90% на годишна база. В съседните ни страни ръстът е далеч по-скромен - 5-10% за година. В 10 държави от Европейския съюз изобщо не са се появили нови молове през първата половина на тази година: Гърция, Чехия, Естония, Финландия, Ирландия и др.
Още от статията на „Сега"

„Целта е да се преразпредели пазарът", казва в интервю за „Дневник" Красимир Лалов, председател на Националното сдружение на българските превозвачи
Днес транспортната комисия към парламента отново ще се занимава с промените в закона за автомобилните превози, според които от 2012 г. автобусните превозвачи трябва да се съобразяват с разписанието на влаковете, а дребните фирми - с по-големите. Миналия четвъртък повече от 20 представители на компании от сектора коментираха промените пред комисията, като малките фирми обвиниха големите превозвачи в лобизъм. Транспортното министерство, вносител на текстовете, обясни създалия се конфликт с неразбиране на поправките.

По темата разговаряме с Красимир Лалов, председател на Националното сдружение на българските превозвачи, и с Миролюб Столарски, председател на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт, които са на противоположни позиции.
Г-н Лалов, защо се обявихте против промените в закона за автомобилните превози?
- В момента пускането на една линия е по инициатива на кмета. Той прави предложение до областния управител. Ако той го приеме, искането се изпраща в комисия в министерството на транспорта, в която има представител на БДЖ. Не знам защо досега този факт се криеше. Тази комисия го разглежда и преценява дали отговаря на изискванията и на потребностите на населеното място.

И именно тя предлага на министъра или да отхвърли предложението, или да издаде документ за откриване на нова линия. А кой ще оперира по линията става ясно след конкурс, провеждан от кметството. Този, който спечели конкурса - той вози. Сега се предлага направо работна група да преценява кой каква нужда има, без предложение от кмета, и самият министър да издава линията. Разликата е очевидна - конкурсът ще го прави министерството, а не кметствата.

Защо това може да създаде проблем?
- В закона не е регламентирано каква ще бъде тази комисия, която ще предлага на министъра нови линии. След промяната в закона общо трябва да се обявят конкурси за около 1500 - 2000 линии заедно със сезонните превози. Въпросът е кой кога ще прави конкурсите. Ако е централизирано, единствената възможност е линиите да се пакетират, но така конкурсите ще могат да се спечелят само от тези, които сега подкрепят закона. Естествено е в тези търгове да участват само големите превозвачи, както се случи с градския транспорт в София.

Въпросът е какво всъщност се променя - и преди, и сега министърът е одобрявал линиите. Променя се само кой прави търговете.

Каква би била изгодата на големите превозвачи да вземат всички линии, дори и в малките населени места?
- Те ще вземат само ключовите линии - от София до Варна, от София до Русе и други, а после кой ще вози от Варна до Аспарухово е все тая. Парите са в дългите дестинации и там, където е най-голям товаропотокът. Нали разбирате, че ако всички линии в областта се дават в пакет, регионални фирми няма да могат да участват в конкурса. Къде отива тогава пазарната икономика?

Вярно ли е, че съществува практика превозвачи да взимат линии между малки населени места, а да превозват незаконно пътници между по-големи градове, през които минава маршрутът им?
- И в двата случая един и същ човек разрешава това - министърът на транспорта. Ако има някакви нарушения, от министерството да кажат защо се допускат такива линии. Не мога да разбера от какво се оплакват колегите. Има пазарен принцип, който не изнася на някои превозвачи. Рязко намаляха пътниците по задграничните линии, след като се сви работата в Италия, Гърция и Испания.

Всички тези автобуси увиснаха. За тях би било хубаво да работят на българския пазар при гарантирано парче от баницата. Това е в основата на промените в закона, всичко друго - дали населението на градовете да бъде 20 хил. или 30 хил., са еквилибристики и никого не го интересуват. Има автобусни компании, които работят на пазара от години, купили са автобуси и сега ще изгубят всичко. Де факто определени компании искат преразпределение на пазара. Всичко е корпоративен интерес.
Още от интервюто на „Дневник"

„Здравната реформа стана Франкенщайн", казва в интервю за „Стандарт" д-р Динчо Генев, председател на Националната асоциация на лекарите в болничната помощ
Д-р Генев, колко болници са подали съдебни искове срещу  касата?
- Интересът към това е много голям, над 100 болници вече са  заявили желание да подготвят искове. Директорите им са задължени да ги  подготвят, защото иначе нанасят финансова увреда на лечебното заведение, което е  подсъдно.

