„Обири по график”, „Все повече фирми плащат в натура заради липса на пари”, „Прокурор за Яне, ако крие документи”, „Ноември забави дефлацията”, „Копенхаген може да изтлее в бойкоти и крамоли”

„Обири по график", обобщава от първата си страница „Стандарт"
Обири по график от София до морето подлудиха полицията. Крокодилите и още три банди с техни авери задигнаха за няколко часа над 2,1 млн. лв. Черната серия започна с удар на банка в кметството на курорта Св. Влас. Там апашите разбиха 4 каси и взеха 100 бона. Часове по-късно на магистрала "Тракия" се разигра истински екшън. Бандата на Крокодилите похити турчин, завърза го с белезници и сви от него 5 бона в евро. Полицията обаче направи засада след Ихтиман. В престрелката бе убит тарторът на групата Димитър Митрев-Богровеца. Докато цялата столична полиция гонеше ранения му авер, други апаши направиха удар. Петима задигнаха 2 млн. лева от "Фантастико" в Студентски град. Полицаите дойдоха след 20 минути пеша. В щафетата от обири се включиха и двама младоци, които задигнаха 50 бона от "Силвър център" в "Люлин".
Още по темата в „Стандарт"

„Все повече фирми плащат в натура заради липса на пари", информира от ъпрвата си страница „Сега"
Задълженията на българските предприятия са достигнали 160 млрд. лева към края на 2008 г., а в кризисната 2009 г. общият дълг към доставчици, работници, бюджета, банки и лизингови компании вероятно ще надскочи 195 млрд. лв., съобщи вчера председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Тъй като парите са кът, поръчките - малко, а кредитите - скъпи, все повече фирми се опитват да погасяват борчовете си със стоки и услуги, сочат данните на БСК.

Бартерът набира все по-голяма популярност в търсене на изход от безпаричието и задлъжняването. Фирмите си обменят услуги и стоки, правят прихващания. Все повече фабрики и цехове се разплащат в натура с персонала си и при възможност - с доставчици. Мините гасят задължения с въглища, други раздават дърва, в леката промишленост вместо заплати дават дрехи и обувки, поясни пред "Сега" Данев. Ренесансът на натуралната размяна се усети още през пролетта с настъпването на кризата, когато строителни предприемачи започнаха масово да предлагат на контрагенти апартаменти и офиси вместо кеш, а винпроми пробваха да плащат с кашони вино и водка на фирмите, които им доставят бутилки, тапи и етикети. Всяка втора сделка между фирмите е със забавено плащане, съобщи зам.-председателят на БСК Камен Колев.

Данните на БСК разкриват, че данъчните задължения на фирмите са 3.9 млрд. лева, а като добавим и 760 млн. лева осигуровки, неплатеното към НАП надхвърля 4.66 млрд. лева. Това е сравнимо с парите, които бюджетът, НАП, общините и държавните предприятия дължат на бизнеса от неразплатени обществени поръчки и невърнат ДДС. Фирмите се оплакват, че НАП ги тика към фалит, като не им връща ДДС, и че така кредитират насила държавата. Малцина са онези обаче, които са дръзнали да съдят държавата. За да оцелее, бизнесът задържа заплатите на своите работници, които се превръщат в кредитори по неволя. Задълженията на предприятията към персонала вече са закръглили 1.73 млрд. лева за 2008 г., която минава за успешна година, понеже кризата започна да се усеща едва в края й. Отиващата си 2009 г. несъмнено ще донесе рекорд в ръста на забавените заплати.

Значителна част от задълженията в реалната икономика - над 33.3 млрд. лева, се падат на заеми между свързани лица. Това значи, че една пета от борчовете са вътрешно кредитиране - между съдружници или между майки и дъщерни дружества. 29 млрд. лева са неразплатени към доставчици. Борчовете към банки и лизингови компании са най-големи - 52.5 млрд. лева, като основната част (35.4 млрд. лева) са дългосрочни, инвестиционни заеми. Огромен е делът на "други" задължения - 27.5 млрд. лева, които са от лихви, гаранции, финансов лизинг и др.
Още от статията на „Сега"

„Прокурор за Яне, ако крие документи", предупреждава „Манитор", като се позовава на мнението на новия шеф на парламентарната антикорупционната комисия Димо Гаяуров
Бившият шеф на антикорупционната комисия Яне Янев може да стане клиент на прокуратурата, ако откаже да предаде документи за конфликт на интереси на министри. Той ще бъде привикан в комисията, съобщи пред „Монитор" вчера новият й председател Димо Гяуров. Поводът за разпита са именно документите, които лидерът на РЗС показа преди няколко дни. Гяуров не е открил те да са заведени в деловодството на комисията. „Ще поискам тези документи, включително и чрез прокуратурата", заяви бившият шеф на разузнаването. Според него обвиненията, които лидерът на РЗС отправя за несъвместимост и конфликт на интереси, са драстични и той незабавно трябва да предостави на депутатите, каквото притежава.

