„Неизползваните отпуски само на военни и полицаи ще бъдат спасени”, „4 звезди за продан”, „Роми от гетата строят нови къщи на кредит”, „В златната среда сме по конкурентоспособност в света”

„Неизползваните отпуски само на военни и полицаи ще бъдат спасени", разкрива от първата си страница „Сега"
Най-привилегированите групи в държавата - военни и полицаи, отново остават незасегнати от законодателните удари на правителството върху неизползваните отпуски за 2010 г. Няма да бъдат променени специалните закони за МО, МВР и за Държавна агенция "Национална сигурност" в частта им за правото на ползване на почивка. За военните и полицаите, които ползват до 2 месеца почивка заради извънреден труд, награди и т.н., няма да има ограничение колко неизползвани дни отпуск могат да прехвърлят за следваща година.

Техните трудови правоотношения се определят в специални закони. Редът за ползване на отпуските, определен в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител, не се отнася за служителите под пагон.

"Не смятаме да обсъждаме промяна на реда за почивките по специалните закони", каза пред "Сега" депутатът от ГЕРБ и зам.-шеф на социалната комисия Светлана Ангелова. Въпросът е бил обсъждан от конституционните съдии. Сред мотивите, с които президентът Георги Първанов даде предишните текстове в КТ за отпуските, фигурира и обстоятелството, че създаването на правна уредба, която се отнася само за част от работещите, наети по КТ и по Закона за държавния служител, но не и за държавните служители по специалните закони, нарушава Конституцията. В нея е записано, че всички хора се раждат равни по достойнство и права. Съдът е преценил, че този мотив е извън предмета на делото, тъй като не е оспорена правната уредба по специалните закони.

Проверка на "Сега" установи, че във военното ведомство все пак има режим за ползване на платените почивки, който е залегнал в закона за отбраната. Там е записано, че командирите и началниците са длъжни да осигурят използването на платения годишен отпуск в календарната година, за която се полага, и ако не го направят, носят наказателна отговорност. За целта се правят графици отдавна и те са задължителни за министерството. Но в закона има и вратичка, че отлагане се допуска за следващата година по изключение при невъзможност отпускът да бъде ползван в настоящата. И понеже не става ясно какви са изключенията, би могло да има безброй хипотези за подобно отлагане. Ограничение за отложените дни няма, както и давност, след която изгарят.
Още от статията на „Сега"

„4 звезди за продан", четем от първата страница на „Стандарт"
Многозвездни хотели и луксозни кръчми са сложени на тезгяха. Комплекс за 16 млн. долара в Пампорово, цялата верига от ресторанти за бързо хранене "Ola" в София и винарна в Разград са сред най-впечатляващите оферти в международния сайт "Бизнес за продан". За разлика от 2009-а, когато пазарът бе залят предимно от малки мотели и къщи за гости, сега на преден план излиза бизнес за милиони. Големите хотели, барове и ресторанти са сред най-тежко ударените от кризата през миналата година, коментират брокери. Натиснати от кредити и борчове собственици са принудени да продават на всяка цена. Купувачи обаче трудно се намират. Най-големи надежди се възлагат на заможни руснаци, които искат да стъпят в Евросъюза чрез сделка у нас.
Още по темата от „Стандарт"

„Роми от гетата строят нови къщи на кредит", съобщава от първата си страница „Монитор"
Кредити за построяване на къщи да бъдат отпускани на роми от софийските гета. Такава идея се обсъжда в Столична община, научи „Монитор". Заемите ще се дават на живеещите от години в София ромски семейства, които в момента обитават незаконни бараки. Идеята е с парите да се построят нови къщи, а сегашните паянтови постройки да бъдат разрушени.

Общината ще осигури терени и проекти за новите жилища. За някои от гетата вече има предварителни скици. Разглеждат се няколко варианта за терени, но все още няма окончателно решение, каза главният архитект на столицата Петър Диков. Според шефа на дирекция „Контрол по строителството" в общината Влади Калинов става дума за територии в близост до гетата които да бъдат вкарани в градоустройствения план и след това там да се строи.

„Хората сами ще си построят новите къщи, така ще гарантираме, че ще ги съхраняват, след това трябва да си върнат и кредита", обясни той. „През миналата година също обсъждахме тази идея, но заради кризата нито една банка не се съгласи да отпусне кредити", обясни пред „Монитор" Иван Чакъров, кмет на район „Красна поляна", където се намира и ромският квартал „Факултета".

