„Несебър на абордаж”, „България е в топ 4 на ЕС по скъпи кредити и депозити”, „Троен скок в търсенето на кредити за инвестиции”, „Вальо Топлото наел биячите на Трактора”

„Несебър на абордаж", четем от първата страница на „Стандарт"
Затворници взеха на абордаж Несебър. Те бяха докарани по море с катери, за да бутат незаконни сгради в Стария град. Това се наложи, защото барикада от автомобили спря още през нощта багерите, пратени от строителния надзор. В старата част зад провлака са надстроени незаконни етажи, заради които Несебър бе на косъм от изхвърляне от защитените зони на ЮНЕСКО. Общинарите се опитаха с паяци да отворят път, но няколко несебърци легнаха пред машините. Четирима бяха прибрани в ареста, но по-късно освободени. Строителните инспектори изненадаха протестиращите с десант на пандизчии. Те успяха да съборят два магазина под охраната на полиция. В същото време местните общинари проведоха заседание на открито и отложиха акцията, докато съдът не се произнесе по внесените от собствениците жалби срещу събарянето.
Още от „Стандарт"

„България е в топ 4 на ЕС по скъпи кредити и депозити", съобщава от първата си страница „Сега"
България е четвърта в класация по скъпи жилищните заеми за домакинствата в ЕС. У нас лихвата плюс таксите излизат общо 9.24% годишно, докато в ЕС масово нивата са от 3 до 6%. В същото време депозитите у нас са сред най-изгодните в Евросъюза, защото носят годишна лихва 5.65% при средно 1-2% в останалите страни членки.

Това показват данните към септември 2010 г., публикувани на сайта на Европейската централна банка, която събира информация от централните банки на страните членки.

Годишният процент на разходите (ГПР) по новоотпуснатите жилищни заеми в България е 9.24% в левове през септември. ГПР е най-точният показател за цената на кредита, защото включва не само лихвата, но и таксите и комисионите. По-скъпо за същия продукт плащат само унгарците, латвийците и румънците. Лихвата плюс таксите в Унгария излизат 9.73% годишно (във форинти), в Латвия - 10.46% (в латове), а в Румъния - 11.19% (в леи).

В повечето страни от Евросъюза обаче жилищните заеми струват на клиентите по 3-6% годишно. Най-евтин е кредитът във Финландия - 2.29% ГПР. Под или малко над 3% годишно излизат заемите за покупка на жилище в Испания, Швеция, Италия, Португалия, Австрия, Германия, Словения, Ирландия, Дания. Но дори в страните извън еврозоната цените на жилищните кредити също са далеч от нивата в България. В Чехия ГПР през септември е бил 5.04%, в Естония - 5.19%, в Литва - 5.66%, в Полша - 6.82%.
Още от статията на „Сега"

„Троен скок в търсенето на кредити за инвестиции", съобщава от първата си страница „Класа"
Бизнесът вече насочва усилията си към развитие и разширяване, а не за „справяне с кризата"

С над 3 пъти са се увеличили запитванията за бизнес ипотечни кредити с инвестиционна цел през последните 2 месеца (септември - октомври 2010 г.) спрямо същия период на 2009 г., показват данните от кредитния портфейл на небанката „Кредитекс&ХипоКредит". Това означава, че ако миналата година всяко 1 от 10 запитвания е било за инвестиционен заем, то сега всеки 3 от 10 искания са с тази цел. Инвестиционни кредити търсят фирми от областта на производство, търговия, услуги (шиене на облекла, покупко-продажба на авточасти, ресторантьорски бизнес и др.).

Основните причини, които изтъкват предприемачите, са, че планират да разширят съществуващия си бизнес или искат да се възползват от икономическата ситуация и да закупят обезценени бизнес активи (производствени бази, търговски помещения, логистични центрове). Все още обаче делът на исканията за финансиране на ново бизнес начинание е незначителен, отчитат от „Кредитекс". „Нарасналият интерес към кредити за нови инвестиции показва, че фирмите започват да мислят вече за бъдещото си развитие, а не само за справяне с текущото положение, коментира Мария Цукровска, директор „Кредитиране" в небанковото дружество.