Тъй като комисията освен за корупция е и за парламентарна етика, на Янев ще му се образуват най-малко две преписки за нарушаване на парламентарната етика -  за „просташки приказки и обидни думи срещу колеги". „Задължително ще му се търси отговорност, няма да го жалим ни най-малко", каза Гяуров. Още на първото заседание ще изразим нашето становище по документите, защото иначе ще излезе, че се опитваме да крием, а ние ще се стремим освен да въведем порядък да реагираме адекватно на всичко, което ни се предоставя, обясни Гяуров и добави, че е заварил подозрителен безпорядък.

Ситуацията била „толкова оплескана от Яне Янев в резултат на неговото празноговорене", че на комисията не й остава нищо друго освен да отговори с факти и доказателства. Затова на експертите към комисията по корупция ще се наложи да работят поне още седмица, преди да съобщим официално какво е заведено в комисията и колко преписки са изпратени или неизпратени до съответните институции за проверки. За тях коледна ваканция няма да има, предположи Димо Гяуров. Той искал къщата така да се подреди, че да може светкавично да се реагира на несъстоятелни обвинения, каквито Янев отправил през последните дни, включително срещу Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и Иван Костов.

За съжаление на този етап се налага да реагираме и на такива обвинения, но с течение на времето  се надяваме те да стават по-малко, добави шефът на комисията "Антикорупция".
Още от статията на „Монитор"

„Ноември забави дефлацията", съобщава от първата си страница „Пари"
Годишната дефлация се е забавила темпове през ноември, показват данните на Националния статистически институт. Според оповестената информация през миналия месец годишната инфлация е 0.1%, колкото беше и през септември. През октомври индикаторът бе на ниво от 0.3%.

Индексът на потребителските цени за ноември спрямо октомври 2009 г. е 0.1%, а инфлацията от началото на годината (ноември 2009 г. спрямо декември 2008 г.) е 0.1%.

Средногодишната инфлация за периода декември 2008 - ноември 2009 г. спрямо периода декември 2007 - ноември 2008 г. е 3,3%.

Ръст на месечна база отчитат цените на хранителните продукти и безалкохолни напитки (с 0.3%), облекло и обувки (с 0.2%), здравеопазване (с 0.4%), транспорт (с 1.1%), свободно време, развлечение и културен отдих (с 0.1%).
Още от статията на „Пари"

„Копенхаген може да изтлее в бойкоти и крамоли", информира „Дневник"
Втората седмица от преговорите в Копенхаген, на която се възлагат надежди за новото глобално споразумение за борба с промените в климата, започна обезкуражаващо. Бедните страни за пореден път обвиниха богатите, а работата спря през половината вчерашен ден заради бойкота на африканските държави. След намесата на датските домакини заседанията продължиха, но понеделникът подхрани скептицизма за вероятността от резултатен завършек на срещата.

Делегациите на 110 държави имат вече много кратко време да балансират позициите си по проектодокумента на ООН за свиване на парниковите газове с 50% до 2050 г., за да подготвят евентуалното споразумение, което световните лидерите да подпишат в края на седмицата. Основните спорове си остават за  квотите за свиване на емисиите, както и  "климатичното" финансиране на бедните държави.

Изтичащият през 2012 г. Протокол от Киото задължи 40-те най-развити икономики да намалят парниковите си газове, докато за развиващите се това е доброволно. Бедните държави настояват тази система да бъде продължена, а богатите - да се създаде механизъм, който да накара и големите развиващи се страни като Китай, Индия и Бразилия също да намаляват емисии.

Позициите изглеждат все така безкрайно раздалечени, коментираха експерти, а в. "Таймс" прогнозира, че ключовото решение може да бъде отложено с поне 6 години. Според изданието лидерите на развитите страни ще се възползват от съвет на ООН към 2015-2016 г. да се направи преглед на климатичните данни и едва след това да се изработи "дългосрочна глобална програма за свиване на емисиите и адекватни мерки за адаптация". Така ще бъде оправдано отхвърлянето на препоръчваното намаляване на парниковите газове с 25-40% до 2020 г.

Бившият британски премиер Тони Блеър призна в Копенхаген, че е практически невъзможно да се постигне сделка за такива нива, но че липсата на споразумение ще бъде огромна грешка. "Трябва да постигнем сделка дори и да се наложи да я променим впоследствие", каза той.
Още от статията на „Дневник"

„Фирмените дългове надхвърлиха 250% от брутния вътрешен продукт", информира от първата си страница „Класа"
160 млрд. лева достигнаха задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката към 1 януари 2009 г., отчетоха от Българската стопанска камара (БСК). В края на тази година общата задлъжнялост, включително към банковите институции, ще достигне 205 - 210 млрд. лв., прогнозира председателят на камарата Божидар Данев.

