В Ню Йорк Сити наскоро започна един прелюбопитен експеримент - на децата и младежите се дават пари за нещо, което те и без друго са длъжни да правят - например да ходят на училище, пише Spiegel.

Първите суми са изплатени малко преди Коледа. На децата в основното училище, посетили предходния месец 95% от учебните часове, по семейна сметка се изплащат 25 долара. На гимназистите се дават дори 50 долара за прилежно отучен месец.

Тези награди са част от експеримента на кмета на Ню Йорк Майкъл Блумберг, целящ да превърне хората от по-долните класи в образцови граждани. 2550 семейства в Източен Харлем, Браунсвил и четири други проблемни квартала на Ню Йорк вече участват в експеримента. Повечето са чернокожи или испаноезични, бедни - с доходи под $ 20.000 годишно.

Експериментът със заплащането може да увеличи семейните бюджети с над $5.000 годишно - ако досега пренебрегваните задължения се спазват. Децата се изпращат на училище, посещават се родителските срещи (награда $25), профилактичните прегледи при зъболекаря се награждават с $100, а който се хваща на работа на пълен работен ден, получава допълнително 150 долара месечно „от кмета".

Проектът „Ню Йорк на възможностите" е досега най-яркият пример в един клон на психологията, ставащ все по-важен: кои стимули могат да проработят, ако искаме да променим навиците на гражданите? Тази практически ориентирана социална психология засяга също и онези добри намерения, които при много хора в навечерието на Новата година се превръщат в проекто-решения: как най-сетне да спра да пуша?

Днес новите изследвания се концентрират върху могъщия стимул на парите като терапия.

Изследователите от Johns Hopkins University School of Medicine в Балтимор, Мериленд, са започнали да подписват чекове на зависими от наркотици мъже и жени, ако зависимите успеят да се въздържат пет дни. Ето какво е станало ясно: 50 или 100 долара са много по-ефективни (71% абстиненция) от добрите приказки (29 процента).

Лекарят Кевин Волп от Филаделфия е показал благотворният ефект на парите при изследване с 180 пушачи. Който взима участие в петте сбирки на терапевтичен курс за отказване, получава в края на срещата по 20 долара на ръка. Който в самия край спира да пуши, получава допълнителни 100 долара.

Резултатът: след 75 дни „увещаване" с помощта на банкноти, 16,3% от пушачите спират да пушат (доказано чрез измерване на никотина в урината). В контролната група, където не са предлагани пари, делът на отказалите се е едва 4.6%.

Учените са били даже изненадани от толкова еднозначни резултати. Нали наградата от $200 е само малка част от сумата, която пушачът може да спести, ако спре да си купува цигари всеки ден? Това ирационално от икономическа гледна точка поведение според изследователите се корени в човешката психика. Хората много по-трудно се мотивират от награди, лежащи в бъдещето (по-добро здраве, спестени пари за цигари), отколкото от награди тук и сега - по-добре 10 евро днес, отколкото 20 евро след година.

Обратното също е вярно - хората искат да бъдат наградени незабавно за промяната в поведението си, но искат и жертвите, които се налага да платят, да изчакат колкото се може повече. Добрите намерения се вземат в края на годината: спирам да пуша и се захващам да спортувам, ама чак от следващата година. „Хората са готови да вземат решения за промяна на поведението си, които лежат в бъдещето, защото чисто и просто те не струват нищо СЕГА".

Когато настъпи часът на истината, изведнъж много хора започват да се чувстват слаби - и точно в тази фаза паричните подаръци могат да осигурят нуждата от непосредствена, незабавна награда.

Този ефект се изпитва освен с пушачи и пристрастени към наркотици, също и с хора, страдащи от затлъстяване. Ето какъв експеримент прави Волп с 57 американци с наднормено тегло: всеки вкарва по 3 долара дневно в касичка. Който в края на седмицата е отслабнал поне с половин килограм, получава два пъти повече от внесената от него сума. Който не успее да постигне целта си, губи парите си.

Има и критици на експериментите с паричните награди. Обществото не трябва да награждава лакомниците, пушачите или мързеливите ученици за поведение, което другите възприемат като своя норма. За да не породи протести относно експеримента си, Блумберг финансира програмата на стойност $53 млн. изключително с дарени средства.

Обаче ако експериментите за мотивация на пушачите и лакомниците се окажат успешни, доброто поведение би могло да се награждава и с пари от данъци: в крайна сметка последиците от асоциалното поведение излизат по-скъпо.