: Проф. Димитров: И дясната, и лявата мимикрия, прикриват нежеланието за реформи

За задачите на служебното правителство, за грешките в управлението на ГЕРБ  и какво да очакваме след изборите,  разговаряме с  проф. д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания на БАН

Проф. Димитров, какви са важните въпроси в икономическата сфера, които трябва, а и е възможно да реши служебното правителство?

Не може да се очаква много от едно служебно правителство. Първо, то е ограничено по време, и второ ще работи без действащ парламент. Така че то не може предприеме кой знае колко решителни мерки в областта на икономическата политика, пък и никой не бива до го обвинява за това.

Но стабилност - и икономическа и политическа трябва да осигури, за да се проведат нормално изборите.

Има обаче едно важно нещо, което служебното правителство трябва да направи: да не се прекъсва работата по европейските проекти и еврофондовете за следващия програмен период. В ЕС в момента текат дискусии и преговори по тези въпроси и сега е важно пълноценно да участваме в тях, за да не загубим това, което получихме в приетата бюджетна рамка. Става дума за определяне на приоритетите, за избистряне на политиките и конкретните проекти, тоест да не спре подготовката за усвояването на средствата,  които са предназначени за страната  през новия програмен период на ЕС.

Дано служебното правителство не допусне тези важни въпроси да минат покрай тях, защото негативните последствия ще са за години напред.

И разбира се, не на последно място, кабинетът не може да не реагира на проблемите, които  доведоха до протестите - за регулацията и контрола над монополите. Те не могат да се решат за два месеца, но може да започне да се работи по тези въпроси.

Как оценявате появилите се идеи,  да се актуализира бюджетът и евентуално да се увеличи дефицитът, за да се отговори на социалните искания?

Актуализация на бюджета може да се направи от Народното събрание, така че този въпрос не стои и не е работа на  служебното правителство. Но по принцип, не ми си струва разумно, не ми се струва подходяща политика, да се решават социални въпроси, да се увеличат социалните плащания по този начин. Защото действително има редица проблеми в социалната област, има какво да се направи за слабите социални групи, но първо трябва самата държавна политика да е ефективна. И сега има не малко разходи, които  са заложени в бюджета, но не се постига резултат.

Публичната сфера  не е реформирана, това е проблемът. Иска се държавата да има по-голяма роля, но държавата не е ефективна и се опасявам,  че ако се увеличат тези разходи  парите отново ще потъват в пясъка,  или ще отиват някъде другаде,  а не по предназначение. Решаването на  социалните проблеми по този начин е популизъм, който прикрива нежеланието да се правят реформи в редица сектори . Всички знаем, че има сектори от публичната сфера, които не работят ефективно  -  например здравеопазването, държавната администрация.

Ценообразуването в енергетиката - има ли опасност стремежът да се намери начин за намаляване на сметките за населението да доведе до негативни последици за отрасъла. В каква посока виждате необходимите промени в структурата на енергетиката?

Според мен, системата има резерви да понесе намаляване на сметките, няма да катастрофира от една корекция на цените. Но най-важното е, че не са решени въпросите с регулациите и контрола,  нямаме информация, няма представа за реалната картина в отрасъла.

А след това,  да могат да се предприемат мерки, които да вкарат и реални регулации и пазарни елементи.

Особеното на енергетиката е, че при нея има характеристики на естествен монопол и решенията не могат да бъдат, както в стандартния бизнес -  където например след приватизиране на едно държавно предприятие то попада в естествена  пазарна среда. В енергетиката трябва да се вкарват пазарни елементи и в същото време да има регулации, които да гарантират обществения интерес. Но затова, първо трябва да имаш реалната картина, реалното състояние на системата и след това да видиш как да действат тези регулации и контрол от страна на държавните органи.

Какви са най-големите грешки в икономическата политика на ГЕРБ?

Продължавам да мисля, че България можеше да мине доста по-леко през кризата, подобно на Полша. И там, съвсем в началото на мандата бе първата грешка на правителството - да не плати тези задължения, които държавата имаше натрупани към предприятията. Това се отрази сериозно  на бизнеса, попречи му да премине по-леко  през започващата  кризисна ситуация. Разбира се,  в това отношение вина има и предишното управление, което виждаше задаващата се криза и можеше да подготви по-добре страната за нея, можеше да не похарчи толкова в последната си година, а да вкара повече средства във фискалния резерв, да предприеме мерки в подкрепа на бизнеса.

Но в крайна сметка основната слабост на това управление е липсата на реформи в редица основни сфери, които отдавна знаем харчат пари (като здравеопазването например), а ефектът е слаб, да не кажа отрицателен.

Корупцията,  работата на администрацията, са други проблеми, които управлението на ГЕРБ не успя да реши, въпреки че дойде именно с такива нагласи и очаквания в обществото.

Или инвестициите в изследвания и наука - и тук не става дума само за БАН, а като че ли бяхме свидетели на умишленото отрицателно отношение към научната сфера и драстичното орязване на парите за нея. Можеше да се намери начин да се стимулират иновациите, научните изследвания не само по линия на бюджетните средства, а чрез различните европейски  програми и фондове. А това щеше да даде положителен ефект за бизнеса и икономиката.

Очаквате ли след изборите, независимо от резултата, да има значително „движение на махалото от дясно на ляво" в основите параметри на икономическия модел - по отношение например на данъчната и фискалната политика ?

По-скоро се опасявам, че може да се получи не „движение от дясно на ляво", а „от дясна мимикрия към лява мимикрия" ,  което отново  да прикрие  нежеланието на управляващите за реформи. Защото и истинското дясно и истинското ляво би трябвало да имат като цел ефективна държава. Истинското ляво също не си представя, че "повече държава" означава държава на паразити, която да работи  против обществения интерес. Опасявам се,  че може да се тръгне към такива данъчни и фискални промени, които да се обявят, че се  правят заради социална справедливост и са социална политика, а всъщност отново да  прикриват  нежеланието да се направят важни реформи.

Например смятам, че пропорционалния данък е добър данък и лошите неща, които му се приписват не са свързани с неговата същност. Сега някои казват, че е не е добре да имаме такава данъчна структура - твърде голяма тежест на косвените данъци и малка част на преките налози. Но никой не е казал, че плоският данък трябва да бъде 10 процента,  или ДДС - 20 процента. Например,  ако бяха направени примерно по 16 на сто, структурата на данъчните приходи щеше да бъде различна. Казва се, че плоският данък ограбвал най-бедните, но никой не е забранил да се въведе необлагаем минимум. Има неща, с които се спекулира и пак опираме до популизъм. И понеже богатите са по-малко,  сега преди изборите е доста изгодно да кажеш  - ще взема от тях, а на вас бедните ще ви намаля данъците.

А е твърде съмнително, че наистина ще може да се вземат парите на богатите чрез прогресивен данък,  те си  имат начини  да си скрият доходите. Или, ако се смята че най-богатите са крадци,  има си начини държавата да се бори с тях и да се възстанови справедливостта. Но практика това не се прави и пак опираме до популизъм, до мимикрия,  за да се печелят гласове за изборите. Това е което ме притеснява най много от бъдещето развитие на процесите у нас.