„Първа раздяла на мол с Carrefour", пише в. "Капитал Daily"
Проблемите с плащанията към доставчици от страна на Carrefour вече са видими и при наемодателите. Бургаският мол Galleria е прекратил в петък договора с държателя на франчайз правата за веригата - "КМБ България", заради неизпълнението му от страна на наемателя. От мениджмънта на мола не посочиха изрично, че причината е неплатен наем. Но добавиха, че Carrefour е бавил плащания. Собственикът на мола - полската GTC, ще си търси дължимото по договора в съда, уточни Алекс Линчев, който е мениджър на обектите в Бургас и Стара Загора.
Бургаският обект е първият голям магазин, който Carrefour затваря. Веригата остава с 9 хипермаркета, основно в молове, и 12 по-малки обекта, сочи справка в сайта на компанията. От доста месеци производители и доставчици разказват, че "КМБ България" бави плащания и трупа дългове. По тази причина стоките в магазините рязко намаляха, оттам и клиентите. По информация на вестника приходите на веригата през миналата година са се свили с над 40%, а загубата се е увеличила. Според последните официални данни "КМБ България", която е собственост на гръцката Marinopoulos, през 2013 г. имаше продажби от около 250 млн. лв. и загуба от 30 млн. лв.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Москов плаши с по-високи вноски пропусналите профилактичен преглед" е водещo заглавиe на в. "Сега"
2/3 от гражданите у нас са застрашени да плащат по-високи здравни вноски, ако се реализира поредната идея на здравния министър Петър Москов. Хората, които не спазват задължението си за годишен профилактичен преглед при личния лекар, ще внасят по-високи здравни вноски за срок от една година или ще заплащат скъпоструващото си лечение, обяви вчера Москов. Той дори обеща, че още следващата седмица ще внесе предложението в консултативния съвет "Партньорство за здраве" към Министерския съвет.

Другата идея на Москов е в Кодекса на труда да се гарантира правото на работещите да ползват един ден, в който вместо на работа да ходят на профилактичен преглед.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"От 1 юли: 910 лв. таван на пенсиите", извежда на първа страница в. "Стандарт"
От 1 юли таванът на пенсиите у нас скача от 840 на 910 лв. Така за близо 11 200 пенсионери в България ще падне ограничението на парите за старост. Все още обаче около 33 500 възрастни хора ще продължат да бъдат ощетявани като получават по-ниски пенсии, отколкото показват изчисленията на НОИ. Решението за скока в тавана на пенсиите бе взето в края на м.г., след като управляващите вдигнаха от 1 януари т.г. размера на максималния осигурителен доход от 2400 на 2600 лв. Таванът на пенсиите е 35% от този максимален осигурителен доход. Според тригодишната бюджетна прогноза на правителството той ще се запази до 2017 г. включително, което означава, че дотогава ще действа и 910 лв. таван на пенсиите.
Много по-скромно ще е увеличението за останалите пенсии в страната от 1 юли. Според швейцарската формула, то ще е едва 1,9%.
Причината е отрицателната инфлация през миналата година. Така хората с най-ниски пенсии ще получават по 2-3 лв. повече месечно, а масово увеличението ще е с около 5 лв.
Прочети още от в. "Стандарт"

„"Лукойл": Костов да се извини до края на юни, иначе юристите ни завеждат дело", пише в. „24 часа"
Във връзка с масово разпространените в медиите "основателни съмнения" за ощетяване на бюджета на Република България от страна на "Лукойл" чрез цената на суровия петрол, компанията анализира публикуваните методика за изследване, използвани данни и получени резултати и установи следното:
В методиката на УПИЗ "Лаборатория управление на рискове", (оглавявана от Иван Костов - бел. ред) като изходна база са използвани данни, предоставени официално от Агенция "Митници", за количеството внесен в страната суров петрол, изчислено в тонове, и за размера на събрания ДДС за период от 9 години (отделен е въпросът защо данни за цялата страна са отнесени от лабораторията само към "Лукойл Нефтохим Бургас", след като според Агенция "Митници" в страната работят още 3 рафинерии). Към това е добавена информация за средногодишна цена на суровия петрол в долари за барел за сортовете Brent и Urals, по данни на Световната банка.
Прочети още от в. „24 часа"

