Сериозно предизвикателство пред нашите фирми по пътя им към Европа безспорно е голямата междуфирмена задлъжнялост, която от година на година непрекъснато расте. Към края на 2004 г. тя надхвърля 55 млрд. лв, което е е 9 млрд лв. повече от предходната година. Това сочи последният сравнителен анализ на Българската стопанска камара (БСК), който тя изготвя ежегодно от 1998 г. насам. От 16,6 млрд. лв през 1998 г. към края на 2004 г. тя достига 55,1 млрд. лв ( вж. Таблица 1). Ясно се наблюдава тенденцията за средно 22 на сто ръст на зъдълженията ежегодно за последните пет години, и то на верижна база. Това се превръща в основна бариера за по-висок ръст на Брутния вътрешен продект (БВП). Очевидно, приръстът на БВП от около 5 на сто годишно, каквато тенденция се очертава през следващите години, поставя икономиката ни в близка песпектива в рискова ситуация, според категоричното мнение на експертите.

В Европейския съюз няма нито една държава, в която дългосрочната междуфирмената задлъжнялост да е в такива големи размери като относителен дял от БВП. Друг тревожен извод е, че и през 2004 г. продажбите на предприятията са равни на техните задължения. В сравнение с 1998 г. увеличението на продажбите е 2,6 пъти, а на задължевията - 3,3 пъти. Това показва, че и през следващите години ще продължи възпроизвеждането на голяма задлъжняемост на фирмите, тъй като източниците им на приходи растат с по-малки темпове от задълженията. Тревожното заключение от тази тенденция е, че с текущите резултати от производствената дейност предприятията не създават условия за погасяване на дълговете си.

Ежегодно борчовете се увеличават с високи темпове, надминаващи приръсът не само на БВП, но и на инвестициите. А това ги лишава от средства, които да вложат в производството.
По-голяма част от дълговете на компаниите са в частния сектор - през 2004 г. 87 на сто от общити и по-малко в обществения сектор - 13 на сто. Данните на БСК показват, че голяма част от междуфирмените задължения са просрочени - за 2004 г те са 25 на сто. Това показва, че през същата година фирмите са произвели и продали продукция, за което обаче не са получили заплащане. Аналогично е положението и през 2005 година. Най-големи задължения през 2004 г. трупат фирмите от отраслите търговия, транспорт, производство на храни и напитки, метални изделия и лекарства. За отбелязване е, че структурата на задълженията за периода 2001 - 2004 г. се запазва, но тежестта на всеко от основните задължения се променя (вж. Таблица 2).

Най-голям дял през 2004 г. имат дълговете към доставчици и клиенти - 27,7 на сто или 15,226 млрд.лева от общата задлъжнялост на фирмите. Причината за това е прогресивното обедняване на хората през последните години, което затруднява реализацията на стоките. Оттук и фирмите не могат да плащат на доставчиците си. През последните две години се забелязва увеличаване на задълженията на предприятията към банките и другите финансови институции. В края на 2004 г. сумата на задълженията на дружествата към банките достига 12,8 млрд. лв., в сравнение с отчетените 8,8 млрд. лв година по-рано. Очакванията са с кредитната експанзия през 2005 г. да се отбележи поне 30 на сто ръст в задълженията към трезорите, при 23 на сто през 2004 година.

Големи са задълженията на родните фирми и под формата на неизплетени заплати на работниците, на които с месеци не се изплащат възнаграждения. Заплашително нарастват и задълженията на компаниите към държавните монополи НЕК, Булгаргаз и др. Стотици милиони лева се дължат за неплатени данъци и осигуровки. Безсъмнение огромните задължения създават проблеми на предприятията, които при забавяне на плащанията от страна на възложители не могат да продължават нормално своята дейност. Всеки има от някой да взема и на някой - да дължи. Това влияе неблагоприятно върху финансовото състояние на фирмите. Добре работищите от тях губят всяка година милиарди лева, блокирани в просрочени междуфирмени дългове.
"Верижната реакция от забавянето на плащанията създава омагьосан кръг.

Държавата субсидира безпреспективни отрасли и мегаструктури в състояние на фактически фалит, те не се разплащат, а продължават да генерират дългове и "помпат" с вземания свои партньари. Така по веригата се завличат още доставчици и контрагенти и обемът на междуфирмената задлъжнялост се увеличава", според Камен Колчев, зам.-председател на Българската стопанска камара. Неполучените пари от продадени стоки и услуги от едни фирми създава трудности в други предприятия за издължаването им към работници, бъджета и НОИ. А това на свои ред затруднява бюджетът да заделя необходимите сдредства за издръжка на общините, болниците, училищата, за изплащането на пенсиите и т.н.

