Огромните залежи от нефт, които Ирак притежава, изглежда ще бъдат широко отворени за експлоатация от западните петролни компании, пише днес във водещия си брой The Independent. Очаква се в близките няколко дни парламентът на Ирак да е изправен пред приемането на унизителен проектозакон.

Правителството на САЩ е било включено в изготвянето на проектозакон, чернова от който е била видяна от журналистите на The Independent в неделя. Той ще даде на петролните компании като BP, Shell и Exxon 30 - годишни контракти за извличането на суров петрол от Ирак и ще осъществи първите по-мащабни операции на чуждестранните петролни интереси в страната след национализацията на индустрията през 1972.

Огромните потенциални премии за западните фирми дават много солидно основание на становището, че войната в Ирак бе война за петрол. Британската медия напомня за изказването на вицепрезидента Дик Чейни през 1999, когато той все още бе изпълнителен директор на компанията за услуги свързани с петрола Halliburton - че светът ще се нуждае от допълнителни 50 милиона барела нефт дневно. „И откъде ще дойдат? От Близкия Изток, с две трети от световния петрол и най-ниските цени, определено там е мястото, където са печалбите".

Анализатори от петролния отрасъл казват, че законът, който ще позволи на компаниите от Запада да прибират до 2/3 от печалбите през първите години, е единствения начин да се изправи на крака индустрията на Ирак след ужасните години в санкции, война и загуба на човешки потенциал, на „мозъци". Но начинът, по който това ще бъде сторено, е изключително несвойствен за Близкия Изток. Споразуменията за споделяне на продукцията (PSA) рязко се отличават от практиките в двете съседни държави Саудитска Арабия и Иран, които са най-големите в света производители и добивът на петрол се контролира изцяло от държавата.

Опонентите казват, че Ирак, третата по залежи на петрол държава в света, с 95% от икономиката обвързана с петрола, е притиснат до стената да сключи неприемливо за суверенна държава споразумение.

През 2003 Тони Блеър по време на парламентарен контрол отхвърли упреците, че Силите искат да си присвоят печалбите от иракския петрол. Той заяви, че парите ще се вкарват в доверителен фонд, управляван от ООН, за иракчаните. Но идеята му не се осъществи. Колин Пауъл - тогава държавен секретар на САЩ - през същата година заяви: „Воденето на войната струва много пари. Но петролът на иракчаните принадлежи на иракчаните; това богатство е тяхно, ще бъде използвано за тяхна полза. Не правим това (война) за петрол".

Компаниите, които ще разработват петрола на „иракчаните", ще прибират 75% от печалбите. Наистина, това ще трае докато бъдат покрити първоначалните разходи за стартиране на нефтодобива. После - „само" 20%. Средният за отрасъла марж на печалбата е два пъти по-нисък.

Грег Мутит, изследовател в Platform, организация за човешки права и околна среда с особен фокус върху петрола, казва, че през следващите 30 години Ирак ще трябва да плати огромна цена за нестабилността си в момента. „Те солидно ще загубят, защото в момента нямат капацитета да сключат добра сделка".

Заместникът премиерът на Ирак Бархам Сали, който оглавява комитета по петрола, се очаква още днес или утре да даде подробности по сделката.

Някои от главните петролни компании от няколко месеца са изпратили екипи в Ирак за да подготвят почвата за сделката. Въпреки това, големите имена няма да инвестират там докато в Ирак цари насилие.

Винс Кейбъл, бивш главен икономист в Shell, твърди, че за възстановяването на Иран подобна сделка е от жизнено значение. „Макар че си струва да се преговаря с чуждестранните инвеститори, много е важно условията да бъдат честни".

А Джеймс Пол, изпълнителен директор в Global Policy Forum, международен правителствен надзорен орган, казва следното: „Няма да е преувеличение да се каже, че огромното мнозинство от населението ще е против това. Да се стори подобно нещо, с минимални дискусии в парламента (на Ирак) е все едно да се налива още петрол в огъня".