Мотивация за труд в машиностроителните предприятия: изследване

Изследването съпътства представяне резултатите от проект по програма ФАР за изграждане на съвременен център за практическо обучение по заваряване, изпълняван от Асоциация на индустриалния капитал в България в партньорство със Спартак АД - град Бургас.

В периода 18 - 30 април  2007 г. са анкетирани 382 лица (262 работници и 120 служители) в 10 машиностроителни предприятия от Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, София, Шумен и Ямбол. Изследвани са мотивите за започване на работа в машиностроително предприятие, факторите за трайно устройване и оставане на работа, представи и очаквания на работниците за оптимални условия на труд.

Данните показват, че професията на машиностроителя продължава да бъде типично мъжка: 92,7% от изследваните работници са мъже. Жените в производството са предимно в средната възрастова група на длъжности като инструменталчици, кранистки, мотокаристки, оператори на преси, организатори на производство, общи работнички в производството. Жените служителки са заети в администрацията, защото позициите от най-високото и средно управленско ниво са поверени на мъже.

По отношение на оброзователното ниво, данните сочат, че преобладаващата част от изследваните (46,3%) имат завършено средно специално образование - в повечето случаи тяхната квалификация и специалност са непосредствено в областта на машиностроенето. Всеки трети от изследваните работници (34,3%) е с общо средно образование, а относителният дял на тези с основно образование е 9,7%. На другия край на скалата се позиционират общо 9,6% от работници с висше или полувисше образование.

Изводът от АИКБ е, че образователната квалификация е благоприятна предпоставка за започване на работа и евентуално за кариера в машиностроителните предприятия.

По отношение оценката на работната среда, работниците са много по-критични и в много по-голяма степен са недоволни по сравнение със служителите. Тъкмо наличието на сериозни физически стресови фактори е една от ключовите причини за съществуването на силни негативни нагласи към труда в машиностроителните предприятия.

Стълбата на недоволството, подредена от работниците, изглежда по следния начин:
Ниско заплащане на труд
Чувство за недооцененост
Лоши условия на труд
Голям дял ръчен труд
Високи темпове на работа
Слаба организация на труда

За работниците от първостепенно значение са добрата репутация на предприятието и заплащането на труда, при служителите подходите трябва да включват на първо място грижата за професионалното развитие и даването на реални възможности за движение в рамките на структурата йерархия, т.е. задоволяване на потребността на професионална кариера. Доброто, приемливо заплащане на труда се разглежда като производно и логично следствие от професионалното развитие.

Друг извод за АИКБ от изследването е, че трябва да се предприемат спешни мерки за привличане на млади хора в машиностроенето, тъй като широко разпространеното мнение дава нисък социален статус на професии като заварчик, шлосер, стругар или фрезист.

Мотиваторите за започване на работа в машиностроително предприятие при различните възрастови генерации се различават съществено.

За най-младите работници (18-25 г.) от първостепенно значение са възможностите за професионално развитие и кариера: 57,1%, което директно се обвързва с размера на получаваното възнаграждение за труда (44,4%). При най-горната възрастова група (над 56 г.) въпросът за правене на кариера е загубил вече своята значимост, но се търси сигурност в заплащането.

Сред мотивите на служителите за започване на работа в съответното предприятие видимо изпъкват очакванията за професионална кариера и развитие. Тя е от първостепенно значение за 75% от 26-35 годишните, за 70% от 36-45 годишните, за 62,9% от 46-55 годишните, за 57,1% от 18-25 годишните и за 50% от тези над 56 години.

Според изследването, извършено от индустриалците, се установява, че сравнително по-малък брой служители извеждат заплащането като имащо значение за постъпване в дадено предприятие. При това този фактор има най-силна значимост не при най-младите, а при по-възрастните (от 46 години нагоре), които търсят директно покритие между заеманата длъжност и размера на заплащането.

Зависимостта между възрастта на служителя и силата на репутацията като мотив за постъпване на работа е право пропорционална.

Заключението е, че мотивацията за труд в машиностроителните предприятия има специфична индивидуална тежест върху различните категории работници и служители. Затова е необходимо мениджърът добре да познава своите служители и работници и да използва адекватни техники за мотивиране.

За целта е добре всяко предприятие да разработи мотивационен профил на служителите и работниците. Мотивационният профил е строго индивидуален и отразява особеностите на всеки един работник и служител, а основният акцент се поставя върху изясняване на квалификационните характеристики и ключовите за индивида мотиватори.