По думите му, „докато в ЕС корпоративните дългове надхвърлят средно с 37% БВП, то у нас те са два и половина пъти повече от брутния вътрешен продукт".

От БСК отчитат, че междуфирмената задлъжнялост е нараснала безпрецедентно през 2008 г. Това се е случило в условията на 6-процентен ръст на БВП и висока инвестиционна активност, подкрепена от благоприятните условия за теглене на кредити.

Сега обаче в условията на криза икономиката ни е в много рискова ситуация, предупреждават от камарата. Според работодателите рискът идва от драматичния прираст на задълженията през 2007 г. с над 40 млрд. лева и 2008 г. , когато те са се увеличили с над 38 млрд. лева. С това бреме компаниите влязоха в 2009 г. , когато икономическата обстановка рязко се влоши, а се очаква и спад на БВП с 6,3%.

През миналата година сериозно е нараснал делът на задълженията към финансови предприятия. В сравнение с 2007 г. те са с 15,8 млрд. лева повече, което е 43% ръст.

„Опасна нова тенденция е увеличаването на данъчните и осигурителните задължения, както и тези към персонала", подчерта Божидар Данев.

В същото време от БСК отчитат, че икономическата среда в момента е твърде неблагоприятна, вследствие и на рязкото увеличаване на цената на банковото кредитиране. По данни на камарата средно нивата на лихвените проценти по кредитите са се повишили до 11,2%. По-голямата част от предприятията в нефинансовия сектор са счетоводно декапитализирани. Задълженията на всички предприятия към 31.12.2008 г. са със 72% по-големи от собствения им капитал. Особено е тревожно положението в предприятията, които се търгуват на фондовата борса.

В анализа на БСК се посочва още, че задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката и през 2008 г. продължават да се увеличават драстично с 31,5% спрямо предишната година.
Още от статията на „Класа"

„Излизането от икономическата рецесия ще бъде трудно и бавно", пише в „Пари" проф. Иван Ангелов, член-кореспондент на БАН
Излизането от кризата няма да бъде тържествен икономически възход. Много хора в България, в т.ч. и членове на правителството, си представят, че рецесията ще приключи през април - май 2010 г. и веднага ще започне интензивен праволинеен и възходящ икономически възход, който ще позволи повишаване на заплати и пенсии от средата на 2010 г. Това не може да се случи. Стопанската история ни учи, че изходът от големи кризи като сегашната почти винаги е противоречив, бавен и продължителен. Той не започва от определен ден, седмица или месец, не продължава по стабилна възходяща линия, а е придружен от многобройни колебания.
Поука
Поучително за нашето поколение е сложното и противоречиво излизане на Америка от голямата депресия през 30-те години. Америка преживя двойно потъване (W-образна рецесия) и излезе бързо от нея едва към края на десетилетието благодарение на започването на Втората световна война. За такъв изход от настоящата криза не бива дори за секунда да се мисли!

Потвърждение за опасността от двойно потъване е и загрижеността по света от преждевременно прекратяване на антикризисните политики. Агенция Ройтерс съобщи на 30 октомври 2009 г., че министърът на търговията на Китай е заявил: Ако страните прекратят сега мерките си за стимулиране на стопанската дейност, световната икономика ще потъне отново... Макар че най-лошото в кризата е зад нас, изправени сме пред предизвикателствата на висока безработица, слаба инвестиционна активност, слабо потребление, растящи цени на борсовите стоки и колебливи валутни курсове. В такава обстановка е много трудно потреблението да се възстанови до предкризисно равнище.

Джоузеф Стиглиц заяви на 30 октомври на икономическа конференция в Шанхай, че за света като цяло е преждевременно да прекратява програмите за стимулиране на икономиката. След съобщението, че растежът в икономиката на САЩ през третото тримесечие на 2009 г. е бил 3.5% на годишна база, президентът Обама заяви, че това е добра новина, но докато не настъпи траен обрат в безработицата, не може да се смята, че кризата е зад нас. На 2 ноември 2009 г. информационните агенции съобщиха, че според Европейската банка в Лондон на източноевропейските страни ще са необходими минимум три години, за да достигнат предкризисното ниво на стопанска активност.
Препоръка
На среща на министрите на финансите и ръководителите на централните банки на страните от еврозоната и на последвалата среща на министрите и централните банкери на страните от ЕС на 10 ноември 2009 г. в Брюксел беше препоръчано масираната подкрепа на финансовия и на реалния сектор да започне да се преустановява към 2011 г. и да се прави постепенно и предпазливо.

