В неделя 17 февруари 2008 г., Косово обяви силно и ясно независимостта си от Сърбия. Бившата провинция е седмата държава, която се отделя от бивша Югославия. Според първоначалния план, от понеделник страните по света трябва да започнат официално да признават новосъздадената република, като САЩ и Европейския съюз ще са първи.

Десетки хиляди души се събраха по централните улици и площади на косовската столица Прищина, за да отпразнуват историческото събитие. Радостните косовски граждански вееха американски и британски знамена редом с албанския орел, в знак на благодарност за всичко, което НАТО и ЕС направи за тях. Надписът "Thank You" можеше да бъде видян навсякъде.

Технически погледнато, Косово беше провинция на Сърбия, но от 1999 г. е протекторат на ООН. Официалните сръбски власти, твърдо подкрепяни от Русия, заявиха че няма да признаят новата държава и ще съкратят до минимум (но не прекратят) дипломатическите си отношения с всяка страна, която подкрепя Република Косово.

В момента в Косово живеят близо 2 млн. души, а 90% от тях са етнически албанци, които дълги години желаят да се отделят от централното сръбско правителство. В най-северната част на републиката, живеят около 70 000 сърби, като още толкова са разположени в компактни маси из цялата територия.

В неделя, Косово всъщност обявява независимост за втори път. Първоначално още през 1991 г., новата държава беше призната единствено от Албания, което създаде проблеми. Въпреки че този път ситуацията е по-различно, все пак Косово скоро няма да стане истинска държава като заобикалящите го съседи. Русия задължително ще блокира присъединяването му към ООН, както и във всички останали организации, където може да наложи вето. В същото време, в страната се разполага голяма мисия на ЕС, която трябва да контролира полицията и правосъдните органи, както и да следи за изпълнението на определени стандарти.

Рискът от всичко това, е че Косово ще бъде зависимо от всички мисии и бази на територията си, като така ще остане протекторат на Европейския съюз. Имайки предвид вражески настроената Сърбия, младата република ще разчита на чужденците да поддържат нейния суверeнитет. В момента в страната са разположени 17 000 натовски военни, които ще продължат да пребивават още години или дори десетилетия.

Един от най-големите проблеми обаче, ще е сръбското малцинство в Косово, което не желае да признае новата държава. Властите в Белград подклаждат напрежението, като допълнително ги подкрепят с наставления да не вярват на провъзгласилите се за държавни ръководители косовски политици. През май, в Сърбия ще се състоят местни избори, което ще е представлява сериозен тест за правителството в Прищина. Наблюдателите ще проследят, дали новата държава ще позволи на сръбското малцинство в страната да проведе изборите, все едно Косово още е част от Сърбия.

Има и други важни въпроси, чийто отговори трябва да дойдат в следващите часове и дни. Почти половината от електроенергията на Косово идва от Сърбия, дали пък Белград няма да реши да спре износа? Дали Сърбия ще затвори границите си за косовските албанци и за всички, които търгуват с тях? Дали Сърбия ще признае новите косовски паспорти? За сега, всичко това остава неизвестно.

В петък, министър-председателят на Косово Хашим Тачи сподели пред журналисти, че ще вземе нужните мерки за защита на сръбското малцинство в новата република. Сърбия пък заплаши, че ако ЕС продължи да подкрепя Косово, Белград ще преустанови преговорите за пълноправно членство в съюза.

Проблемите със сигурност са много, но те трябва да намерят своето решение съвсем скоро. Сърбите от северните части на страната ще продължат да не признават правителството в Прищина, а косовската икономика тепърва трябва да бъде развита. Съседните на Косово държави, Македония и Черна гора (Монтенегро) биха си навлекли проблеми с отмъстителна Сърбия, ако си позволят да признаят новата държава.

Години наред, чуждите дипломати се опитваха да постигнат онези "последни стъпки" преди обявяването на незaвисимостта и ето, че тя вече е факт. На 17 февруари албанците в страната празнуваха и се радваха на извоюваната си свобода, но май все още не са наясно, че с днешния ден не приключва историята, а само една от главите на пълното откъсване от Сърбия.