„Прокуратурата се споразумява с обвиняемите за 50% от присъдите”, „Недосегаемите точили ДДС чрез клошари”, „Учените още не виждат светлина в облака над Европа”, „Нощна вахта на летището”

„Прокуратурата се споразумява с обвиняемите за 50% от присъдите", разкрива от първата си страница „Сега"
Половината от 21 890-те осъдителни съдебни решения през миналата година са след споразумение между обвиняемите и прокуратурата. Това сочи статистиката на държавното обвинение. В 11 198 от случаите прокуратурата направо е внесла споразуменията за одобрение от съда. В останалите случаи делото е тръгнало по общия ред, но сделката е договорена, преди да приключи разглеждането му на първа инстанция.

В прокуратурата не водят статистика какви дела приключват със споразумение и какви са наложените наказания. Съдебната практика сочи, че така рядко се стига до ефективна присъда, и в повечето случаи санкциите са под минимума, въпреки че според НПК това е само възможност, а не задължение. Така завършват дела за катастрофи, контрабанда, разпространение на наркотици. Сделките са изключени по дела за убийство, изнасилване, блудство, сводничество, подкуп, за престъпления срещу мира и човечеството и др. Пострадалите нямат думата при споразумението. Те просто се уведомяват за одобрението му с указанието, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди.

След убийството на Боби Цанков в началото на годината, стана ясно, че той е сключил споразумение по 10 от делата си за измами. Те бяха проверени от Инспектората към ВСС, който откри пропуски и направи препоръки. Но особени последици от това нямаше.

През миналата година и някои от т.нар. знакови дела приключиха със споразумение. Боян Петракиев-Барона се договори за 3 г. и 7 месеца ефективна присъда за организиране на престъпна група за произвеждане и разпространение на фалшиви кредитни карти. Организирането на престъпна група се наказва с от 3 до 10 г. затвор. Софийският градски съд е одобрил споразумението. Барона обаче не влезе в затвора, тъй като бе излежал присъдата си по време на предварителното задържане. По-рано през годината Барона се съгласи на ефективна присъда по дело за отвличане на сърбина Любимко Радославевич, извършено през 1994 г. Споразумението бе сключено месец преди да изтече 15-годишната абсолютна давност за наказателно преследване по това дело. Но и с тази присъда Петракиев не влезе в затвора.
Още от статията на „Сега"

„Недосегаемите точили ДДС чрез клошари", съобщава от първата си страница „Монитор"
Арестуваните при акцията "Недосегаемите" са източвали ДДС, като са използвали самоличността на роми и клошари. Хората от престъпната империя на Ковачки принуждавали дори с бой предимно неграмотните да продадат данните си и да се подписват под кухи фирми. Това стана ясно по време на вчерашното съдебно заседание, на което магистратите трябваше да решат дали задържаните при акция "Недосегаемите" да останат за постоянно в ареста, докато се съберат необходимите доказателства срещу тях. След почти 6-часово заседание съдът реши да остави в ареста само един от петимата задържани от групата за точене на ДДС. Беше изяснено, че само за един от заловените Желяз Иванов има достатъчно неоспорими доказателства за извършването на престъплението и съдът го остави зад решетките.

Мотивите за това бяха, че в показанията на двама от анонимните свидетели се споменавало, че след като били разпитвани пред органите на реда, преди Иванов да бъде задържан, той ги пребил и ги предупредил да си мълчат. Поради тази причина съдия Весислава Иванова реши, че той може да окаже натиск върху тях, както и да заличи следите от извършените документни измами.

Останалите двама Ивайло Йорданов и Борислав Христов бяха освободени с парични гаранции съответно от по 5000 и 8000 лева. Магистратите взеха предвид, че имената им не били споменавани в показанията на анонимните свидетели, както и че все още нямало събрани достатъчно убедителни доказателства срещу тях. Другите двама от бандата - Камелия Господинова и Ясен Сачковски, също бяха пуснати с гаранции от по 3000 лева на 16 април, ден след провеждането на акцията. Разследващите установили, че тяхното участие до момента се изразявало само в това, че групата си уреждала срещи в притежавано от тях заведение и там уговаряли измамите.

В последните си думи пред съда тримата обвиняеми бяха лаконични. Не искам да ме задържате, имам малко дете и не познавам другите", заяви Ивайло. Борислав Иванов пък опита да се защити, като бе категоричен, че работи съвсем честно и законно и нямало и да му мине през главата да се укрие. Същото каза и Желяз Христов. Думите му обаче не трогнаха съда.
Още от статията на „Монитор"

„Учените още не виждат светлина в облака над Европа", съобщава от първата си страница „Дневник"
Транспортният хаос, причинен от вулканичния облак от Исландия, който покри цяла Европа, ще продължи най-рано до петък, прогнозираха в неделя учени и контролни органи от целия континент. Исландският геолог Магнус Туми Гудмундсон каза за "Асошейтед прес", че проблемите се причиняват от смесването на магмата с вода и лед.

"За съжаление не виждаме светлина в тунела", каза той. Според британския метеоролог Грейм Лийч слабите ветрове и ниското налягане над Европа означават, че облакът от вулканична пепел няма да се разпръсне скоро. По-черногледи сценарии дори предрекоха, че въздушната блокада над Европа може да продължи със седмици или дори с месеци.

