След зрелищната кражба от Ермитажа преди две години властите в Русия решиха да направят проверка на всички музейни фондове в страната: ако националната съкровищница може толкова лесно да се източва, какво ли става в останалите музеи?

Тоталната ревизия на музеите още не е приключила, но полицията вече се е хванала за главата. Досега е открита липсата на 50 хил. предмета, а преброяването продължава до края на 2008 г....

Наистина, не във всички случаи полицията вижда криминален умисъл. Някои неща са загубени при преместване, други са минали от ръка на ръка (музей в музей) без оформяне на нужната документация. Но и небрежността е вид престъпление. Освен това съставената комисия от следователи не може да се изказва за оригиналността на експонатите.

Макар по закон всички музейни експонати да трябва да са фотографирани, снимков материал има само за 2.5% от музейния фонд. „Качеството на отчетите не издържа никаква критика", оплаква се полковникът, водещ разследването. По тази причина истинските мащаби на музейните загуби още дълги години няма да са ясни - да се правят милиони експертизи няма нито време, нито пари.

Повечето от музейните загуби са се случили през 1990те години. Тогавашният бардак не можеше да не се отрази на музейното състояние. Освен това, СССР бе на най-първо място в света по национализирано културно наследство,  като на частните колекционери се гледаше с дълбоко подозрение. Всички артефакти, които имаха някаква ценност, трябваше да се държат в държавните хранилища. В крайна сметка там са се събрали толкова много експонати, че на практика не е възможно да се следи за всичко.

Газета.Ru е започнала консултации със специалисти, за да разбере истинския мащаб на руската музейна катастрофа.