Сложен и противоречив изход от кризата е много вероятен и за България. Европейската комисия прогнозира растеж в ЕС през 2010 г. едва 0.7%. Такава е и прогнозата на МВФ. Ако стопанското оживление в САЩ и Европа се затегне и се окаже продължително, бавно и колебливо, това ще забави българското оживление, понеже поръчките от Западна Европа ще са малко. Ако се потвърди прогнозата за 0.7% растеж, не можем да очакваме увеличение на поръчките от европейски компании. А външното търсене е и ще остане главен фактор за съживяване на икономическия растеж у нас през 2010 и следкризисните години.
Още от статията на „Пари"

„София очаква ниски приходи от данъци догодина", разкрива „Сега"
Местните данъци в София няма да се увеличават догодина, но общината очаква много по-ниски приходи в сравнение с тази година. Това става ясно от проекта на зам.-кмета по финанси Минко Герджиков за определяне на местните данъци за 2010 г. Герджиков прогнозира приходи за догодина в размер на 223.6 млн. лв., като за тази година са заложени 284.9 млн. лв. Основният проблем остава ниската събираемост на местните налози, но на "Московска" 33 очакват да съберат повече приходи от стари задължения.

Приходите от данъци върху недвижимо имущество да се намалят наполовина - от над 155 млн. лв. до 76 млн. лв., предлага Герджиков. Постъпленията от нови имоти са силно занижени заради застоя на строителния пазар и свиване на кредитирането, а догодина не се очаква раздвижване на имотния пазар, аргументира се той. Към края на ноември София е събрала почти 57.2 млн. лв. от данъка върху недвижими имоти, което представлява едва 37% от планираните пари по това перо. Изоставането се дължи на завишената прогноза за 2009 г., посочва в доклада Герджиков. Налогът, който носи най-много пари в общинската хазна, остава 1.875 промила върху данъчната оценка на имота.

Изключително ниски са и постъпленията от данъка върху наследствата за тази година. При планирани общо 250 хил. лв. към края на ноември са събрани едва 11 509 лв., или 4.6%. Затова за догодина администрацията залага доста по-ниски постъпления в размер на 100 хил. лв. Данъкът върху наследствата остава 0.7% за наследство над 250 хил. лв. и 5% над тази сума.
Още от статията на „Сега"

„Обраха 2 милиона с фойерверки", информира „Монитор"
Бандити заглушиха с фойерверки обир за близо 2 милиона лева от "Фантастико". Ударът бил извършен в централата на веригата хипермаркети, където се съхранявал оборотът от уикенда на всичките 25 магазина в столицата. Около полунощ вчера Студентският град бил огласен от шумна заря. Пукотевицата била съвсем близо до бул. "Акад. Борис Стефанов", където се намира и "Фантастико". На смяна като охранители на обекта били двама пенсионери, въоръжени с газови пистолети. Мъжете се загледали в ракетите, а шумът от тях заглушил проникването на бандитите в сградата и рязането с оксижен на металната каса, пълна с пари.

При бягството на крадците алармата на СОТ се задействала, а охранителите от СОТ 161 светкавично потеглили към мястото. Както е по закон, докато пътували, се свързали с двамата пенсионери и попитали защо е включена алармата. "Имаше заря, сигурно системата се е задействала погрешка", отговорили двамата охранители и отпратили сотаджиите. По-късно станало ясно, че касата с милионите е опразнена, а от бандитите няма и следа. За момента все още не е ясно колко на брой са били крадците и как са избягали.  Разследващите установили, че крадците са влезли през прозорец, който не е бил наблюдаван нито от камери, нито охранителите са имали пряка видимост към него. Това е първата следа, която насочи полицията да търси вътрешен човек или бивш служител, издал на бандитите разпределението и покритието на охранителната техника. Според източници на "Монитор" почти сигурно е и че крадците сами са организирали зарята, за да заглушат шума от оксижена.

Директорът на Столичната полиция Валери Йорданов коментира, че е несериозно да се държат толкова много пари без необходимата охрана. Той каза, че в случая гардовете не са си свършили работата и са разбрали за обира час след като той е бил извършен. Според полицейския шеф тази кражба е сходна с други подобни случаи, но и при тях до този момент няма заловен извършител. Смята се, че 10 банди се занимават с подобни обири, като едната беше разбита наскоро от СДВР в Кюстендил. Според неофициална информация от полицията ще бъде проверена и вероятността обирът да е бил инсцениран. Засега обаче разследващите не разполагали с такива доказателства.

Вътрешният министър Цветан Цветанов също изрази учудването си от работата на охранителите. Според него е озадачаващо, че те само са констатирали обира, без да реагират адекватно на случилото се.
Още от статията на „Монитор"

„Бизнесът поиска премии за чиновниците", съобщава „Стандарт"
Коледни премии за чиновниците трябва да има. Това заяви шефът на "Елтрак" България инж. Тодор Желязков. Без традиционните бонуси хората няма да могат да посрещнат празника подобаващо, твърди бизнесменът. В същото време премиите не бива да бъдат давани "на калпак", а според заслугите на всеки чиновник, категоричен е Желязков. На противоположното мнение пък е шефът на Handy Николай Филипов. Според него мотивацията на чиновника не зависи от 13-ата заплата. След като много частни фирми нямат възможност да премират служителите си, редно е и държавата да постъпи така, защо тя да прави изключение, контрира той.

