"Приморско и Бяла във воден капан" четем на първа страница във в. "Монитор
Потоп заля Приморско и Бяла, наводни хотели, къщи и заведения. Улиците се превърнаха за няколко часа в реки, десетки хора бяха изведени от опасните места. Над метър вода заля най-ниските части на Приморско около 3 часа посред нощ. "Първо удари лека градушка за съвсем кратко време, а после се изсипа проливен дъжд. Водата шуртеше близо час като из ведро. Такова нещо не съм виждал, имаше и силен вятър, направо буря", разказа 43-годишният пловдивчанин Петър Владимиров, който почива със семейството си в Приморско. За броени минути дъждът е потопил целия град. Десетки къщи са с наводнени приземни етажи.
Пострадали са и 15 хотела.
Водата заляла партерните им етажи, но стаите с туристите са останали непокътнати. От пороя са наводнени само рецепциите и ресторантите, които са разположени в партерите. В 7,00 часа в община Приморско бе обявено бедствено положение и всички аварийни служби бяха вдигнати на крак, за да изпомпват наводнените обекти. Сградата на общината и детската градина в Приморско също плувнаха във вода.
За нас сезонът свърши, щетите са толкова големи, че няма да можем да се съвземем, оплакваха се собственици и концесионери.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"БСП бламира кабинета" е заглавиe от в. "Труд"
БСП бойкотира актуализация на държавния бюджет, предложена от правителството, избрано с мандата на социалистите. Заради отказа на левицата да подкрепи промените във финансовия план на държавата кворумът в парламента е на път да се разпадне. Причината е, че заради позицията на БСП депутатите от ГЕРБ обявиха, че повече няма да влизат в заседанията.
Това стана по време на заседанието на бюджетната, икономическата и здравната комисия, които в сряда трябваше да гласуват поправките, както и промени в бюджета на здравната каса, одобрени от кабинета "Орешарски" часове по-рано.
По време на заседанието ГЕРБ поиска многократно увеличение на предложените от кабинета параметри. Според тях приходите трябва да бъдат намалени с 1 млрд. лв., дългът да се увеличи с 6,8 млрд. лв., а дефицитът да нарасне не на 2,7% от БВП, а на 7 на сто.
Прочети още от в. "Труд"

„"Дойче бан" поема управлението на БДЖ", пише в. „24 часа"
Германските железници "Дойче бан" ще започнат проучване за назначаването на международен мениджмънт на БДЖ, като перспективата е управлението на железниците да премине изцяло към немската компания.
Това е било договорено между премиера Пламен Орешарски и представители на "Дойче бан интернешънъл" на среща във вторник, разказа министърът на транспорта и съобщенията Данаил Папазов. Ден по-рано от Министерския съвет обясниха само, че германците са обещали да окажат експертна помощ на БДЖ.
"Имаме нужда от практични решения, които да променят визията за развитие на дружеството, а не от консултантски проекти, които да стоят добре по лавиците", казал пред германците Орешарски според официалното съобщение на МС.
Прочети още от в. „24 часа"

"700 милиона спънаха операция КТБ", пише в. "Стандарт"
Скандал за 700 млн. лв. между партиите в парламента спъна спасителната операция КТБ. Страстите пламнаха на заседанието на трите ресорни комисии за актуализацията на държавния бюджет и парите на здравната каса. Ябълка на раздора стана буферът от 700 млн. лв., заложен от финансовия министър Петър Чобанов в новите разчети на хазната. С него актуализацията става 3,4 млрд. лв. БСП обяви, че е само 2,7 млрд. лв. Червените заявиха, че не са съгласни с големия буфер и поискаха ден за размисъл. Това разгневи ГЕРБерите. Те заявиха, че БСП разиграва цялата държава, след което напуснаха заседанието. И обявиха, че засега няма да участват и в планерните заседания. Без тях обаче трудно би имало кворум. Това поставя под въпрос както парите за спасяване на КТБ, така и финансова инжекция за здравната каса.
С проекта за корекция на държавния бюджет, който кабинетът прие вчера, държавата трябваше да увеличи дълга си с 3,4 млрд. лв. Между 1,5 млрд. и 2 млрд. лв. се предвиждаха за спасяването на спестяванията в КТБ на бюджетни организации и граждани. Конкретната сума зависи от решението, което ще се вземе, обясни Чобанов. 700 млн. лв. са заложени като буфер, който да се ползва при нужда от служебното правителство или следващия кабинет, тъй като вече имаше много кризисни ситуации, допълни държавният ковчежник. Останалите 725 млн. лв. ще са за покриване на допълнителния дефицит, който се появява след корекция на разходната и приходната част на бюджета. Според сметките на експертите постъпленията от данъци няма да могат да се изпълнят и ще бъдат занижени с 500 млн. лв.
Прочети още от в. "Стандарт"