Официалните данни на БНБ в края на септември показаха ръст на кредитирането с 1,6% спрямо същия месец на 2009 г. при 1,8% годишен ръст през август т.г. Общо фирмите са изтеглили 31,350 млрд. лв., което е увеличение от 1,8% на годишна база при 0,3% ръст през август.

Кредитите за домакинствата са 19,012 млрд. лв. Те се увеличават с 0,8% спрямо същия месец на 2009 г. (3,8% годишен ръст през август 2010 г.).
Още от статията на „Класа"

„Вальо Топлото наел биячите на Трактора", твърди от първата си страница „Монитор"
Бившият шеф на столичното парно Валентин Димитров е наел фирма, близка до Алексей Петров - Трактора, за да си върне 55 000. Парите му дължала бизнесдамата Анна Чирица. Макар Топлото да разполагал със запис на заповед за солидната сума, жената отказвала да даде парите.

Именно затова бившият шеф на парното прибегнал до услугите на фирма "ИН-80". Дружеството се управлява от силовака на Алексей Петров Марчело Джотолов. Основен предмет на дейност пък е именно изкупуване на дългове и прибирането им в двоен размер ЧРЕЗ рекет и изнудване. Заради "дейността на фирмата" прокуратурата е повдигнала обвинения на Джотолов, Алексей Петров и дясната му ръка Антон Петров-Хамстера.

Макар Джотолов в момента да е зад решетките обаче дружеството явно не е прекратило работата си, обясниха разследващите. Заради дълга на Чирица Топлото наел биячите на Трактора. В деня, в който жената на Валентин Димитров трябвало да прибере парите заедно с двама от хората на Джотолов, обаче беше задържана от МВР.

Станислава Димитрова беше арестувана, докато прибираше 10 000 лева бЕЛЯЗАНИ банкноти от шефката на фирма "Еурозак" Анна Чирица. Парите били първи транш от сумата от 30 000 лева.
Още от статията на „Монитор"

„Точковата система за пенсиониране отпада", информира от първата си страница „Дневник"
Поне 10 хил. души ще бъдат принудени да се пенсионират по спешност в оставащите 30 работни дни до края на годината или да се трудят до преклонна възраст. Причината е, че от 1 януари 2011 г. отпада сегашната точкова система за пенсиониране.

Най-засегнати ще бъдат хората, които през годините на прехода са били дълготрайно безработни или са били принудени да работят в сивата икономика без договор и осигуровки.

Сега мъжете получават право на пенсия, ако са навършили 63 години и имат 100 точки (сбор от възраст и стаж), а жените - на 60 години и 94 точки. Системата, която действа от 2000 г., дава възможност недостигащите години труд да се компенсират с по-висока възраст.

От 1 януари това отпада, предвижда проектът за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), който мина на първо четене в парламентарната социална комисия без дискусии и аргументи против.
Още от статията на „Дневник"

„Фирмите спират със съкращенията", съобщава „Сега"
Фирмите вече спират с масовите съкращения като начин за оцеляване в кризата и за финансово стабилизиране, показва проучване на БСК, съвместно със двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" и с Асоциацията за развитие на човешкия потенциал в индустрията. Допитването е направено сред 1380 малки, средни и големи предприятия, от които повече от половината са свързани с производството.

От тях 46% не само не смятат да съкращават, но и са превърнали в първостепенен приоритет задържането на ключови специалисти. В същото време обаче по-малко от 1/3 от анкетираните смятат да инвестират в технологии, обновяване и модернизация. "Това е риск за икономиката ни", отбелязва Жечко Димитров, програмен директор в БСК.
Още от статията на „Сега"

„Таксите на КФН може да се повишат, но с по-малко", прогнозира „Дневник"
Увеличение на таксите на Комисията за финансов надзор (КФН) ще има, но то няма да е двойно, а по-малко, в рамките на размер, който би бил поносим за небанковите финансови институции в сектора, като се търси компенсиращо финансиране от държавата чрез преговори с финансовия министър Симеон Дянков.