Според Чакъров обаче по-сериозният проблем са старите виетнамски общежития, където живеят около 400 ромски семейства. „Къщите във „Факултета" няма да се събарят, там ще изградим инфраструктура, канализация и т.н.", обясни кметът. Според него вариантите са два - на хората да бъдат отпуснати кредити или общината да построи помещения, където те да бъдат настанени. Възможно било да се търси европейско финансиране за изграждане на жилищата.

Решение за ромите от виетнамските общежития пък трябва да бъде взето до месец. Опциите ще се обсъждат от комисията по обществен ред към общинския съвет. В момента във всички столични райони вървят проверки за незаконни сгради, каза още Калинов. Няма срок за нейното приключване. От общината обаче ще събарят само новопоявилите се незаконни постройки.
Още от статията на „Монитор"

„Засилен предварителен контрол за обществените поръчки иска бизнесът", обобщава от първата си страница „Дневник"
Предварителният контрол на обществените поръчки да бъде засилен, черният списък на нелоялните фирми най-после да бъде създаден, представители на браншовите бизнес организации да се включат в комисиите, които възлагат финансираните с държавни средства дейности. Това са част от предложенията на компаниите към работната група начело с евроминистъра Томислав Дончев, която подготвя нов закон за обществените поръчки.

"Две са основните промени, които трябва да залегнат в новия закон - засилен превантивен контрол от страна на Агенцията по обществени поръчки, както и гарантиране на по-голяма конкуренция при възлагането", обясни пред "Дневник" Йордан Кисьов, член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Целта е да се намали сегашната практика на повсеместно обжалване на поръчките, което спира изпълнението им.

От Българската стопанска камара (БСК) продължават да отхвърлят идеята за вътрешни (in house) поръчки, които да се възлагат без конкурс на 100% държавни и общински предприятия, собственост на възложителите. "Не виждам, ако тази промяна бъде приета, защо въобще трябва да съществува закон за обществените поръчки.

Всяка община ще си създаде фирми, които да изпълняват поръчките й", коментира зам.-председателят на БСК Камен Колев. Той допълни, че в такъв случай не би било ясно "кой ще определя цената, при какви условия ще се възлага поръчката, частният бизнес ще бъде практически изхвърлен от разпределението на държавните пари".
Още от статията на „Дневник"

„В златната среда сме по конкурентоспособност в света", съобщава от първата си страница „Класа, като се позовава на доклад на Световния икономически форум в Давос
България остана в златната среда по конкурентоспособност в света. Според последния доклад на Световния икономически форум за 2010-2011 г. страната ни заема 71-ва позиция сред 139 икономики, като спрямо миналата година сме били 70-и, а от 2008 г. сме изкачили 5 позиции.

Сред държавите в ЕС обаче българската икономика е на предпоследното 26-о място, като зад нас остават единствено гърците. Те са и с най-лошите показатели за страните - членки на ЕС, в общата класация - паднали са с цели 12 места до 83-та позиция. В световната ранглиста другите ни южни съседи от Турция са с 10 места по-напред от нас - 61-ви, а Румъния е 67-а. Българската икономика изостава по конкурентоспособност и от държави като Уругвай (64-то място), Йордания (65-о) и Шри Ланка (62-ро).

В изследването на Световния икономически форум са отчетени 100 различни индикатора в икономиката, сред които обща данъчна рамка, макроикономическа политика, намеса на държавата, елементи от бизнес климата, защита на правата на собственост и на тези на инвеститора и др. В графата институции България е с един от най-ниските резултати - едва 114-а, инфраструктурата пък ни отрежда 80-а позиция. Най-добри са показателите ни за макроикономическа среда - 42-ро място.

Сравнително добре се справяме и що се отнася до началното образование и пазара на труда - постигнатите резултати поставят страната на 58-а позиция, 48-и сме по технологична подготвеност, 67-и - според състоянието на висшето ни образование и квалификацията. България е под номер 13 сред 139 икономики по индикатора държавен дълг.

Експертите от Световния икономически форум оценяват високо защитата на инвеститорите у нас - на 33-та позиция. По ниво на данъчното бреме сме 36-и и сме сред отличниците по търговски тарифи - 4-ти. За сметка на това страната изостава по показатели като бизнес етика и иновации - съответно 95-а и 92-ра позиция.