Защо лекарите искат да съдят касата, да протестират?
- Защото болниците в момента са тотално недофинансирани.  Системата на здравеопазване у нас се намира в хаос. Нищо от това, което се  направи досега, не доведе до положителен резултат. Нека започнем от  общопрактикуващите лекари. Намаляването на средствата в извънболничната помощ с  около 40 млн. лв. до края на годината в сравнение с миналата означава редукция  на броя на направления за специалисти. Получава се така, че хора, които редовно  си плащат здравните вноски, в момента, когато трябва да отидат на специалист, не  могат да ползват здравната система, а трябва да си платят. Направленията при  общопрактикуващите лекари свършват на 20-о число и оттам нататък започват  скандалите. Следващият етап е отиването при специалист. Там средствата за  високоспециализирани изследвания също са намалени, тоест не може да се извърши  добра диагностика и профилактика. Тъй като диагнозата не може да се постави в  извънболничната помощ, много специалисти се принуждават да пращат пациентите си  в болница. След това идва проблемът с болниците, където редукцията на средствата  е още по-голяма. За март, април, май касата е платила средно с 20% по-малко, за  юни - 30%, а за юли нито един лев не е преведен на болниците. Няма как да се  работи по този начин.

От касата твърдят, че парите са колкото през миналата  година.
- Това е уловка. Част от бюджета за тази година беше изхарчена,  за да се покрие дейността за ноември и декември 2009 г. Останалите средства пък  не се разпределят справедливо. Много болници имат разходи, каквито и м. г., а  други имат по-големи и получават повече. Така на едни болници се налагат  финансови ограничения, а на други се изплащат много големи суми и те изчерпиха  средствата. Болниците, които работят нормално и не са намалили или увеличили  заболеваемостта си, не се финансират. Ние имаме 400 хил. лв. дългове, а  задълженията на касата към нас са над 300 хил. лв.

Ако държавата не издължи парите си на болниците, какви ще са  последствията за клиниките?
- Плачевни, те ще изпаднат във финансов колапс. По-страшното е,  че ще рухне и спешната помощ. Общинските болници са тези, които обслужват  спешната помощ на съответните региони. Във филиалите работят колеги, които се  нуждаят от нашата база - лаборатория, рентген, консултация със специалисти.  Всичко това се прави за сметка на общинската болница, докато в областните  болници има изградени спешни отделения, които получават пари за това от  здравното министерство на преминал пациент.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Трудно е да прогнозираме 2011 г. без яснота за ДДС", казва в интервю за „Класа" Донка Соколова, председател на Българската асоциация на туристическите агенции
Г-жо Соколова, разговорите за ДДС в туризма продължават. Какви са доводите ви да настоявате ставката за организирани и неорганизирани туристи да се уеднакви на 7%?
- От сега действащия Закон за ДДС трябва да се махнат само две думи. Ставката трябва да е за „туристически пакет" и да се ползва както от организираните туристи, така и от индивидуалните. Процентното вдигане на ставката не е изискване на ЕК, оттам искат да е еднаква, а не, че трябва да е по-висока. Това е политика на нашето правителство. Надявам се, че ще вземат разумното решение, защото тяхната база данни и изходните данни, на база на които са изчислили, е, че организираният туризъм в България е 80%, а неорганизираният - 20%.

Нашите данни са, че организираният турист в страната е 90 на сто, 10 на сто са индивидуалните туристи.

Освен това вдигането на ДДС е невъзможно, защото нашите договори за догодина са сключени. За лятото почивките са продадени изцяло и договорите са сключени, за зимата почват след месец. Не можем да си позволим дори с 1% да увеличим ставката. Ако свалят някакви други данъци, както направиха в Испания, то с 1% може да бъде увеличен ДДС, но от 2012 г.

Последно се коментираше, че може ДДС да се увеличи през 2011 г., но от октомври, вместо от началото на годината?
- Октомври е добре, стига да знаем предварително, за да сме подготвени за сезон 2012 г. и да сме наясно. Сега през януари ще започнем преговорите за зима 2011-2012 г. Ако знаем размера на ДДС предварително, ще го имаме предвид. Иначе няма как да компенсираме тази цена.

Г-н Дянков съобщи, че за фиска се търсят 15 млн. лева. Как ще се компенсират, ако ставката не се увеличи?
- Вече казах, че изходните данни на Министерството на финансите са погрешни. На фона на един приход от туризъм от порядъка на 5,8 млрд. лева, тези 15 млн. лева са просто в графата статистическа грешка. Настояваме ставката да се изравни към по-ниската ставка от 7%. Никой не изисква от нас да бъде друго.

На база договорите, които подписвате за новия сезон, какви са очакванията за следващата година? Какво показват резултатите за тази?
- За тази година, макар данните да не са окончателни, ръстът на приходите от туризма ще бъдат между 5 и 7%. Това е единственият отрасъл в икономиката на България за тази година, който е отбелязал ръст. Все пак ние погасяваме отрицателното салдо на страната. Затова смятаме, че е опасно всякакво заиграване с тази тема. Сега е много трудно да коментираме каквито и да било очаквания за следващата година. Ако вдигнат ДДС, ако го оставят така, има много други въпросителни. Ние сме подписали договорите и много зависи от това как ще се развият нещата. Все пак смятам, че постигнахме успех, макар сезонът да беше изключително тежък за всички - хотелиери, туроператори.
Още от интервюто на „Класа"