Около този вариант са се обединили представители на регулатора и представители на застрахователния, осигурителния и инвестиционния сектор по време на вчерашната си среща, заявиха пред "Дневник" участници в нея.

Формалният повод за срещата беше подписването на меморандум за сътрудничество и създаването на консултативен съвет към КФН - нещо като публично-частно партньорство с участието на представители на бизнеса и държавната институция.

На нея обаче очаквано разгорещени дискусии е предизвикало готвеното от регулатора двойно вдигане на таксите за здравни, пенсионни и застрахователни компании, застрахователни брокери, инвестиционни посредници, управляващи и публични дружества в комбинация с въвеждането на нови тарифи.

В крайна сметка след силното недоволство на частния сектор двете страни са се разбрали компромисно да има по-малко от планираното увеличение на таксите, а останалата част от планираните приходи на регулатора да се финансира с допълнителна субсидия от държавата чрез преговори с финансовия министър Симеон Дянков.
Още от статията на „Дневник"

„Външно продава имоти в 4 държави", съобщава „Монитор"
Около 12 имота на Министерството на външните работи в четири държави са обявени за продажба. Става дума за сгради и апартаменти в Германия, Мексико, Австралия и Дания. Това показва справка на МВнР, поискана от „Монитор".

Най-напреднала е сделката за ненужното ни посолство в бившата столица на ФРГ- Бон. Посланическият комплекс там представлява два жилищни блока и договорът за продажбата е пред подписване. От МВнР не уточняват каква сума очакват да влезе в касата им, както и каква е квадратурата на имотите. Цената там върви между 1000 и 3000 евро за квадратен метър, но долната граница е за имоти в незавидно състояние като нашия.

На тезгяха е сложена и вила в курортното германско градче Шверин. Къщата са намира на брега на Балтийско море. Шверин е най-малкият център на немска провинция и е ограден с 11 езера. Самата вила е купувана навремето за почивна база за дипломатите ни в Източна Германия и е в лошо състояние. Според експерти максималната й цена е към 100 000 евро.

В най-големия австралийски град - Сидни, МВнР търси купувач за два апартамента. Те са били използвани от Генералното консулство на България. Сградата на бившето ни търговско представителство в столицата на Дания - Копенхаген, също е на пазара. Търси се нов собственик и на 6 апартамента в Мексико. В Министерството на външните работи се надяват тези сделки да бъдат факт до края на годината. Чиновниците на Николай Младенов обмислят да извадят на пазара и сгради в Атина, и в третия по големина град на Холандия - Хага.

В министерството все още тече обстоен анализ къде е необходимо да се поддържат задгранични представителства. Преди седмица Младенов обяви, че България съкращава мисиите си в Судан, Ангола, Зимбабве, Камбоджа, Тайланд, Мексико и Тунис до пролетта. От отговора на МВнР до „Монитор" става ясно, че държавата ще се отърве от още имоти,  тъй като няма средства за поддръжката им, а и няма повече нужда от тях. Вниманието на експертите, обмислящи въпроса с продажбата, е към държавите, където вече са закрити мисиите ни.
Още от статията на „Монитор"

