Правителството на Бойко Борисов поиска от Народното събрание да приеме актуализация на държавния бюджет за настоящата година, като осигури допълнителни близо 4,5 млрд. лева.

Тези пари ще бъдат използвани, за да запълнят някои финансови дупки в министерствата, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Държавен фонд „Земеделие" и не на последно място необходимите държавни пари за решаване на казуса с Корпоративна търговска банка (КТБ).

На днешното си първо заседание министрите от кабинета „Борисов 2" приеха написания от новото правителство законопроект за корекция на държавните пари, след като още в първите си дни оттеглиха предложената актуализация от служебния кабинет на проф. Георги Близнашки и предложиха по-скромен вариант.

Така министрите от кабинета „Борисов 2" ще поискат от народните представители да отпуснат с 50,8 млн. лева по-малко от варианта на кабинета „Близнашки". По този начин общият дефицит на консолидираната фискална програма се очаква да достигне 3,7 на сто от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

„Това е един доста сериозен дефицит, който е породен от грешно планиране, но и от лошото управление на европейските оперативни програми", призна на пресконференция след заседанието на кабинета министърът на финансите Владислав Горанов. В момента, по думите му, има натиск върху сегашното правителство да се вмести в посочения от ЕС 3 % дефицит.

„Това означава натрупване на огромни просрочия и прехвърляне на този дефицит в бюджета за следващата година", обясни още финансовият министър, но отсече: „Нямаме никаква вина за така грешно съставения бюджет".

„Може да бъде стартирана процедура по свръхдефицит срещу България", предупреди още Владислав Горанов. Той обаче увери, че министрите ще се опитат да обяснят на Европа защо се е стигнало дотук и какви ще са последствията, ако не бъде направена така предложената актуализация.

Пред журналистите Горанов заяви, че в преходните и заключителни разпоредби на актуализацията има текстове, които си поставят за задача да решат проблемите с КТБ.

Една част от тези проблеми са свързани с гарантиране на механизма за осребряване на държавните ценни книжа, които са били като гаранция за държавните вземания.

Имало е непълнота относно това как тези гаранции да бъдат предоставени на съответните организации. Тези текстове описват процедурите. Ето защо се предвижда Министерство на финансите да осигури на общините депозираните от тях средства в КТБ, а самото министерство да стане правоприемник на ДЦК и след осребряването им получената сума да преведе в хазната.

В закона за гарантиране на влоговете се дава ясна дефиниция за това към кой момент дадени лихви са се считали за преференциални. Това ще е моментът от влизане на квесторите в банката, а не от обявяването и в несъстоятелност. Причината за това решение е, че квесторите служебно намалиха лихвите по депозитите в банката, след като влязоха в КТБ по процедурата за финансов надзор. Това оставяше вратичка, някой да смятат, че ще минат по общия ред при изплащане на гарантираните депозити, коментира министърът.

Горанов обяви, че в момента във финансовото министерство се провежда неформална тристранна среща, на която синдикати и работодатели настояват дефицитът да не превишава 3%.

На въпрос на Money.bg какво очаква страната ни след като надвиши лимита за държавния дефицит Горанов заяви, че се надява много скоро този свръхдефицит да бъде ограничен.

„Ние вече сме имали процедура по свръхдефицит и сме я извървели успешно", коментира министърът.

По отношение на това как МФ ще намери 4.5 млрд лв. финансиране на новия дълг Горанов заяви, че това ще стане „както бъде намерено за добре". Той не изключи част от тези средства да бъдат финансирани с емисия дълг на международните пазари.

Горанов отговори на друг въпрос на Money.bg, който касае фискалната цел за 2015 г. По думите му теоретично консолидация надвишаваща 0.5% от брутния вътрешен продукт ще застраши икономиката. Това означава, че и през 2015 г. бюджетният дефицит е много вероятно да бъде над исканите от Брюксел 3 процента, тъй като за тази година се предвижда дефицитът да е 3.7%, т.е за догодина можем да очакваме дефицит от 3.2%.