370 000 лв. са раздадени в регионалното министерство за професионалния празник на строителя - Димитровден. Те са спестени благодарение на това, че ведомството има по-малко зам.-министри, членове на политическия кабинет и консултанти, каза министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев.
Още от статията на „Стандарт"

„Над 3,5 млрд. лв. трябват за цялостна канализация у нас", информира „Класа"
Над 3,5 млрд. лева са необходими, за да се изгради канализационна мрежа и съпътстващи пречиствателни станции на територията на цялата страна. Една част от средствата ще дойдат по Оперативна програма „Околна среда", останалите ще се търсят от републиканския бюджет и Предприятието за управление на дейности по околната среда (ПУДООС). Това каза вчера Найден Зеленогорски, кмет на Плевен и председател на УС на Асоциацията на българските градове и региони, по време на кръгла маса за комуналната инфраструктура в общините.

Според Зеленогорски най-много инвестиции във ВиК мрежа за населени места под 2000 жители се правят в Югозападна България и централната част на Южна България. Със 100% изградена мрежа пък са градовете и селата предимно по Черноморието и Югозападна България. Най-малко са инвестициите за изграждане на водоснабдяване и канализация в Северна България.

До края на следващата година страната ни има ангажимент към ЕК да изгради пречиствателни станции за отпадни води за градовете с над 10 хил. жители. В момента обаче едва 7 такива съоръжения са в експлоатация, 57 все още не са започнали да се строят, а останалите 60 са в процес на реализация. По думите на Зеленогорски повечето пречиствателни съоръжения са съсредоточени в Северна България и по Черноморието.

До 2014 г. е срокът за изграждането на пречиствателни станции за отпадни води за населените места под 10 хил. души. От тях до момента в експлоатация са съоръженията в 22 населени места, а по 380 работата все още не е започнала.

По другата много важна тема за общините - сметосъбирането и сметоизвозването, Зеленогорски припомни, че в момента у нас са готови 27 регионални депа, които трябва да поемат отпадъците на над 55% от населението или близо 4,1 млн. души. Шест депа, които трябва да обслужват около 780 хил. души, в момента се изграждат. По останалите 23 депа работата все още предстои.

„Общините все още не са направили обаче дългосрочни разчети за поетапно увеличаване цената на сметосъбирането", каза Зеленогорски. Той обясни, че след като едно депо се построи, общините трябва да плащат определена такса за депониране на тон отпадъци.
Още от статията на „Класа"

„Доверието към правителството спада", съобщава „Дневник"
Сериозна ерозия в доверието към колективните институции на властта и същевременно и продължаващо доверие към премиера Бойко Борисов - това са двете ключови тенденции, очертани от мониторинга на обществено-политическите нагласи на социологическата агенция "Алфа рисърч", проведен между 3 и 10 декември 2009 г.

Пет месеца след масовата електорална подкрепа на изборите за ГЕРБ и сформирането на негово самостоятелно правителство доверието към основни институции на представителната власт бележи съществен спад. Най-силна е негативната тенденция в отношението към парламента, чието одобрение намалява три пъти. То се стопява от 45% през август до 17% в началото на декември.

Макар и с по-нисък темп, нараства критичността на обществото и към правителството. Доверието в кабинета спада от 44% до 30%, а недоверието нараства от 9% на 22%.Тази тенденция обхваща всички социално-демографски слоеве. Разликите засягат мотивите, с които отделните социални групи оттеглят подкрепата си за правителството. Първата и относително най-голяма група е тази на хората с по-нисък социален и материален статус - жители на малките населени места, с ниски доходи, възрастните поколения, заетите в сферата на администрацията. Колкото и да изглежда парадоксално, фактор за тяхната неудовлетвореност са мерките, които правителството се опитва да реализира до момента.

Рестриктивната финансова политика на кабинета в първите месеци от управлението му се отразява най-пряко именно върху социалните групи, чийто материален статус пряко е зависим от държавния бюджет. В резултат те са най-потърпевши от орязаните социални разходи и в началото на декември изразяват сравнително висока критика към дейността на ресорните в тези сфери министри: здравния Божидар Нанев, социалния Тотю Младенов и финансовия Симеон Дянков.