Тази порочна схема се прилага в редица отрасли и дейности. В строителството, например, където дълговете са големи, верижната реакция включва възложителя на съответния проект, главния изпълнител, подизпълнители и доставчици. Проблемите обикновено тръгват от първото звено - възложителя на обекта. Ако той не е осигурил сто на сто от необходимите за сторителните работи средства, се забавя се плащането на главния изпъэлнител, който вече работи на обекта и е направил съответните разходи. Той от своя страна не плаща редовно, а в някои случаи и напълно спира парите за подизпълнителите. А те без пари, не плащат на доставчиците и т.н. Така се оформя омагьсаният кръг на междуфирмената задлъжнялост, в който в крайна сметка страдат всички, но най-много доставчиците.
За да излезнат от затрудненото положение, фирмите по веригата започват да теглят банкови кредити за оборотни средства, за което плащат високи лрихви.

Пострадалите фирми прибягват и до други принудителни мерки - не плащат навреме и в пълен размер трудовите възнагтраждения на своите работници и служители, не внасят дължимите към НОИ осигоровки и други подобни. Това е положението в строителството, според Георги Григоров, федерален секретар на Националната строителна федерация. От там смятат, че тези въпроси могат да се решат със Закон за строителството. Аналогични са проблемите и със фирмите от другите отрасли и дейности - например при фармацевтите, където доставките на лекарства не могат да бъдат спрени, а дълговете към доставчиците понякога се трупат с години. Резултат на междуфирмената задлъжнялост е и непрекъснатат декапитализация на фирмите и влошаване на конкурентноспособността им. Очертава се реална заплаха от фалит на малки и средни предприятия и затрудняване на дейността и финансови проблеми за големите данъкоплатци.

Натрупването на дългове показва, че има сериозни проблеми в икономиката, че не се спазват финасовата дисциплина. Нарушават се взаимоотношенията между дължавата (бюджета) от една страна и фирмите от друга. Между голяма част от фирмите не вървят реални плащания, а празен оборот с нереални пари. Разчетите на еспертите сочат: ако българските фирми продължават да задлъжняват със същете темпове, при влизането ни в Евросъюза през 2007 г. те ще натрупат още по-големи дългове, което ще доведе до неизбежен крах за голяма част от тях при сблъсъка с европейската конкуренция. Ако не се овладее положението в тази насока, предстоящите верижни фалити биха довели до загуба на голям брой работни места, до социално напрежение, поради неизплатени заплати и осигоровки.

Някои български предприятия все още не предприемат бързи стъпки за уреждане на несъбраните вземания, за да не навреждат на взаимоотношенията си със съответния бизнес партньор, но с присъединяването ни към европейските икономически структури, тези процедури ще станат ежедневна дейност, така както се прави в ЕС. Неплащането на задължения трябва да се третира сериозно нарушение, както е в Гърция, Турция и в други страни, и споровете да се решават по бързи и ефективни процедури от съда, за да се предовратят неизбежните фалити на предприятията. У нас малко са фирмите, които дават на съд длъжник заради неплатени дългове.

Предприятията избягват да се съдят, защото това е решение с неясен изход и най-често трае от 3 до 5 години. А бавното събиране на дълговете е голяма пречка пред бизнеса, изтъкват от БСК, БТПП и Съюзът на работодателите. Стотици хиляди са работещите фирми в страната, но на фона на голямата задлъжнялост, например през 2004 г., у нас са фалирали едва 208 фирми. В Румъния те са над 16 пъти повече - 3353, в Унгария са фалирали 36 пъти повече - 7519, в Чехия са 10 пъти повече - 2234. В Хърватска фалиралите фирми сз същия период са 1738, в Латвия - 1481, в Полша - 1466.

Редица са причините, които генерират растящата задлъжнялост между предприятията. Сред тях са разплащанията с бюджетни средства, бавното решаване на съдебните спорове, субсидирането на губещи отрасли като железниците, тютюневите фабрики, минната промишленост, градския транспорт и др. Една от причините за ръста на борчовете е забавянето на плащанията от бюджета към общини и болници.

