Решителната намеса на макроикономическото управление на САЩ в момент на затруднение в големите финансови институции Fannie Mae и Freddie Mac потвърди: в страната на свободия капитализъм държавата започва да доминира икономиката.

Възможностите за намеса с данъчните лостове и привилигированите военно-икономически сектори настрана: реалността е, че в САЩ в най-важни сфери на всекидневния живот - купуването на жилище или отиването в колеж - държавата започва да играе ключова роля.

След като голямата част от частните пари панически се изтегли от ипотечния сектор, на държавата остана отговорността да финансира покупката на жилища чрез правителствено спонсорираните ипотечни агенции Fannie и Freddie.

Преди две години двете агенции са притежавали под 40% от ипотеките в страната. За първите три месеца на тази година Fannie и Freddie купуваха над две трети от новите жилищни ипотеки.

Сходна тенденция се наблюдава и при студентските кредити: когато инвестиционните банки решиха, че да кредитират обучението на младите американци в колеж не е чак толкова печелившо занимание, през май правителството реши да изкупи студентските федерално гарантирани кредити, давайки по този начин капитал на банките, за да могат да продължат да отпускат заеми в които други сфери биха пожелали.

В страната, която се възприемаше като цитадела на свободното предприемачество, правителството се е трансформирало от надежден гарант в на практика единствен кредитор за милиони американци, коментира NY Times.

По-рано скромната задача на правителството бе да направи лихвите по-ниски и така достъпни за повече американци. Сега правителството трябва усилено да работи, за да бъдат отпускани кредити изобщо.

Очаквано идва недоволството на либералите и консерваторите, които се страхуват от държавното натрапване. Но сега и популистите и прогресивно ориентираните започват на недоволстват, че образованието все по-силно зависи от готовността на правителството да финансира.

Майкъл Лунд от изследователския център New America Foundation коментира: ако си социалист, би трябвало това да ти харесва. Но дали наистина искаш възможността на хората да си купят жилище и да отидат в колеж да зависи от мотивите на хората на върха във Вашингтон?

Доминирането на правителството в тези два сектора може да се изтълкува като регулативен и пазарен провал, от една страна, а от друга - като поредния пример за вредата от бюрократичната намеса в икономиката. Кое от двете обвинения ще избереш зависи от идеологическите ти убеждения - но вероятно е да са в сила едновременно и двата фактора, отсъжда NYT.

За тези, които искат да обвинят халтавото регулиране, ипотечното фиаско безспорно е резултат от онзи четвърт век, през който Америка "се молеше на олтара на пазарния фундаментализъм". Дългогодишният председател на централната банка на САЩ Алан Грийнспан определи подмамващо ниски лихви и позволи на банките да формират неразгадаема мрежа от свързани с ипотеките инвестиции.

Дийн Бейкър от вашингтонския Център за икономически и политически изследвания обяснява: нещата сами говорят за себе си. Първо имаше умишлено отслабване ролята на държавата. След това съзнателен опит да нещата да се прехвърлят обратно в частния сектор, но той се провали.

Има и друга версия: години наред Fannie и Freddie експлоатираха специалното си положение на любими правителствени деца и нечестно предимство в сравнение с частния сектор. Те се раздуха като задлъжнели левиатани, убедени, че правителството ще се намеси и ще ги отърве от каквато и да е беда. Те теглеха по-евтини кредити, отпускайки съответно и по-евтини и рискови ипотеки.

След като не може да се каже, че пазарът на кредити е бил изцяло свободен, идеолозите на либерализма имат пълното право да оправдаят загубата на сила в невидимата ръка на пазара с неуместните вериги на държавата. Ясно е, че правителството е използвало Fannie и Freddie да преследва не толкова финансови, колкото социални икономически цели: например да увеличи собствеността на жилища сред малцинствата.

Дейвид Хендерсън от Hoover Institution, който сам се описва като либертарист, обяснява нещата по следния начин: когато се погледне отгоре, правителството помага на хората да теглят кредити и да получат образование. Погледнато отдолу, има оказване на подкрепа от страна на държавата с парите на данъкоплатеца. „Тези неща не са безплатни, когато правителството се намесва".

Така или иначе: нека в търсене на причините не се отклоняваме от факта, че държавата в САЩ се активизира в подкрепа на затруднената икономика, далеч извън традиционните инструменти на монетарната политика. Видяхме аукциони с евтини кредити от Федералния резерв, пакет с икономически стимули за населението за стотици милиарди, гарантирана подкрепа от финансовия министър за закъсалите инвестиционни банки на Уолстрийт.

А щом стане дума за възлагане на държавни поръчки и за работни места в Америка, държавните икономисти и регулатори се чувстват свободни да насърчават „правилните фирми" с всички способи.

Странно в епоха и страна, в която пазарите бяха свещени, а регулацията ерес. Десетилетия американските политици учеха света (и българските близки до правителството икономисти попиваха като гъби), че животинските инстинкти на пазара трябва да се освободят, според метафората използвана от NYT.

Имаме основание да се замислим защо е така. Отговорът без затруднение може да се открие в стабилността на времената: на устойчив пазар свободата на предприемчивостта и ненамесата се възприемат като основна икономическа добродетел. При трусове, искаме или не, няма да се разминем без разчистващата държава. Следва обаче въпросът: беше ли началото на 1990те години в България най-стабилното време, за да се изживяваме (на практика) като по-големи либерали и от Милтън Фридман?

Нашият проблем звучи като "мама Анархия" в спектъра на американската политика. Изглежда до този момент правителството в САЩ не е почувствало да се подлага на особен морален риск. Нищо, че през 1990те Вашингтон настояваше Япония да спре да помага на закъсалите си банки, издигайки лозунга: „Никой не е твърде голям, за да падне".

Учещи се от собствените си думи, хората начело на най-голямата икономика в света правят всичко възможно, за да избегнат краха. Трябва да признаем, че действията на финансовото министерство и централната банка на САЩ в кризисния период са мащабни, с перспектива и навременни.

Fannie и Freddie се оказват действително твърде големи, за да се провалят. Те са нужни за здравето и съществуването на цялата глобална финансова система. Те са уникални. Уникалността: това ще даде още един аргумент в подкрепа на тези, които носят вода от девет кладенеца, за да ни убедят, че българската държава роля в икономиката не бива да има и всъщност да, няма.