Добавената стойност на сектора земеделие като процент от БВП е 7 на сто, 15% е на производството и в непроизводствените сфери и най-висока е в услугите - 62%, са изчислили от Световния икономически форум. Най-сериозен проблем пред бизнеса у нас остава корупцията - почти всеки седми я посочва. Други 13,8% определят достъпа до финансиране, а почти всеки десети се оплаква от бюрокрацията и инфраструктурата, сочат още данни от бизнес допитване в рамките на изследването.
Още от статията на „Класа"

„Багери ще бутат над 100 луксозни вили край Батак и Доспат", предупреждава „Сега"
Акциите на строителните и екоинспекторите в Пазарджишка област откриха, че в чашите на 9 местни язовира са се появили поне 130 незаконни обекта - бараки, луксозни вили, хотели. Най-голяма гъстота на нарушенията има край водоемите "Батак" и "Широка поляна", където са установени близо 70 постройки, накацали в опасна близост до водата. Според проверките, извършени досега от всички екипи на Дирекцията за строителен контрол (ДНСК) край големите водоеми в страната, язовир "Широка поляна" е с "бронзов медал" по гъстота на незаконни имоти (41) след шампиона "Ивайловград" с 131 обекта и "Искър" със 70.

От Пазарджишката ДНСК твърдят, че от 130 проверени имота едва 14 са изрядни. Засега те не посочват конкретни нарушения и нарушители, защото собствениците имат право да обжалват актовете.

След като съдът се произнесе, построените "на ръба" на язовирните чаши обекти ще бъдат събаряни, а техните собственици, освен че трябва да поемат разходите по разрушаването, ще отнесат и глоби. Към тях ще бъдат добавени и наказания за еконарушения - от инспекторите по околна среда също участват в проверките. Незаконното строителство на брега на язовирите е съпроводено с образуване на сметища и изпускане на мръсна вода, което според хората от екоинспекцията е "меко казано безобразие".

Проверките в тази част на Родопите започнаха още в късната есен, след като заваляха скандални разкрития за Веселото село край "Ивайловград" и за безобразията край "Искър".
Още от статията на „Сега"

„Брюксел оценява положително напредъка ни", съобщава „Монитор"
Похвала за предприетите от управляващите стъпки за реформа в съдебната система се очаква да отправи към страната ни Европейската комисия в доклада си за областта на вътрешната сигурност и правосъдието у нас през февруари. Това обяви в интервю за „Монитор" евродепутатката от ГЕРБ Мария Неделчева, която напомни, че през юли 2010-а Брюксел за пръв път е отбелязал, че българските власти имат политическа воля за справяне с проблемите в страната.

По думите на представителя на страната ни в Европарламента в техническия доклад, който ще бъде публикуван през идния месец и предшества този през юли, ЕК ще оцени напредъка по изпълнението на препоръките, които бяха оправени към България в миналогодишния доклад. Тогава беше акцентирано върху събирането на доказателства, опростяването и съкращаването на процедурите, реформирането на част от съдебните ни институции, напомни Неделчева. Според нея няма начин Брюксел да не оцени огромните усилия, които е хвърлило правителството в тази посока. Бяха направени много стъпки, напомням за стратегията за реформа в съдебната система, която напредва за промените в Наказателнопроцесуалния кодекс. Разчитаме на това, че нашите европейски партньори ще видят, че за първи път от 20 години насам има реално желание да се направи истинска промяна в тази система, за да бъде тя гарант в защита правата на гражданите. Очакваме положителното да се оцени, но да продължат както досега да не ни спестяват критиките, които да бъдат обективни, а не политически, разясни евродепутатката ни очакванията за съдържанието на бъдещия мониторингов доклад.