Същевременно преобладаваща част от избирателите в по-лошо материално положение продължава да одобрява индивидуалните усилия на премиера Бойко Борисов и на вътрешния министър Цветан Цветанов за разобличаване на злоупотребите на бившите управляващи и осигуряване на по-добър обществен ред и сигурност за гражданите. Поради това, независимо от общата негативна тенденция в доверието към институциите двамата първи мъже на ГЕРБ продължават да бъдат едни от най-харесваните политици в страната.
Още от статията на „Дневник"

„Затворът става хотел", разкрива „Стандарт"
На хотел в Софийския централен затвор. Звучи абсурдно, но може да стане факт след две години. Тогава се очаква да е готов новият зандан в околностите на столицата. Така 101 години след построяването на Централния софийски затвор, сградата, облицована с гранитни блокове ще трябва да смени предназначението си. Според запознати с общия устройствен план на София, теренът, който се намира в столичния квартал "Банишора", може да се превърне в малък комплекс от хотел, търговски център и бизнессграда. Централната постройка на затвора, която е паметник на културата, вероятно ще стане музей, където може да бъдат поставени и допълнителни експонати.
"В много европейски държави стари затвори са ставали луксозни хотели. Аз лично в такъв хотел не бих спал, но някой пък може да иска", коментира за "Стандарт" ген. Петър Василев, шеф на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към правосъдното министерство.

Пандизът пък ще бъде преместен на подходящ терен извън града. Според ген. Василев построяването на нов затвор е крайно належащо. Занданът не трябва да е в София. По принцип такъв тип заведения се правят извън населените места, тъй като имат специален режим и охрана.

"Сегашният затвор е на 2 км от парламента и ние не смятаме, че това е нормално. Ако направим новия на 20 км от центъра, защо трябва да мислим, че на някого овцете може да пострадат. Когато Централният софийски затвор е правен, не е бил в града. Хората са ходели на излет до мястото, където е обесен Васил Левски "край град София". Едва ли някой ще тръгне на излет в новия затвор, но аз с удоволствие бих го посетил и му се наслаждавал, ако има шанса да бъде построен в скоро време," коментира Василев. Според запознати министерство на правосъдието оглеждало няколко терена за нов зандан. Проучвани били места в Кремиковци, Елин Пелин, Гормазово, в района на Сливница.

Един от най-вероятните варианти е недовършена транспортна болница в Долни Лозен, твърдят запознати. В 12-етажната сграда могат да бъдат настанени около 1000 затворници с тежки присъди. Там може да се премести и общежитието в Кремиковци, което е пренаселено. Постройката е собственост на транспортното министерство. Всяка стая на недостроената болница е предназначена за двама лежащо болни и има общ санитарен възел. Сградата има още два подземни етажа. Отделно има административна сграда и хирургически корпус. Недовършената болница граничи с държавни имоти на Гражданска отбрана и на Български Червен кръст.
Още от статията на „Стандарт"

„Скоростта на пътя убива 10 пъти повече от алкохола", казва в интервю за „Сега" зам.-шефът на "Охранителна полиция" Алекси Стратиев
Г-н Стратиев, МВР готви изцяло нов закон за движението по пътищата. Вече се чуха доста идеи за крути мерки срещу нарушителите, но очаквате ли те да намерят подкрепа сред обществото и в парламента?
- Искам първо да ви помоля да се съсредоточим основно върху законопроекта, който вече е внесен в НС. Защото всички останали предложения, които се появиха през последните седмици, са просто идеи и не са част от предстоящите промени на закона. Комисията по транспорта вече одобри законопроекта с малки забележки и дори имаше коментари, че за пръв път това става толкова единодушно - от всички представени в парламента партии.

Тези поправки, най-общо казано, предлагат по-тежки глоби за различните нарушения и въвеждат санкционирането чрез стационарните радари, с които се сдобихте т.г. Кое е новото при тях?
- Много са преимуществата. На първо място 100% изключване на корупцията, тъй като го няма субективния, човешкия фактор. Второ, колкото и странно да звучи, чувствително облекчаване на нарушителите. Когато един човек превиши разрешената скорост и изтърпи санкцията, няма да бъде товарен с допълнителна загуба на време, и то нееднократно. Да се яви и да чака в КАТ - за съставяне на акт, после за получаване на наказателното постановление. Едно постоянно разкарване, което е абсолютно безсмислено. Грубата сметка показва, че при сега действащия контрол ние глобяваме над 200 000 нарушители за скорост, което означава, че се губи ценно работно време.

С колко радари разполагате, които след промяната ще започнат да функционират веднага?
- Говорим за 15 радара, които ще бъдат местени в 30 кутии, разположени в цялата страна. По пътя от София през Пловдив за Бургас. От София през Велико Търново към Варна. София - Русе, София - Кулата, София - Видин и София - Калотина.

Доколкото си спомням в столицата поставихте един радар пред "София ленд".
- Да, в София има две кутии - едната там, а другата на бул. "Цариградско шосе". При инсталирането им бяха направени проби, за да се види какво да очакваме. Само за един час бяха установени над 100 нарушения на скоростта. Радарите работят денонощно и оттук нататък може да предполагаме колко нарушители ще засекат първоначално. Те, разбира се, ще намаляват, но това ни е целта.

