Ако спешно се нуждаете от документ, който трябва да пристигне в рамките на 24 часа, изпратен от и пристигащ на територията на България, бързо, надеждно и сигурно, коя куриерска фирма ще изберете?

Отговорът е - всяка друга, но не и DHL!

Дълго време поддържах оптимистите, които смятат, че ние българите сме способни хора, има хляб в нас (простичко казано) и като започнем една работа, я вършим качествено и не по-зле от другите европейци, каквито претендираме да сме. С това си мнение съответно бях против скептиците, които нон стоп повтарят, че всичко хубаво и свежо, което дойде в България, се нуждае точно от 3 месеца, за да бъде провалено.

Е, вече съм по-склонна да се причисля към скептиците, защото усетих капката, която преля чашата. Или както казват за нас чужденците (перефразирайки една нашенска максима за ромите) "Хубава работа, ама българска!"

Иначе историята е простичка. Трябваше спешно да получа документ, който е в една единствена, но важна страничка. Изпращат го до София от град, разположен на 330 км разстояние. Решихме с изпращача да не рискуваме и тъй като съдържанието е твърде важно, да се плати повече, но пратката да се получи със сигурност и то навреме.

При толкова много реклама, нали сме европейци, избираме най-доброто(уж). Та базираната в Бон Deutsche Post World Net, която стана абсолютен собственик на DHL преди няколко години, ни се видя най-удачния избор.

Писмото е изпратено, платени са твърде солените 13 лева за една страничка, която едва ли тежи толкова много, дадени са съотвените гаранции, че пратката ще бъде доставена на другия ден (вторник) до обед.

Само дето в 15,30 часа на този вторник тази "златна" 13-левова страничка още я няма. След бясно препускане до офиса на DHL, серия разменени мобилни разговори, настояване да се подаде жалба и да се плати неустойка (пратката я бяхме отписали) едни много притеснени и любезни служители поеха ангажимент писмото да бъде доставено същия ден (вторник), когато каже получателят и в удобни за него час и място.

Получателят обаче така и не дочака обаждане, за да получи пратката същия ден, а единствено му беше съобщено, че писмото не е доставено, защото не намерили адреса (при изписани улица, номер, пощенски код, име на фирма и трите имена на получателя) и ще направят всичко възможно на другия ден (сряда) до обед да го доставят.

Получателят, изтървал всички срокове за документа, се съгласява, кротко констатирайки, че са платени едни безсмислени пари за безсмислена операция и не може да направи нищо повече освен да чака една вече безсмислена пратка.

Колегите, станали свидетели на тази двудневна сага, пълна с нерви и очакване, започнаха да дават съвети да избера българското. Бяха ми изредени имената на поне 4 български куриерски фирми, които за същата услуга взимат 4 пъти по-евтино и никога не дават фира. Ако пък има проблем с доставката, звънят своевременно на телефон, за да получат допълнителни указания.

Е, драги ми европейци, то е ясно, че следващия път, ще заложа на така отричаното българско, без да храня излишни надежди, когато ми обещават, цитирам "бързи, надеждни, ефективни и рентабилни куриерски, транспортни и логистични решения." Предполага се на европейско ниво! Ако това е европейското ниво, то никога повече DHL!

(Забележка: Авторът разполага с всички оригинални бланки, куриерски писма и памет от телефонните разговори по темата по-горе)