"БСП изненадващо бламира кабинета за актуализацията на бюджета" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Мандатоносителят БСП бламира правителството за едно от малкото консенсусни решения между политическите партии - за актуализация на държавния бюджет. На извънредно заседание на три парламентарни комисии вчера социалистите изненадващо обявиха, че са готови да подкрепят актуализация на бюджета на НЗОК, но не и другите промени, продиктувани главно от кризата с КТБ. От ГЕРБ също не са съгласни с предложената актуализация на бюджета и заявиха, че изобщо няма да влязат в пленарна зала, ако цифрите не бъдат променени. При това положение парламентът едва ли ще събере кворум и актуализацията ще се отложи за неопределено време.

В понеделник на консултациите при президента партиите се договориха да има спешна актуализация на държавния бюджет и на НЗОК. Те си стиснаха ръцете за допускане на по-висок дефицит - до 3% от БВП, както и за завишаване на лимита за дълга, който може да бъде поет заради ситуацията в КТБ. В резултат от тези консултации правителството успя още вчера да гласува и двата законопроекта и да ги внесе в НС.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Правителството призна за проблеми в бюджета", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Въпреки, че доскоро и премиерът, и финансовият министър Петър Чобанов твърдяха, че няма нужда от ревизия на бюджета на държавата, такава все пак ще има. В сряда Министерският съвет гласува дефицитът да се увеличи със 725 млн. лв. и да достигне 2.7% от прогнозния БВП на страната. Вдига се и таванът на дълга - с още 3.4 млрд. лв. Още в същия ден актуализацията на бюджета беше внесена в парламента, и започна разглеждането й на първо четене на съвместно заседание на бюджетна, здравна и икономическа комисия. То обаче се отложи за четвъртък, тъй като изненадващо от БСП заявиха, че подкрепят актуализацията на бюджета на здравната каса, но не и на държавата, след което заседанието беше прекратено.

Сега въпросът е дали и опозицията въобще ще иска да гласува предлагания от управляващите вариант на ревизия, или ще продължи да настоява за още промени, които ще обвърже с решението дали да се спасят всички влогове в КТБ, или само гарантираните. Във вторник БСП също заговориха за изплащане и на негарантираните депозити, но без лихвите.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Първи частен остров", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Остров Адата на р. Марица става първият частен в България. Това следва от решението на Конституционния съд. Във вторник той постанови, че обявяването на островите за публична държавна собственост през 2000 г. не отнема възстановено със задна дата право на собственост върху тях. Така оттук нататък този тип земя може вече да бъде и частна. Решението слага точка на дългогодишните спорове между държавата и наследниците на пловдивския банкер Константин Хаджикалчев. Делото бе образувано по искане на Гражданската колегия на ВКС. Земите на острова са били навремето на Хаджикалчев. Адата дори е бил известен като "остров Калчев". После земите са национализирани. Преди 25 години островът е даден за стопанисване на Пловдивския панаир. През 1999 г. е реституиран.
Прочети още от в. "Стандарт"

„БСП обсъжда вариант за покриване на всички влогове в КТБ", пише в. "Капитал Daily"
След като във вторник за пръв път ДПС открито подкрепи идеята за покриване на всички депозити в КТБ, в сряда от БСП също дадоха сигнал, че са склонни на такъв вариант. Така на страната на БНБ, която иска да се направи специален закон за КТБ, заобикаляйки настоящата нормативна рамка, вече има две партии и правителството.

Вчера след заседанието на Министерския съвет финансовият министър Петър Чобанов каза, че покриването и на средствата над държавно гарантирания размер би могло да стане само срещу данъчна проверка на тези средства и произхода им. Депутатът от БСП Румен Гечев лансира идеята за гарантиране на всички депозити, като за тези над 196 000 лв. да не бъдат изплащани натрупаните лихви, а само главницата. Този вариант е бил предложен за решение на парламентарната група на БСП след разговори между нейни представители, банкери, експерти и БНБ. Идеята е предложенията да бъдат облечени в специален закон за КТБ.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Земеделски организации се обединиха срещу решенията за субсидиите на площ от догодина", пише в. "Сега"
Вижданията на земеделското министерство за раздаването на субсидиите на площ през следващите 6 години разбуниха духовете в бранша. Вчера 5 земеделски асоциации излязоха с обща декларация и заявиха, че предложените от агроминистерството схеми не отразяват реалния дебат.

