На 15 март представителите на държавите членки на Организацията на страните износителки на петрол (OPEC) се срещнаха във Виена, за да обсъдят политиката си за цените и квотите за добив на нефт. OPEC взе решение да запази квотите за добив без промяна и да проведе нова среща на 28 май, за да ги обсъди отново с оглед на търсенето и промяната на цените на нефта на международните пазари. На срещата във Виена енергийните и петролни министри от картела дискутираха възможните действия в подкрепа на покачване на цените, които през втората половина на миналата година се сринаха с над 100 долара за барел спрямо върховите си нива от над 140 долара, достигнати през юли. Саудитска Арабия се противопостави на ново понижение на квотите на Организацията на страните производителки на петрол, като нейната позиция е, че първо трябва да бъде изпълнено договореното през декември намаление на добива.

През септември м.г. организацията на извънредна среща взе решение за намаление на добива с 500 хил. барела на ден, последвано от още едно понижение през октомври с 1.5 млн. барела на ден, което влезе в сила от 1 ноември. Страните членки на OPEC се съгласиха на срещата си на 17 декември да понижат с 2.2 милиона барела дневния си добив, но през първите три месеца на т.г., цените се покачиха с 3.7 на сто, като достигнаха нива от около 46 долара за барел. Цената от 64 долара за барел е средна за рейнджа на търговия в периода 2006 и 2007 г., към която технически са прицелени нивата след големите разпродажби на петролни фючърси от края на миналата година.

Намалението на добивания от страните от OPEC петрол с 13% от септември до средата на март  доведе до свиване на запасите от суровината, предлагани на световните пазари. Това кара повечето от

играчите да очакват цени от над 50 долара за барел до средата на май

За да изпълни решенията си от края на декември ОРЕС, която добива над 40% от нефта, търгуван на международните пазари, трябва да намали износа с около 800 000 барела на ден до 28 май.

В картела членуват 12 страни: Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Венецуела, Алжир, Ангола, Индонезия, Либия, Нигерия, Катар и Обединените арабски емирства. Целта на OPEC (без Ирак) е да намали добива си до общо 24.85 млн.а барела на ден, според решението от декември,  докато нивото към 13 март е 25.715 млн. барела на ден.

Най-големите производителите в света на нефт са Саудитска Арабия, Русия и Съединените щати. Саудитска Арабия изнася над 6 млн. барела на ден, добивайки общо над 8 милиона барела на ден, което е почти два пъти повече от квотата на Иран, вторият по големина производител от страните в OPEC. Най-големите вносители на суровината са Съединените щати, Китай и Япония, като последната внася почти 100% от употребявания нефт.

Цената петрола в международен план се определя основно на стоковите борси в Лондон и в Ню Йорк. Около 80% от цените на петрола са свързани с цената на добивания в Северно море и търгуван на Лондонската стокова борса сорт Брент, който е по-тежък и с по-голямо съдържание на сяра от WTI, но е най-употребяваният лек нефт в Западна Европа.

Цените на петрола в Европа и Африка, се определят спрямо спот цената на сорт Брент, обикновено с диференциал от плюс-минус 50 цента.

В същото време, стойността на изнасяния от картела нефт в определяната от OPEC кошница от цени е с около 4 долара под тази на сорт Брент и обикновено с около 5 - 6 долара под тази на сорт WTI.

Американският лек суров петрол или West Texas Intermediate (WTI) е по-лек от сорт Брент и с по-малко съдържание на сяра. Добиваният по източните брегове на Малайзия сорт Tapis е и основната марка, по която се определят цените на австралийския пазар на нефт. Той е най-скъп и с най-ниско съдържание на сяра. По-високата цена на Tapis се определя от силното търсене на лек суров петрол, подходящ за производство на високооктанови бензини в Югоизточна Азия.

Когато цените на петрола са във възходящо движение това има негативен ефект върху икономиката, защото засилва инфлационния натиск. Но в момента, когато основните потребителки на суровината се сблъскват със силно икономическо забавяне и дефлация, поскъпването на суровината има по-скоро положителен ефект.