Сред предприетите през последната една година стъпки, целящи реформиране на системата, които често нейните съпартийци от ГЕРБ изтъкват, са именно поправките в НПК. Чрез тях се предвижда например при отсъствие на адвокат на подсъдимия да се назначава служебен защитник. Мярката цели съкращаване на делата, които се проточват с години.
Още от статията на „Монитор"

„АЕЦ "Белене" не е излишна, но не е и жизнено необходима", казва в интервю за „Дневник" Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма
През първата самостоятелна година от управлението на ГЕРБ два от трите големи руско-български енергийни проекти се задвижиха въпреки първоначалните негативни анонси от икономическия екип на правителството. В същото време вече 17-и месец почти няма напредък в раздържавяването на миноритарните държавни пакети, акцент в предизборната програма на управляващата партия. За бъдещето на енергийната система и нейното състояние, за проблемите и опасностите във ВЕИ сектора и за плановете на правителството в приватизацията разговаряме с министър Трайчо Трайков.
Г-н министър, кога ще се отпуши приватизацията и ще започне предлагането на атрактивни миноритарни дялове?
- Искам да направя една много важна уговорка. Крайно време е да спрем да гледаме на приватизацията като на един брашнен чувал, който може да изтупаме, за да решим краткосрочни фискални нужди. Това беше начинът, по който в продължение на 20 години се осъществяваше приватизацията и от моя гледна точка - с неудовлетворителни резултати като цена.

Приватизацията има своя смисъл и като фискален инструмент, и като начин да се подобри управлението и конкурентоспособността на съответната компания. Само когато са съчетани тези две неща, само тогава има смисъл да се прави въобще раздържавяване.

Вярвам по принцип, че управлението на инвеститор, който е вложил парите си, е по-добро от управлението на мениджър, назначен от държавата. Привлекателните миноритарни пакети не са толкова много, според мен такива са основно електроразпределителните предприятия (ЕРП).

Миналата година пускането на пакета с акциите на Е.ОН се забави поради две причини. Първо, заради смяната на ръководството на агенцията за приватизация и, второ, заради полемиката, която се разгоря с ЕРП точно преди ценовото решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) през юли.

Изгладихте ли в крайна сметка отношенията си с ЕРП?
- Повече, отколкото през първата половина и дори есента на 2010 г. Съвместната група между Агенцията за приватизация и Българската фондова борса определиха какви да са критериите за инвестиционния посредник. Увериха ме, че е въпрос на дни да се обяви самият конкурс за инвестиционен посредник. Това е по отношение на миноритарните дялове.

Най-голямата предстояща приватизация е на "Булгартабак". Смятам, че приватизацията на предприятието има смисъл да се направи единствено ако се направи както трябва. По възможност със стратегически инвеститор, но при всички положения с инвеститор, който е ангажиран с дългосрочното развитие на компанията. Това е на път да се случи, консултантите от "Сити груп" са готови с документите, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ги е одобрила. Предстои да бъде избрана процедура за продажба на холдинга.

Има ли интерес от инвеститори към "Булгартабак"?
- Има. Очаквам "Булгартабак" да бъде приватизиран по един добър за компанията и за данъкоплатеца начин.
Още от интервюто на „Дневник"

„Избори се печелят със смели реформи", казва в интервю за „Стандарт" българският еврокомисар Кристалина Георгиева
Госпожо Георгиева, изминалата 2010 година ще остане в  историята като една от най-тежките откъм бедствия и катастрофи. Вие като  еврокомисар как бихте я обобщили?
- Като изключително трудна година, която записа много рекорди.  За първи път, поне в моята памет, в една година имаше две мегабедствия - в Хаити  и в Пакистан. Имаше от всички възможни бедствия по няколко - земетресения, наводнения, цунами, избухване на вулкан, суша, индустриални бедствия и етнически конфликти. Положителното в годината е, че независимо от тежкото състояние на икономиката Европа съумя да е на първа линия в помощта за пострадалите от катастрофи и конфликти. Особено се гордея с това, което България направи. Наши  медици спасяваха хора в Хаити, наши пожарникари гасиха горските пожари в Русия и  Израел.

Какво ви предстои сега във вашата област извън непредвидимите извънредни ситуации?
- През 2011 г. има две предсказуеми кризи - в Судан, където е вероятно да има локални конфликти след провеждането на референдума, и криза по изхранването. Миналата година и началото на тази се оказаха много тежки откъм реколти в страни, които са много важни за хранителния баланс на света - като Русия и Австралия. Това, както и повишаването на цените на горивата, означава, че 2011 г. ще бъде година на по-високи цени на храните. По тези две предсказуеми кризи ние се готвим от миналата година. Работим със Световната организация по прехрана да сме подготвени къде по света е най-вероятно да има най-голям риск от глад. В областта на политиката най-важният приоритет са инвестициите в превенция - бедствията да не ни изненадват, а да се готвим за тях. Вторият приоритет е да имаме ясна цел за всяко евро, което харчим, да сме сигурни, че постигаме най-високия резултат. Предстои и пилотната фаза на Европейския доброволчески корпус.