Преди дни за обществено обсъждане беше пусната Концепция за прилагането на директните плащания след 2015 г. Според Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), Българска асоциация "Биопродукти" (БАБ), Асоциацията на младите фермери, Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) и Асоциацията на българските животновъди документът е едностранно предложение на земеделското министерство. Пред "Сега" от НАЗ не успяха да обясняват кое решение конкретно ги притеснява, а заявиха, че принципно са против след месеци обществено обсъждане да се обезсмисля воденият диалог.

Според концепцията на земеделското министерство от 2015 г. субсидиите ще се намаляват с 5% за сумите между 150 хил. евро и 300 хил. евро и с 10% за субсидии над 300 хил. евро. Очаква се това да повлияе най-вече на зърнопроизводителите. Според анализа на МЗХ бенефициентите, на които ще се отрази това, са големи стопанства, които имат високо ниво на механизация на земеделската дейност и заявяват преди всичко обработваема площ. Според изчисленията едва около 15% от тези кандидати отглеждат животни и само 67 от тях са заявили площи с трайни насаждения.
Прочети още от в. "Сега"

"Изходът от кризата с КТБ е само политически" пише в. „Труд"
Колкото и много хора да се опитват да отричат думите на управителя на БНБ Иван Искров, че в кризата с банките политиците са на ход - това е точно така. И както виждаме, те започват да действат, защото поради своя размер изходът от кризата трябва да бъде през политически инструменти.
В понеделник при президента Росен Плевнелиев водещите политически фигури у нас решиха България да се присъедини към Единния банков надзор. Дали това е добро, или лошо трудно може да се каже. Защото кризата с КТБ е на базата на спекулации, при това политически спекулации. Трудно е да се каже колко ефективен щеше да бъде един дистанционен контрол от Европейската централна банка (ЕЦБ), ако имаше такъв, а не от БНБ, и дали резултатът щеше да бъде по-различен от сегашната бъркотия - понеже причините за състоянието на КТБ са "политико-не-знам-какви си". Затова решенията могат да бъдат не икономически, а политически.
Прочети още от в. „Труд"

"ВиК ни дерат с кубиците при повреден водомер", четем във в. "Монитор"
ВиК дружествата самоволно определят кубиците вода, които начисляват служебно на своите клиенти, когато водомерът им се е повредил. Това са констатирали от Комисията за защита на потребителите (КЗП), след като са прегледали общите условия на всички ВиК оператори в страната. В резултат на това са открити две неравноправни клаузи, една от които е въпросната.
Според КЗП за тях ВиК дружествата определят потреблението на абонатите с развалени уреди по начин и ред, който противоречи на Наредба 4 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В него не е посочено какво количество трябва да плащат клиентите, когато са им повредени уредите. Затова ВиК дружествата по свое усмотрение в общите си условия определят какво да е служебното потребление. Според Комисията за защита на потребителите тези случаи се доближават до друга разпоредба в наредбата, която казва, че в тези случаи служебното потребление се определя въз основа на средния месечен разход който е отчетен в месеците, когато водомерът е бил изправен.
Втората неравноправна клауза задължава потребителите да заплащат суми в определения срок, независимо дали са подали жалби срещу сметката или не.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„#щеплатим#иощекак", пише в. „24 часа"
Хаштаг във фейсбук "няма да платим", изказвания на редица политици и икономисти, че не е редно всички да платят цената за оздравяването на КТБ. Това се върти непрекъснато в публичното пространство в последните дни. И най-често повтаряната мантра е да се спазва законът за гарантиране на влоговете до 100 000 евро. А тези, които имат по-големи суми, са били наясно, че за тях няма държавна гаранция. И че са отишли в КТБ заради високите лихви и са прибирали дохода от тях индивидуално.
Поради това е редно сега да понесат индивидуално и загубите, ако банката бъде затворена.
Дотук добре - звучи справедливо, защото в условията на пазарна икономика всеки трябва да носи отговорност и да е наясно с риска от една или друга финансова операция. И да не се сърди на никого, ако загуби.
Има обаче една малка подробност - дори за изплащането на гарантираните по закон депозити пак трябват пари. По принцип те би трябвало да дойдат от самата банка и нейните собственици да гарантират, че имат достатъчно ликвидност да платят по всяко време на всеки, който поиска да си изтегли парите. В случая с КТБ явно това не е така, защото самата банка поиска от БНБ да я постави под специален надзор заради риск от неплатежоспособност.
Прочети още от статията на в. „24 часа"