„Не можем да очакваме ръст на потреблението в близките години", казва в интервю за „Класа" проф. Христина Вучева, икономист
Г-жо Вучева, в приетия на първо четене бюджет за 2011 г. е заложен ръст от 3,6%, като двигатели на икономическия растеж се предвижда да бъдат основно износът и плавното възстановяване на вътрешното потребление. Кога потреблението ще започне да отчита положителни стойности?
- В доклада, който съпровожда проекта за Закон за държавен бюджет за 2011 г., при анализа на показателите, характеризиращи икономическите условия, е посочен за 2011 г. икономически растеж от 3,6 %, който се основава на очакван растеж на износа. От споменатия доклад се разбира още, че не се предвижда нарастване на пенсии и заплати, няма нарастване на капиталните разходи и чуждите инвестиции намаляват както през 2010 г., така и през 2011 г. в сравнение с това, което беше в годините на растеж. При тези условия не е възможно да се очаква в близките години нарастване на потреблението. Съществуват представи (а и практически опит за някои страни), че при подобна ситуация е за предпочитане да се увеличи целенасочено държавното потребление чрез нарастване на бюджетните разходи, особено в инфраструктура и други инвестиции. Това прави по-сигурни предвижданията за растеж и развитие. Това вероятно е възможно, но при условие, че могат да се осигурят поносими като цена източници за финансиране на бюджетните дефицити и че няма други ограничения на размера на дефицита, каквито за нас като член на ЕС са критериите на пакта за стабилност и развитие.

Във финансовата рамка за следващата година е заложен дефицит от 1,96 млрд. лв., или 2,5% от прогнозния БВП, но както предупреди съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров, има опасност през 2011 г. да има много по-голям дефицит от предвидения. По думите му само четири страни от Европейския съюз продължават да се давят и да не изплуват от тази криза - Латвия, Румъния, Гърция и за съжаление България. Как ще коментирате това?
- Според тригодишната бюджетна прогноза (2011-2013 г.), приета от правителството през юли тази година, като част от общата бюджетна процедура, бюджетният дефицит по държавния бюджет и по фискалната програма ще намалява всяка година, за да достигне 1 % за 2013 г. Обяснимо е, че тези предвиждания може да не се изпълнят, ако не се осъществят икономическите условия, които се очакват, или някакви извънредни фактори сринат приходите, предвидени в бюджета и във фискалната програма. Но да се размахва непрекъснато случващото се в Гърция и Румъния - не е начин да се предпазим. Винаги обаче трябва да се има предвид, че за страна във валутен борд е много по-трудно да се справя в сегашните условия с бюджетни дефицити.

Намирам за странно, че представители на опозицията, по-точно от БСП, отправят критики относно съотношението приходи - БВП. Тяхното правителство провеждаше активна политика на свиване на бюджетни разходи въпреки благоприятната икономическа ситуация. Тяхно изобретение беше изискването в Закона за бюджета разходите да се отпускат през годината с 10 % намаление спрямо предвиденото в закона. През всичките години на управлението им въпросното съотношение е под 40 % по отношение на приходите. Това се вижда от следните данни за периода 2005-2009 г. -39,5%, 38,6, 39,9, 39,4, 36,5. Сигурно е, че в защита на посоченото ще се припомни, че през тези години от излишъците по фискалната програма се гарантира фискален резерв, с който сега се финансира дефицит. Трябва обаче да се признае, че през тези години започна недофинансирането на публичните услуги, формалното прилагане на програмните бюджети и отварянето на дупка в бюджета на пенсионното осигуряване, която доведе до необходимото, но странно решение за участие с 12-процентна вноска от страна на държавния бюджет в осигурителните вноски.

В проектобюджета се предвижда държавата да преразпределя около 35% на приходите. От опозицията обаче твърдят, че нито една държава от ЕС не сваля преразпределението под 40% и единствено България го прави, с което се убивала държавността. Ако подобен ход е в полза на бизнеса, няма ли да пострадат образованието, културата и социалните дейности? От синдикатите дори обвиниха правителството, че всички публични системи са недофинансирани до такава степен, че някои от тях могат да изпаднат в колапс.
- По отношение на състоянието на публичните услуги и отношението на обществото, респективно на народните представители, и сега, и в миналото е необходим дълъг разговор. Не съм сигурна, че у нас някой иска да го има. Ще отбележа само, че лесно може да се докаже колко несъстоятелно е да се измерва какво обществото дава за тези услуги единствено със съотношението приходи - БВП. Друг е въпросът, ако се възприема буквално казаното през 80-те години от Маргарет Тачър, че няма общество, има само мъже и жени и техните семейства и следователно няма нужда чрез общи пари, събирани от кадърните индивиди, да се полагат грижи за образование, за здраве, за хората в неравностойно положение.
Още от интервюто на „Класа"