Това обаче е доста скъпа техника. Какви средства ви бяха необходими за тези радари?
- Струваха малко над 800 000 лв., но бих казал точно обратното - това е смешно евтина техника, защото, ако съдим от първата проба, радарите ще се изплатят за около 4-5 дни. Освен това идеята това да подобри дисциплината на пътя, а оттам и да намали броя на жертвите и ранените в катастрофи е несъизмерима с цената на техниката.

30 места обаче са твърде малко. Само в София има поне двойно повече, където масово се кара с доста превишена скорост.
- Без съмнение е така, но все пак това е една първа крачка, защото за пръв път се въвеждат тези технически средства и затова се стремим да изменим законодателството по начин, който ще ги осмисли. Оттук нататък те трябва да се увеличават непрекъснато, като по информация на експерти, изграждали такива системи в други държави, ще ни трябват около 400 радара.
Още от интервюто на „Сега"

„Търсим работа в ЕС от домашния компютър", казва в интервю за „Монитор" директорът на Агенцията по заетостта Росица Стелянова
Колкото повече расте безработицата, толкова повече сайтове в мрежата предлагат работа. Можем ли да се доверим на многобройните им предложения?
- Агенцията по заетостта носи отговорност за лицензираните посредници на трудовия пазар. Сред тях са и онези, които работят във виртуалното пространство. Повечето сайтове са на фирми, които вече имат регистрация като частни трудови посредници. Най-често в нета предлагат реални работни места големите фирми, а те обикновено са и представители на чужди фирми в България, например "Адеко груп", които са световен лидер в подбора на персонал, "Аликорн" и др.

Има ли опасност да опустеят традиционните бюра по труда?
- В никакъв случай. Всичко зависи от образователния ценз на хората, които търсят работа. Ако имат компютърна грамотност, предпочитат да си търсят работа в мрежата, докато седят пред компютъра. Които нямат достъп до интернет, разчитат на бюрата по труда. Фирмите по места са се съобразили с това. Ако обърнете внимание, ще видите, че офисите на електронните посредници са разположени главно в големите градове. Най-често те са в София, но някои имат филиали в Пловдив, Варна, Бургас, навсякъде, където има университети.

Вече от две години сме член на ЕС. Можем ли да си търсим работа в Съюза от домашния компютър?
- Да. Можем да търсим в глобалната европейска мрежа за обмен на работна сила EURORES. Във всяка страна членка тя се администрира от съответната Агенция по заетостта или от социалното министерство. Чрез нея дневно се предлагат над 1 млн. работни места и тя има няколко милиона потребители. Българите също могат да си търсят работа в нея, ако обаче съответната държава ни позволява да работим свободно на нейна територия. Както е известно, 16 страни от Съюза разрешават да се конкурираме за всяко свободно място с местните хора, но други 11 ни приемат само с известни условия. Все още обаче нямаме пълен достъп до тази мрежа. Преди дни бях в Швеция, където се разработва пилотен проект за електронния обмен на работни места. Той ще се влее в EURORES и там несъмнено ще настъпят значителни промени. С негова помощ, щом човек си попълни профила, веднага системата ще му предлага избрани оферти, подходящи за него. Това ще улесни изключително много намирането на работа и аз много се надявам до края на 2010 г. и ние да станем пълноправен член на мрежата. Който няма търпение обаче, може да се възползва от нея още сега.

Миналата седмица се разбра, че през 2008 г. у нас 157 агенции за временна заетост са наемали хора. В правния мир обаче подобен тип организации все още липсват.
- Изследването не е българско, но на практика това не са истински агенции за временна заетост, каквито напоследък се създават масово в целия съюз. У нас те не са регламентирани нито в закон, нито в подзаконови актове. По същество те създават непознати у нас все още тристранни трудови отношения - агенцията се явява работодателят, работникът и от трета страна е фирмата, в която той ще бъде командирован.
Още от интервюто на „Монитор"

„Ако България изпълнява критериите, не трябва да се държи извън еврозоната", казва в интервю за „Дневник" бившият финансов министър на Полша, професор във Варшавското училище по икономика и председател на международния мозъчен тръст "Брьогел" Лешек Балцеровеч
Няма да ви изненадам с първия въпрос, но защо се стигна до тази сериозна глобална криза?
- Най-главните причини са допуснатите грешки в политиките на водещите световни икономики. Финансовите пазари не са свободни и строго се регулират. Операциите на тях зависят от  монетарната политика. А монетарната политика в САЩ доведе лихвите до достатъчно ниски нива, които се задържаха няколко години. Това увеличи значително ипотечните кредити, особено жилищните надуваха балона, който избухна със сериозни последствия.

В част от държавите в ЕС като Великобритания и Испания бяха направени грешки. Икономиката видимо прегряваше в Ирландия. Тези страни, чиито икономики бяха прегрели преди кризата, страдаха най-много в разгара й. Стигна се до прекалени бюджетни дефицити като в САЩ и Великобритания.