"НАП погна имотни агенции и брокери" е заглавиe от в. "Труд"
НАП погна брокерите и агенциите за недвижими имоти. Повод за масовите проверки са зачестилите сигнали от граждани, съобщиха от ведомството. Клиентите се оплаквали най-много, че не получават касова бележка или друг документ при плащането на комисионите.
Сигналите значително са се увеличили през последните месеци. Това се дължи на сезона и на отчетеното от бранша раздвижване на пазара, смятат от приходната агенция. За неиздаване на касова бележка глобата за физически лица е 500 лв., а ако нарушителите са еднолични търговци или юридически лица - от 500 до 2000 лв.
Според данъчните делът на рисковите лица в този бранш е значителен - 83%. По сметки на приходната агенция средногодишната щета за бюджета от неотчитане на приходите от брокери и агенции за недвижими имоти възлиза на близо 26,2 млн. лв.
Прочети още от в. "Труд"

"Първи битов клиент се откачи от енергото" четем на първа страница във в. "Монитор"
Първи битов клиент се откачи от енергото и от 1 юли вече ще се снабдява с ток от свободния пазар. Цената, която той ще плаща е с 20% по-ниска спрямо сега действащите тарифи на еленергията на регулирания пазар, дори с включена цена за балансиране. След скока на цените с 2-3%, които Комисията за енергийни и водно регулиране (КЕВР) възнамерява да одобри от началото на следващия месец, „икономията" му ще се свие до 10%. Причината за изтъняване на тази разлика са елементите, които и след пълната либерализация на пазара ще се регулират от КЕВР. Това са цените за достъп и пренос през мрежата, както и цената „задължения към обществото", с която се покриват преференциалните цени на ВЕИ централите, американските ТЕЦ-ове, топлофикациите и заводските централи.
Смяната на доставчика отне 9 седмици, което е три пъти по-дълъг срок от посочения в закона и то при положение, че ЕРП-то ми съдействаше", каза за „Монитор" Виктор Гърбев.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"БТК купува мултиплекса", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Девет месеца. Почти. Толкова отне на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да "роди" разрешението си БТК да купи "НУРТС България" - оператора на безплатната ефирна цифрова телевизия. Телекомът поиска одобрението на регулатора в началото на септември 2014 г. През декември ведомството на Петко Николов реши да започне задълбочен анализ на пазарите на телевизионна доставка и колокация, преди да каже да или не. Сега изходът е положителен за компанията, но пък идва точно в момента, в който се очаква държавата да отнеме лиценза на НУРТС като оператор на ефирната платформа.

НУРТС или нищо

След затварянето на КТБ, по времето когато и банката, и БТК бяха контролирани от Цветан Василев, телекомът се оказа със 72 млн. евро, блокирани там. За да не остане просто с един изгубен депозит, той поиска да придобие "НУРТС България" - компанията майка на мултиплекса "НУРТС диджитъл". Подробности за сделката така и не са съобщени и до днес.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Над 5000 строежа върху свлачища", пише в. "Сега"
Над 5000 са строежите върху свлачищни райони у нас, съобщи регионалният министър Лиляна Павлова по време на кръгла маса за риска от бедствия. По думите й въпросните постройки имат всички необходими документи, но строителството на повечето от тях е в нарушение, тъй като не е било съгласувано с министерството й, което трябвало да издаде предписания за укрепване още преди да започне работата по тях. Липса на съгласуване например е установена при близо 4000 строежа. По думите на Павлова задължение за съгласуване с МРРБ имали кметовете и главните архитекти, преди да издадат разрешение за строеж, но това не се правело. Затова министерството предлага законови промени, с които да се увеличат глобите за главните архитекти. Те ще са от 5 до 20 хил. лв.
Прочети още от в. "Сега"