„Чуждите вериги ще изядат производителите", предупреждава в интервю за „Стандарт" Лукан Луканов, собственик на козметичната компания "Арома" и доскорошен съпредседател на КРИБ

Г-н Луканов, как ще коментирате застъпничеството на премиера Бойко Борисов за родния бизнес пред Владимир Путин? Вашата фирма "Арома" е традиционен износител на руския пазар.
- Похвална е инициативата на нашия министър-председател Бойко Борисов да постави за пореден път на дневен ред въпроса пред руските управляващи за интересите на българските износители. Нашият експорт е затруднен поради нееднаквото третиране на българските стоки, например със сръбските. Имаме различни ставки по ДДС, различни мита. Но като цяло нямам надеждите, че този въпрос може да се реши на правителствено равнище, изключая тези тарифни плащания. Но всяка помощ от държавата е добре дошла.

За тежка зима ли се стяга бизнесът?
- За бизнеса най-добре е да идва лято. Съдейки по всичко онова, което се случва около нас, очевидно е, че не ни чакат много добри времена. Сезонът наистина ще бъде зима или близък до късна есен.  Аз общувам с почти целия бизнес в България и имам пряк поглед върху развитието на повечето български компании.

Кое е онова, което буди най-сериозни притеснения за предприемачите?
- Най-големите притеснения идват от най-важния фактор, от който зависи срокът, в който страната може да възстанови икономическата си активност на нивата от преди 2-3 години. Това са реформите, които правителствата (не само това, а всички досега) трябваше да направят. Публичните средства, които държавата харчи, обикновено са за сметка на развитието на някои видове бизнес. Съвсем ясно е, че колкото и да увеличаваме парите за здравеопазване, пенсии и образование, когато секторите са нереформирани, резултатите няма да са добри. Парите потъват, а в същото време остават неразплатени средства на държавата към бизнеса. Нямам предвид само миналогодишните задължения към строителните фирми, към тях може да се добавят всички, които имат взаимоотношения с бюджета, обществените поръчки и пр. ДДС е универсален пример за тази практика. В момента всеки иска. Според мен голям брой групи и съсловия може да направят клуб "Искам!" с подразделения "Искам много" или "Искам веднага", "Пак ще искам"... Много ми се ще да се започне дискусия на тема "искам". Добре е да искаш, но за да ти дам, аз трябва да имам. В държавата се появиха хора, съсловия, социални групи, които може би през живота си не са заработили един лев, но спокойно боравят в момента с милиони и милиарди. Като слушам лекарите и синдикатите, излиза, че те са много добри икономисти. Това не достига, онова не достига, искат 300, искат 500 милиона, искат... Кой обаче ще даде? Никой не се пита къде е индустрията. Защото тя само може да даде. Затова нека да поговорим за индустрията.

Наистина, за индустрията не се говори, особено сега в кризата. Защо?
- Ние, индустриалците, за разлика от държавата направихме абсолютно детайлен преглед на всички видове разходи, приходи и парични потоци и сме взели мерки да оцелеем. Орязахме жизненоважни за нас дейности, но запазихме ценните си хора. Това е нашият капитал и на ниво фирма ние сме направили необходимото. За съжаление не е така в държавата. Тя не направи тези съкращения на разходи, което беше задължително. Българската индустрия и нейното здраве никога не са били във фокуса на вниманието на нито едно правителство досега. Това са 16-18 бранша, които произвеждат, хранят и обличат българина и внасят данъци. В тях работят поне един милион българи, които стоят зад някаква машина и нещо произвеждат. Затова в КРИБ постоянно обсъждаме какво правителствата могат да направят за българската индустрия.
Още от интервюто на „Стандарт"