Времената се променят, пише Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман. През 1996 г. президентът на САЩ от Демократическата партия Бил Клинтън заяви, явно под натиск отдясно: „Ерата на големите правителства приключи". Избраният за президент Барак Обама преобръща писанията на консерваторите и заявява, че отново иска да направи правителството „готино". Само че преди Обама да направи правителството готино, той трябва да го направи добро. Той трябва да стане гу-гу (goo-goo).

Ако някой се зачуди какво е това, преди едно столетие в САЩ са наричали гу-гу хората от „доброто правителство" (good government) - реформатори, противопоставящи се на корупцията и „шуробаджанащината". Франклин Делано Рузвелт е бил едно изключително гу-гу. Той едновременно е направил правителството много по-голямо, но и много по-чисто. Обама трябва да стори същото нещо, счита Кругман.

Няма смисъл да се казва, че администрацията на Буш предлага ярък пример за не-гу-гу. Но Бушовете не бяха длъжни да се стремят към добро и честно управление. Дори да се проваляха в работата си - а те често го правеха - те можеха да обясняват провала си със своята анти-правителствена идеология, демонстрираща, че публичният сектор не може да се справи с всичко.

От друга страна администрацията на Обама ще се намира в условия, много сходни с тези на Новия Курс (New Deal) на Франклин Рузвелт през 1930те. Както и при Новия Курс, идващата администрация трябва силно да увеличи ролята на правителството, за да спаси болната икономика.

Но както и в Новия Курс, екипът на Обама ще срещне политически опоненти, които ще атакуват при всеки признак на корупция или злоупотреба - или ще измислят такива знаци, ако стане нужно, за да се опитат да дискредитират програмата на новата администрация.

Франклин Делано Рузвелт успя да преплава тези изключително опасни политически води и засили репутацията на правителството, дори след като значително увеличи числеността му. Според ново изследване, публикувано в Националното бюро по икономически изследвания, преди 1932 година общественото мнение за държавната  администрация е „политически корумпирана".

Големите помощни пограми на Новия Курс дадоха такива възможности за корупция, каквито националната история не е виждала. Въпреки това към 1940 г. обвиненията в корупция и политическа манипулация са намалели значително. Как Рузвелт успя да направи голямото си правителство толкова чисто?

Съществена част от отговора, според Кругман, се намира в надзора, който от самото начало е станал съставна част в програмите от Новия Курс. В частност Администрацията за трудов прогрес е разполагала с мощен и независим отдел за разследване на постигнатия прогрес, занимаващ се с разследване на сигнали за измами. Дейността на отдела е била толкова усърдна, че през 1940, когато Конгресът разследва Администрацията за трудов прогрес, не успява да открие нито една сериозна нередност, останала незабелязана за отдела.

Също така Рузвелт предотврати пренасочване на стимулите от Конгреса за лични или политически цели. Няма допълнителни бележки под черта, които да осигуряват финансирането на Администрацията за трудов прогрес и другите извънердни мерки. Не на последно място, ФДР изгражда емоционална вързка с работещите американци, което помага на администрацията да премине през неизбежните грешки и отстъпления, съпровождащи опитите да се заздрави икономиката.

Какви са уроците за екипа на Обама?

Първо, администрацията в плана за икономическо възстановяване трябва да бъде крещящо чиста. Чисто икономическите аргументи позволяват да се премине през няколко светофара на жълто, така че стимулите да напреднат по-бързо, но политическият аспект на ситуацията задължава парите се разходват с голямо внимание. От централно значение е да се действа със здрава ръка: главните ревизори трябва да са силни и независими, а хората, които осигуряват вътрешна информация за нередности (т.нар. whistle-blowers) трябва да се награждават, а не да се наказват както във времето на Буш.

Второ, планът наистина и в действителност не трябва да се превръща в „новото плюскане" (в американския жаргон за „държавна трапеза", държавни фондове използвани за лични и партийни цели, се използва думата pork - свинско месо). Наскоро вицепрезидентът Джоузеф Байдън обеща, че планът няма да става „Коледно дърво" - добре, нека новата администрация осъществи обещанието си.

И накрая администрацията на Обама и Демократическата партия като цяло трябва да направят всичко, което могат, за да изградят връзка с обществото, както Рузвелт го стори. Няма голяма полза от високия рейтинг на Обама в социологическите проучвания, който се базира на общата надежда, че той ще успее. Обама се нуждае от солидна основа и от подкрепа, която ще остане дори когато нещата не вървят много добре.

Трябва да кажа, изтъква Кругман, че демократите правят лош старт. Опитът да коронясат Керълайн Кенеди за сенатор (на мястото на Хилъри Клинтън) дава право на пропагандата на консерваторите, които вече 40 години заклеймяват „либералните елити". И със сигурност аз не съм единствения човек, изтъква Нобеловият лауреат по икономика за 2008 г., който трепна при новината за луксозната вила на плажа, която семейството на Обама си нае за празниците.

Не че има нещо лошо избраните за първо семейство да имат приятна ваканция. Но символите имат значение и не това са образите, които трябва да се показват в момент, когато милиони американци са ужасени за личните си финанси.

Окей, това са първите дни - но работата е тъкмо в това. Ще е нужно време за поправяне на икономиката и екипът на Обама, сега, когато надеждите са високи, трябва да мисли как да събере и запази през целия си мандат достатъчно политически капитал.

Статията на Пол Кругман е публикувана в International Herald Tribune