Банкерите работещи в централните банки се очаква да бъдат скучни и предвидими. На 12 декември обаче, националните банки от най-богатите страни в света, шокираха инвеститорите на пазара с решението си да обединят усилия за справяне с ниската ликвидност на кредитния пазар. Американският Федерален резерв, Британската банка, ЕЦБ, Канадската банка и Швейцарската национална банка, са основните участници. Банките на Швеция и Япония обявиха, че следят отблизо случващото се на пазара и няма да се поколебаят да използват всички налични средства, ако има такава необходимост. Анализаторите определиха това като най-голямата показна акция на централни банки до сега.

Финансовите пазари са в криза от няколко седмици насам. Разликата между федералната фондова лихва и тази начислявана от търговските кредитни институции на междубанковия пазар, се е увеличила рекордно през ноември. Според някои изчисления, състоянието на финансовите пазари е по-лошо от това през септември. От доста време, вече е ясно на всеки, че само с манипулация на лихвеното ниво, не може да се възстанови стабилността на пазара. Интересно е защо при все това, дисконтовата лихва на ФЕД се понижава толкова слабо, след като е видно, че огнището на кризата е в страдащия от ниска ликвидност банков пазар.

Понижената с четвърт пункт федерална фондова лихва от ФЕД на 11 декември, беше последвана от рекорден срив на Wall Street. На следващия ден, борсата успя да върне само малка част от загубите. На 12 декември, силно пострадалият междубанков пазар, успя да възстанови част от доверието си.

Американският федерален резерв (ФЕД), подготвя най-сериозните промени в политиката си. Банкерите представиха нова система, според която всички банки, които искат да изтеглят кредит от ФЕД, могат да го направят за срок от един месец. Първите два аукциона за отпускане на краткосрочни кредити от ФЕД, ще се проведат на 17-ти и 20-ти декември, като на всеки ще бъдат разпределени по $20 млрд. Още две финансови инжекции се подготвят за януари. ФЕД също е осигурил възможност на ЕЦБ и Швейцарската банка, да предоставят краткосрочни кредити на пострадали институции в Европа до $24 млрд.

Британската банка, обеща да излее повече пари на пазара, като ще увеличи парите за двата предстоящи аукциона на 18 декември и 15 януари от $5.8 млрд. на $23 млрд. всеки. За разлика, от предишните два пъти през септември и октомври, цената сега ще се определя на пазарен принцип.

Това е триумф за ЕЦБ. Заедно двете институции, ФЕД и Британската банка се отказаха от досегашната си практика да предоставят кредити на закъсали кредитни институции с висока лихва. Те се приближаха към, това което прави ЕЦБ, а именно организирането на кредитни аукциони. Преминаването към новата система има смисъл, тъй като в миналото в САЩ и във Великобритания, посягането към кредити от централните банки, се е смятало за наистина крайна мярка.

Има и рискове разбира се. Първият е свързан с това, че въпреки многото фанфари през изминалата седмица, планът на централните банки може би няма да изпълни първоначалния си замисъл. В крайна сметка, той не прави нищо за справянето с фундаменталната причина: защо инвеститорите се притесняват да отпускат заеми на банки (като купуват ипотечни облигации). Нито пък е сигурно, че новите кредитни аукциони ще свършат по-добра работа от сегашната система за отпускане на парични средства. Въпреки, че всички възхвалят ЕЦБ заради аукционната система, в Еврозоната положението с междубанковия пазар не е по-розово от това в САЩ и Великобритания.

Нещо повече, в момента централните банки ще са много по-обвързани с реалните проблеми на кредитната криза. Предлагайки кредити само на аукциони обаче, банкерите ще дадат неравна възможност на големите и малките банки за достъп до нужното им кредитиране. Рисковете неминуемо са много, но пред заплахата от цялостна стагнация на сектора и рецесия в САЩ, всяка възможност си заслужава да бъде използване.

Проблемите обаче не са само американски, а обхващат целия свят. В последния доклад на ОИСР, прогнозите за икономически растеж през 2008 г. са занижени във всяка страна. Заплахата идва и от развиващите се пазари, които с високото си търсене, подкрепят цената на инвестиционните стоки. Дори финансовите пазари да функционираха нормално, централните банкери пак щяха да имат проблеми, този път обаче само с инфлацията. След като премина еуфорията от новия план на банките, сега финансовият свят се изправя пред несигурност и много работа, докато успее да се измъкне от „блатото" на кредитната криза.