Според шестия годишен доклад на неправителствената организация "Репортери без граници", свободата на пресата в България е отстъпила 36 места в скалата спрямо миналогодишната класация, което красноречиво показва, че "свободният глас" на българската журналистика все повече и повече губи своята мощ.

Изследването отразява състоянието на свободата на пресата от септември 2006 до август 2007 година в 169 страни като се базира на анкета от 50 въпроса към всички партньорски организации на "Репортери без граници", включително кореспонденти и разследващи журналисти, юристи и правозащитници.

Страните от ЕС попадат сред първите 50 в класацията, с две изключения - България - на 51-во, и Полша - на 56-то място. С това се нареждаме на опашката на ЕС по отношение на свободата на медиите. На какво се дължи това?

Според създателите на изследването, в България регистрираме много пропуски. Така например журналистите, които се занимават с темата корупция, са застрашени от заплахи, преследване и физическа разправа. В София журналистите могат да бъдат физически атакувани заради естеството на тяхната работа.

Припомняме случая, когато полицаи пребиха 55-годишния Емил Иванов - шеф на фотоотдела на вестник "Експрес". Докато е вършел своята работа, събирайки фотоматериал по делото за убийството на Милчо Бонев - Бай Миле, 7-8 служители на реда с бронежилетки нанасят побой над фоторепортера и го заставят да изтрие кадрите. Това, разбира се, е недопустимо за една страна-членка на ЕС, което съответно води и до влошаване на оценката от изследването.

Освен това в България от дълго време не са раздавани ефирни честоти на електронните медии, а процесът е блокиран, което води до изкуствено свиване на пазара на електронните медии. Накратко, журналистите в България, които работят по разкриването на случаи на корупция или се занимават с темата за финансирането на партиите, не са свободни, и са подложени на заплахи и преследване.

Направеното изследване сочи, че другата „черна овца" на Европа е Полша. От репортажа става ясно, че там властите отказват да гледат съдебни дела за нарушаване на правата на журналисти и съдебните институции често прибягват до удобната „условна присъда", когато иде реч за медийни права и свободи.

Страните от Скандинавския свят отново печелят отличие що се отнася и до медийни свободи. Изключение прави единствено Холандия, на 12 място, която губи позиции заради сучая с журналистите, които бяха задържани за 2 дни поради това, че отказаха да разкрият източниците си на информация пред съдебните власти.

Дания пък възстанови своите позиции изкачвайки се до 8 място след края на конфликта с каритурите на пророка Мохамед и оправдаването на Берлингске Тинде.

Турция е единствената страна в региона, в която станахме свидетели на убийство на журналист. Жертва стана редакторът, списващ вестник за арменското малцинство в южната ни съседка Хрант Динк, който беше разстрелян от радикални националисти. Това красноречиво говори за дългия път, който трябва да измине страната, за да догони своите съседи.