И така вместо, както е обичайно, покачването на цената на нефта да оказва натиск върху индексите на фондовите борси, тъй като означава повече разходи, сега  им оказва подкрепа. За това има няколко причини, но може би най-важната е, че поскъпването на петролните фючърси се приема като

индикатор за възстановяване на глобалната икономика

А и при волатилни фондови пазари, акциите на енергийните компании се оказват сравнително стабилни, особено спрямо тези на финансовите фирми. Сега, когато добивът, цените на петрола ще се движат нагоре, водени, но и ограничавани от фундамента на слабо търсене и слабо предлагане. Като цяло поскъпването на петролните фючърси ще доведе до по-високи маржове на печалбите на компаниите в сектора, което в ситуация на глобална рецесия ще даде положителен ефект на фондовите пазари.

Големите компании в сектора като BP, Exxon Mobil и Shell, както и цялата индустрия се нуждаят от около 350 милиарда долара на година за разработка  на нови петролни и газови находища. Акциите на енергийните компании формират 13.67% от стойността на широкия американски фондов индикатор Standard and Poor's 500 и са поевтинели с 13% за трите месеца до 13 март, докато цените на книжата на фирмите във финансовия сектор, са паднали средно с 29.5% за този период.

Ето защо възходяща корекция на цените на петрола през второто тримесечие до нива в рейнджа 55-65 долара за барел ще има по-скоро позитивно отражение върху глобалната икономика. Но в същото време продължават да действат фундаментите, оказващи натиск върху цените на петрола, като свиването на търсенето и потреблението му под натиска на глобалната рецесия.

На 13 март Международната агенция за енергетика (МАЕ), която консултира 28 развити страни за енергийните им политики, ревизира в низходяща посока с 0.3 на сто, до 84.4 млн. барела на ден, прогнозата си за потреблението на петрол през 2009 година. От МАЕ очакват търсенето на нефт да намалее за втора поредна година, което не се е случвало от началото на 1980-те. Според агенцията цени от 40 долара за барел ще са добри за световната икономика. От OPEC обаче смятат за приемливи нива от 70-75 долара за барел.

Ниските цени на нефта могат да доведат до

промяна в посоките на търговския поток

в глобален мащаб и до нови дисбаланси в бъдеще. Русия се споразумя през февруари с Китай за кредит от 25 млрд. д. в замяна на споразумение за петролни доставки от новите нефтени полета в Източен Сибир през следващите 20 години. Сделката е най-голямото търговско и финансово споразумение между двете страни, като от една страна руските компании ще получат необходимите им средства, за да рефинансират заемите си към западните банки и оперативната си дейност, а от друга Китай, който е вторият по големина вносител на нефт в света ще получи още един източник на доставки. Споразумението крие опасност от намаляване на доставките за  Западна Европа. Очаква се руското производство на суров петрол да намалее с около 500 000 барела на ден през тази година, под натиска на кризата и затруднения достъп до финансов ресурс.

Едно от първите решения на новата администрация, бе да преразгледа перспективите пред добива на нефт. 25 годишната забрана за сондиране в повечето морски територии на САЩ изтече миналата година. Обама е посочвал, че е готов да дискутира разширение на добива на петрол край бреговете на страната, като част от плана за справяне с енергийната й зависимост от вноса, но не е давал подробности как точно смята да се осъществи това. Според  републиканците запасите на петрол и газ във водите на САЩ могат да създадат 160 000 нови работни места до 2030 година и да донесат на правителството 1.7 трилиона долара от таксите за отстъпване на правата за ползване на находищата.По данни на Министерството на енергетиката, в крайбрежните води има недоказани запаси от над 86 милиарда барела петрол.

Сравнително ниските цени на нефта правят частните инвестиции в тези находища по-трудно осъществими, особено с оглед и на силно затрудненото от финансовата криза кредитиране на големи проекти.

Евтиният петрол е голяма пречка и за добива от петролните пясъци на Атабаска в североизточната част на канадската провинция Албърта.

Петролните пясъци в провинция Албърта съдържат нефтен еквивалент от 1.6 трилиона барела, количество, надминаващо 1.5 пъти доказаните запаси от конвенционален суров петрол в света. Смята се, че със сегашното равнище на технологиите от местните нефтени пясъци могат да бъдат извлечени напълно рентабилно не по-малко от 174 млрд. барела. В същото време за рентабилна при добив на нефт от битумни пясъци се счита цена над 90 долара за барел. Тази ситуация има и положителни страни, тъй като последствията за околната среда от добива и преработката на нефтени пясъци могат да се определят само с думата ужасяващи.