Важно е да се знае, че грешките в държавната политика на водещите страни са много важна причина за кризата, защото политиците обикновено се съсредоточават върху грешките на пазарите. Не винят себе си. На срещите помежду им не се самообвиняват, а набеждават банкерите. Разбира се, има големи грешки и във финансовия сектор. Те бяха толкова по-големи, колкото по-големи бяха грешките в държавната политика.

Според мен решението е в по-предпазлива монетарна политика в бъдеще. Такава, която взима под внимание развитието на цените на имотите и жилищата, както и на финансовите активи. В някои държави като САЩ, Великобритания и Полша вече намаля интересът към ипотеките например.

Но в Полша нямаше кредитен бум.
- Имаше, но не така голям, както в Украйна например. След 2007 г. кредитирането се увеличаваше, но кризата спря ускорението. Монетарната ни политика през 2007 г. беше доста консервативна. Разбира се, нашата ситуация е доста по-различна от тази в България, защото вие имате валутен борд, и наблюдението, и контролът на банките трябва да са по-строги. Надзорът в Полша беше доста строг, наблюдавахме растеж на жилищните кредити в чужда валута и стигнахме до извода, че е прекалено бърз и трябва да се вземат специални мерки, за да бъде забавен. Това е като карането на кола. Ако караш с 250 км/ч, е много възможно да стане злополука. Затова намаляваш до 150, ако пътят е хубав.

Вече има позитивни сигнали от САЩ. Какво можем да очакваме?
- Настина има индикации за излизане от рецесията. Големият въпрос е колко дълго и колко добре ще се възстановим и дали възстановяването няма да бъде прекъснато от нова криза. Трудно е да се отговори на тези въпроси, защото процесът зависи от политиките на развитите държави като САЩ или Германия и не знаем какви точно ще бъдат те. Има три важни теми. Първата - като резултат от кризата някои държави формираха огромни бюджетни дефицити (САЩ, Великобритания, Испания). Най-важно е положението в САЩ като водеща световна икономика. Въпросът е как ще се справят с този проблем - ще забавят ръста или ще намалят размера на дефицита.

Има два начина - бързо увеличение на данъците и намаляване на разходите.
Увеличението на данъците ще е по-лошо, защото в развитите държави по принцип те са доста високи. Намаляването на разходите ще е по-добро решение, но кои разходи? Ако например намалят военните, кой ще бъде световният полицай, от когото имаме нужда? В това отношение Европейският съюз изостава. Вижте какво става в Афганистан. САЩ изпраща още 30 хил. войници, а Европейският съюз - едва 5-6 хил. Големият въпрос е каква ще е загубата от намаляването на дефицита в бюджета в САЩ. Същото важи и за другите държави.

Вторият въпрос е монетарната политика. Централните банки инжектираха много допълнителни средства, което според мен беше оправдано от ситуацията. Има много дебати дали тези пари вече пълнят нови имотни балони, особено в развиващите се икономики, или цените на петрола например се увеличават предсрочно. Важно е кога банките ще започнат да изтеглят налетите пари, но ние не знаем това.
Третият е т.нар. казус "прекалено голям, за да фалираш" - става въпрос за големите финансови конгломерати в САЩ.
Американците считат, че те са "имунизирани" от фалит и какъвто и проблем да възникне, ще го преодолеят. Ако инвеститорите мислят, че големите корпорации ще се измъкнат, дават по-лесно пари, компаниите стават още по-големи и рискът продължава да се увеличава. Опитът от последните две години подсилва това вярване, защото почти всички големи корпорации бяха спасени. Въпросът е как да се преодолее този увеличаващ се риск. Според мен ще трябва да се разделят големите конгломерати във финансовия сектор, което се случва донякъде в Европейския съюз.

Това са интересните проблеми, резултат от кризата в мениджмънта, които водят до политически трудности сега.

Как се справя малка и отворена икономика като България с кризата?
- Със сигурност не съм експерт по България. Важно е да се знае, че няма полска икономика, българска или румънска. Икономиката е световна, а при еднакви проблеми трябва да бъдат взети еднакви сериозни мерки в различни държави.

Но все пак в България има валутен борд и ситуацията е по-различна?
- Разбира се, има разлика в монетарния режим, което означава, че тежкият валутен борд силно ограничава монетарната политика. Но има и предимства и това е отсъствието на валутен риск. Докато прилагате безопасно борда, този режим е добър. Въпросът е как ще го управлявате и прилагате, което изисква много предпазлива и благоразумна фискална политика. По-добре е държавата да харчи по-малко, отколкото прекалено много. Предпазливата фискална политика е много добра сила, която трябва да се развива. Валутният борд изисква много добър банков надзор, регулация на ръста на кредитите при нужда, както направихме в Полша преди 3 години.
Още от интервюто на „Дневник"