"Как да намалим разходите по заеми" пише в. „Труд"
Лихвите по заемите значително се понижиха през последните години. Като добавим към това и промените в Закона за потребителския кредит от м.г., с които отпадна таксата за предсрочно погасяване на задължения по ипотеки след първата година, рефинансирането на старите заеми изглежда все по-изгодно. Тези фактори повишиха конкуренцията между банките, и в стремежа да задържат клиентите трезорите са по-склонни да предоговарят условията по вече отпуснати кредити.
„Винаги съветваме нашите клиенти първо да проверят какви са условията за предоговаряне в кредитната институция, която е отпуснала заема. Ако не се стигне до споразумение, тогава се търсят възможности за рефинансиране от друга банка", коментира Десислава Николова от финансовия портал „Моите пари". Според изпълнителния директор на „Кредит Център" Тихомир Тошев също е най-добре клиентите да поискат оферта за предоговаряне от банката, която е отпуснала кредита и след това да ги сравнят с офертите за рефинансиране от други трезори.
Прочети още от в. „Труд"

"Всяка година 22 000 българи напускат страната", четем във в. "Монитор"
- Проф. Иванов, наскоро проучване показа, че всяка пета българка е готова да роди и да отгледа детето си без мъж до себе си. Така мислят предимно жените на възраст между 36 и 43 години, чийто стандарт на живот е над средния за страната. Какво според вас е обяснението за това?
- Не може да се намери универсално обяснение на факта, че всяка пета българка не иска да се омъжва и желае да отгледа детето си сама. Причините могат да са различни. В единия случай те може да са чисто лични, когато жената в продължение на години не е срещнала търсения от нея партньор. Втората според мен е в това, че много млади българки поставят на първо място кариерата си пред създаването на семейство и отглеждането на дете. И когато постигнат желания от тях професионален успех, се решават да родят, макар и да нямат партньор до себе си. Бих казал, че това се смята дори за модерно. А може би има и такива жени, които са притеснени във финансово отношение и нямат възможност да създадат семейство със собствен дом и съответните условия. Затова предпочитат да родят и да живеят при майка си и баща си, където имат поне сигурен покрив над главата.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Изпълнението на бюджета - глътка свеж въздух след дефицита от 2014 г.", пише в. „24 часа"
На фона на по-високите приходи през първите три месеца на годината се наблюдаваха и по-високи разходи
Изпълнението на бюджета за първите четири месеца на 2015 г. показва, че за първи път от 2008 г. приходите се подобряват чувствително, а разходите не нарастват, което дава надежда за водене на по-разумна фискална политика. Консолидираните приходи са с близо 1,9 млрд. лв. повече в сравнение със събраните за същия период на предходната година, а разходите са с около 9 млн. лв. по-малко. Това обаче не е цялата картина.
Приходите растат главоломно, но това не означава автоматично, че администрацията работи по-добре и събираемостта се увеличава. Така например месечните данъчни приходи през януари са с близо 377 млн. лв. повече в сравнение с януари 2014 г., но това превишение постепенно започва да намалява, докато през април достига едва около 71 млн. лв.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Бизнесът: Скок на тока закрива работни места", пише в. "Стандарт"
Увеличението на цената на тока за бизнеса от 1 юли, което КЕВР планира, ще доведе до загуба на пазарни позиции, срив в експорта, загуба на работни места и рязко ограничаване на инвестиционната активност на много индустрии. За това алармират работодателските организации КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП. В разпространена вчера позиция те напомнят, че с промените в Закона за енергетиката от март е поет ангажимент ценовите тежести, които българската индустрия понася, да бъдат намалени.
Вместо това обаче в своето предложение КЕВР "изненада" индустрията с повече от двукратно увеличена ценова добавка "задължения към обществото" - от 18 лв. на 40 лв./МВтч. Според изчисленията на организациите, това води до скок в цените за потребителите на високо напрежение с 20%, а на цените за средно напрежение - с 15%. В същото време енергията за износ продължава да бъде освободена от компонента "задължения към обществото", се подчертава в становището. Бизнесът критикува КЕВР за погрешната практика на субсидиране на домакинствата от българския бизнес. Небитовите потребители на ниско напрежение ще купуват с 40% по-скъпа енергия, в сравнение с домакинствата.
Прочети още от в. "Стандарт"