Освен това хазната дължи на фирмите над милиард лева от забавено възстановяне на ДДС - към края на 2004 г - 1,115 млрд. лева. Тази сума съставлява 40 на сто от данъчните задължения. Сред механизмите, с които държавата може да помогне за намаляването на междуфирмената задлъжнялост е по-бързото възстановяване на ДДС. Връщането на дънъчния кредит години наред е проблем на фирмите. Освен това е нужно да се въведе равноправие между държавата и бизнеса. В момента бизнесът плаща наказателни лихви за вяко просрочие, но държавата нищо не плаща, когато закъснява.

Освен това бизнесът не може да води наказателни дела срещу общините и държавата, което също е ограниччение. Друга основна причина за голямата междуфирмена задлъжнялост е порочната и погрешната, според БСК, политика на субсидиране на задлъжняли и безперспективни отрасли, които са в състояние на реален фалит и междувременно продължават да генерират дългове, завличайки своите контрагенти и по този начин увеличават задлъжялостта на между фирмите. За пример може да се даде БДЖ, която е в състояние на фалит, но продължава да оперира. Те не се разплащат, продължават да генерират дългове спрямо свои доставчици и контграгенти. За съжаление голяма част от държавната собственост е неефективно работеща, твърди председателят на БСК Божидар Данев. Предприятията на Булгартабак, мините в страната, общински дружества, топлофикациите и някои фирми от системата на енергетиката, градския транспорт са такива.

По данни на финансовото министерство държавните субсидии за периода 2001-2005 г. възлизат на 1,782 млрд. лева. От тях над половин милиард лева се падат на БДЖ (за периода по 130 млн. лв. годишно). Състоянието на съдебната система, поддържано години на наред, въпреки натиска на ЕС и останалите ни партньори, е една от причините за нарастването на задлъжнаемостта в нефинансовия сектор. Наистина основният път за събирането на вземанията си остава съдебният, но едва 22 на сто от представителите на бизнеса са готови да тръгнат по него, и са скронни да се обърнат към съда, за да решат търговските си спорове. Причината за това е бавното и неефективно правораздаване - 41 на сто от бизнесмените, които са завели дела са загубили над 5 години в коридорите на Темида.

Ето защо повечето мениджъри избират други начини да се справят с длъжниците си. Хората от бизнеса са разбрали, че е безполезно да се водят дела за задължения от преди няколко години, защото съдебният процес е бавен, а междувременно инфлациятга изяжда повечето от парите. Най-често - в 36 на сто от случаите се търси досъдебно споразумение с некоректния партньор, а 30 на сто биха приели да получат срещу вземаниеята си собственост - акции, дялове, квоти и т.н. Всеки четвърти бизнесмен е готов да продаде на друг правата върху несъбраните пари. И едва 9 на сто вярват, че съдът ще разреши проблемът най-добре.

От няколко години се обмислят варианти за намиране на начин за относително бързо връщане на дължимите между фирмите суми, но засега резултатите в тази насока не са много обнадеждаващи. Вариантите за използването на арбитраж към браншовите организации или въвеждането на частни съдии изпълнители, като че ли са най-близко до истината, но не е ясно как те ще дадат висок процент на ефективност при реалности в България. Навлизането на частното изпълнително производство ще окаже положително влияние за ускоряването на процесите по погасяването на междуфирмената задлъжнялоаст, смята председателят на БСК, Божидар Данев.

Друга възможност за облекчаване на задлъжналостта е създаването на интернет пазар на дългове организиран от БСК, тъй като има желание в предприятията да продават вземанията си, макар и на по-ниска цена, заради съществуващия риск. Очевидно изходът от ситуацията с непрекъснато растящата задлъжнялост трябва да се търси в: ускровяване на търговското съдопроизводствно, в извън съдебните споразумения, където делата могат да приключват за два месеца, системата на частните съдии изпълнители, които предстои да зароботят, за да се ускори събирането на кредити.

Проблемите около междуфирмената задлъжнялост не са от вчера, а от години. За съжаление с всяка изминала година тези проблеми , вместо да се решават, набират скорост. Всичко това налага предприемането и осъществяването на съответни мерки през 2006 година от страна на предприятията, от държавните институции, от браншовите организации и работодателските съюзи за затягане и побряване на финансовата дисциплина, за повишаване събираемостта на вземанията, за усъвършенстване на съдопроизводството у нас. Това ще съдейства за подобряване на стопанската дейност на фирмите, за тяхнато оцеляване в условията на сегашната неблагоприятна икономическа ситуация в страната и в условията на предстоящото ни пълнопровно присъединяване към ЕС в началото на 2007 година.