Дори и най-стабилният кораб може да бъде потопен от бурни вълни. Аналогична е и ситуацията с турската икономика. Иконимисти се надяват, че нестабилността на световните пазари, провокирана от кризата в американския ипотечен
пазар, няма да стане предпоставка за създаването на по-силна паника сред краткосрочните инвеститори.

В момент, в който турската икономика е доста уязвима, нарастващата й сила и издръжливост би трябвало да може да предотврати разрушителната сила на кризата обхванала световните пазари, която заплашва да помете палубата и да наводни корпуса на националната икономика.

Наблюдатели съобщиха, че заради кредитната заплаха нетните парични потоци на капиталовия пазари са се свили до $200 млн. миналата седмица, чиято пазарна капитализация се оценява на $70 млрд.

През юли 2007 год. общата стойност на чуждите капитали на турския пазар достигна рекордните $99.3 млрд., нараствайки от $50.2 млрд. спрямо предната година. $35.4 млрд. от тях представляват съкровищни книжа и бонове, а $58.3 млрд. са инвестирани в ценни книжа.

Изпълнителният директор на AK Securities Хакан Аклар коментира следното: „ Дори и само 10 % от тези капитали да бъдат изтеглени, това ще даде силно отражение върху преразпределението на пазарен дял. Ето от там идва цялата
тази уязвимост."

Според анализатори от същата компания, не би могло да се очаква масово разпродаване на дялове тъй като за момента липсват потенциални купувачи, а и фондовата борса в Истанбул не би допуснала масови изтегляния. В моменти на нестабилност като този, Турция е едно от най-сигурните места за инвестиции, защото инвестиралите до момента нямат възможността да напуснат така лесно пазара.

Но нито един от тези факти, не омаловажава лошите стойности на някои икономически индикатори. Размерът на дефицит по текуща сметка в момента е едно от най-големите притеснения за икономиката. В края на 2006 год. той възлиза на 31.7
млрд. или 7.9 % от БВП.

Що се отнася до изискванията за внос има какво още много да се желае, имайки предвид, че 97% от газта и 90 % от петрола се доставя от съседни страни. Глобалното поскъпване на петрола се отрази зле на държавната хазна. Докато през 2002 год. страната е похарчила $9 млрд. за изкопаеми горива и нефтени продукти през 2006 год. тази сума възлиза на $29 млрд. Вносът на суровини също поскъпна, като за миналата година възлиза на $24 млрд, докато през 2002 год е бил едва $9 млрд.

Инвеститори определят Турция като един от най-развиващите се пазари в района  заради разликата в платежния баланс. Но докато икиномисти предричат че дефицитът по него ще достигне $32 млрд. към второто половина на 2007 год, процентното му отношение към БВП се очаква да отбележи спад до края на
годината.

Свидетелство за доверие в икономиката това са стойностите на преките чуждестранни инвестиции , които миналата година бележат ръст от 19% спрямо 2002 год. достигайки до $20.2 млрд. Правителството се радва и на голям излишък - 6.5 % от БНП за първата половина на 2007 год.

Докато от една страна Централната банка запази без промяна лихвените проценти от юли 2006 год. (целейки да развие до максимум потенциала на икономиката), тя разполага с не малки валутни резерви възлизащи на 95 млрд. към август 2007 год.
След като се посъвзе след бясната надпревара да бъде винаги номер едно сред развиващите се пазари, публичният сетор и Ценрална банка в Турция изглежда са подготвени за външни сътресения.

Риск винаги ще има. Уязвимостта на световните пазари както и чувствителността на инвеститорския сегмент, заедно с риска от военна намеса по време на президентските избори, биха могли лесно да отклонят икономиката от правилния й курс.