През последните седмици една от най-дискутираните теми в  България е присъединяването ни към Шенгенската зона за свободно придвижване. Как  се отнасяте към обвързването на Шенген с мониторинговия механизъм, на който са  подложени България и Румъния?
- Подготовката за Шенген има свои критерии и оценката за това  дали страната ни, както и съседите ни от Румъния, са готови или не, е  самостоятелна. Технически едното няма общо с другото. Мониторингът е свързан за  България с реформата в съдебната система и борбата с корупцията. Така че  техническата работа по тези две теми се върши от различни екипи в двете страни.  Много е важно за България и за Румъния тази работа да бъде добре извършена. И то  е по-важно за нашите граждани - да имаме страна, в която съдебната система да  работи добре и да знаем, че нашите граници са добре защитени. Напълно нормално  е, когато страните членки седнат около масата да вземат политическото решение за  Шенген, да имат предвид всички параметри, които са важни за тази тема. Те няма  да са на две различни планети, когато взимат тези решения. Аз се отнасям много  спокойно към това дали ще е март, април, май или юни. Това за мен е малкият  въпрос. Големият въпрос е ние да си свършим работата и да я свършим за  безопасността на европейските граждани и за сигурността и качеството на живот на  българите.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Възможен е и над 3,6% растеж от изсветляването на сивия сектор", прогнозира в интервю за „Класа" дв-р икономика, финансистът Емил Хърсев
Г-н Хърсев, смятате ли, че България може да постигне 3,6% икономически растеж през 2011 г., както е заложено в бюджета, и от какво ще дойде той?
- Смятам, че посоченият икономически растеж е напълнo постижим, защото трябва да се разбира характера на този показател, така че е напълно възможен и по-висок ръст на БВП. Освен кризисния спад на икономиката, вървеше паралелно и още един процес, който незнайно защо се игнорира от мнозина. Освен понижението вследствие на рецесията, което бавно и мъчително започна да се компенсира, имаме и преминаване на икономиката от видимата й част към сивия сектор. Това е скриване на част от производството, но то не е изчезнало, т.е. не става дума за реален спад на икономиката - той е някъде около 10% от целия БВП.

Този факт се потвърждава и от изследвания на колеги за сивата икономика. Те показват, че от ниво около 20% сив сектор в годините на висок растеж, в момента имаме минимум 30 на сто сив сектор - т.е. увеличение с 10%.

При първите белези на възстановяване и като се има предвид благоприятната фискална среда у нас, очаквам връщане на този укрит БВП обратно в светлата част на бизнеса. Номинално ще се отчете от НСИ като растеж, но реално това не е ръст на произведените стоки и услуги, както и преди това не е било реален спад. Така че можем да отчетем и много изненадващи резултати за изненада на рейтингови агенции, Световна банка, Европейска комисия.

Защо смятате, че бизнесът, преминал в сенчестата част на икономиката, ще реши да излезе на светло?
- Много по-удобно е да се работи на светло, стига да може да се запази пазарна позиция. Всъщност излизането от светлия бизнес е защитна реакция с цел спасение, оцеляване, запазване на работни места. Става дума за 30%, които искат да спестяват фискален разход, печалба, да не се плаща ДДС, различни такси...

Износът ли е най-силният двигател на икономиката?
- Да, безспорно, защото по-бързо се възстановяват външните пазари на българските износители. В условията на стриктна фискална дисциплина, наложена от валутния борд, вътрешното търсене остава свито. То по-бавно ще тръгне нагоре, защото отнякъде трябва да се създаде доходът, който да му даде импулс. Плюс това няма кредитен източник в България както в други страни. Заради системата на валутен борд при нас се спазва ограничение и в кредитирането, и в държавното субсидиране - в други държави видяхме как откровено бе стимулирано производството със средства от държавния бюджет. Например кампаниите за подмяна на автомобилния парк в Германия и Франция, създаването на изкуствено търсене чрез брутално наливане на ликвидност в икономиката, чрез рефинансирането на търговските банки...При нас заради валутния борд всички тези фактори не действат и слава Богу, иначе щяхме да имаме същите негативни резултати, които доведоха до чисто разточителство.
Още от интервюто на „Класа"