Европейската служба за авиационна сигурност прогнозира, че днес ще бъдат осъществени едва 4 хил. от планирани близо 25 хил. полета за деня. Милиони пътници на целия континент, а също и тези в Азия и Америка, които са на път към Европа, остават блокирани.

И в неделя остана затворено въздушното пространство над повечето европейски държави. В България  ранния следобед за полети беше отворено пространството над югозападната част на страната, включително и летище София. Блокадата  продължава за Варна и Горна Оряховица. Напрежението на континента се изостри допълнително вчера от опитите на превозвачите да убедят контролните органи, че преувеличават опасността, а учените потвърдиха заключението си, че облакът продължава да носи рискове за сигурността на самолетите и спирането на полетите е правилното решение.
Още от темата от „Дневник"

„Нощна вахта на летището", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Отчаяни пътници висят денонощно на столичното летище, за да се вредят за самолет. Никакви резервации не се правят и признават. Ако не си на място с пари в брой, няма шанс да заминеш, след като отворят небето за полети. Това заявиха пред "Стандарт" изнервени студенти, които вече трети ден се надяват да излетят за Лондон. Ако искаш да си презавериш билета за Острова, най-ранната свободна дата е 2 май.

Краят на драмата не се вижда, защото никой не се наема да прогнозира кога ще се разсее облакът от пепел, изхвърлен от вулкана в Исландия. Всички обаче се надяват самолетите да тръгнат още днес. Престоят на столичната аерогара излиза солено. Сандвичът е 3 лева, а кафето - над два. Затова пасажерите масово поръчват пици по такситата.
Още по темата от „Стандарт"

„България ревизира до 1% прогнозата си за икономически ръст", прогнозира „Класа", като се позовава на информация от агенция Bloomberg
В следващите няколко дни вероятно ще повишим прогнозите си за икономиката до ниво от порядъка на 1%. Това прогнозира финансовият министър Симеон Дянков в интервю пред агенция „Блумбърг" по време на срещата на финансовите министри от ЕС в Мадрид. Вицепремиерът обясни оптимистичния вариант с възстановяващия се износ, който по думите му ще стимулира измъкването от кризата. Пред Дарик радио той поясни, че икономиката ни бележи за 5-и месец растеж на експорта и че се очаква скоро и Международният валутен фонд (МВФ) да обяви по-добра прогноза. Предишните очаквания на правителството бяха за растеж от 0,3%, а на фонда - за 0,2 на сто.

„Безработицата се стабилизира и бавно пада, което е положително развитие, а ипотечният пазар расте трети пореден месец. Всичко това са малки положителни сигнали", допълва Дянков пред „Блумбърг". Вчера той е имал среща и с президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише. Финансовият министър го е информирал за позитивната оценка, която България получи за Конвергентната си програма, за мерките за преодоляване на кризата и стъпките, които се очаква да доведат до възстановяване на икономиката. В края на разговора двамата са се договорили през май министър Дянков да направи работно посещение във Франкфурт, където се намира централата на ЕЦБ.

Финансовият министър е прекален оптимист. Първо трябва да видим какво става в България и около нас, за да разберем дали е реалистично очакването за икономически ръст от 1%, коментира за „Класа" Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ). Тя не изключва възможността България да достигне ръст от 1%, но дали това ще се случи, зависи от политиката на правителството. „Растеж ще има, когато българската икономика стане достатъчно гъвкава и свободна да реагира на всякаква информация, за да се нагажда най-добре на условията, заяви Костадинова. Според експертите от ИПИ за съжаление фирмите в момента не са достатъчно гъвкави. Имат вземания от държавата, регулациите са неясни, постоянно се сменят идеите за бъдеща политика в почти всички сектори, което пречи икономиката да регистрира растеж.
Още от статията на „Класа"

„Фактура в чекмеджето", е заглавието на седмичния коментар в „Сега" на д-р по икономика Емил Хърсев
10% да са верни от обясненията през последните дни за начина на пълнене и харчене на бюджета, пак ще е повод за сериозни притеснения с предстоящ падеж. Иначе получихме простички, а следователно (според бръснача на Окъм), достоверни отговори на два въпроса, над които пуйчим от месеци насам. В случая лошите новини са добра новина, защото във финансите (май не само в тази твърде семпла човешка дейност) с осъзнаването на проблема е свършена поне половината работа по неговото решаване. Въпросните проблеми на българския фиск не са от вчера, те са тлеели поне десетилетие, но кредитното изобилие и фискалното безгрижие на сочните години с бърз растеж са попречили да се прояви отровният им ефект. Това като извинение на гилдията защо досега дълбоките пукнатини във фискалната система са останали незабелязани. Сега вече разбрахме къде зареждат бюджетните бомби, които взривяват хазната. Отговор, богато илюстриран с примери, даде масовият разпит на сановници, организиран от премиера. Оказа се, че срещу бюджета работят два сходни механизма. Първият - универсален, вторият - уникален за миналата година. Универсален начин за скрито доене на хазната е съзнателният преразход. Болница съм, да речем. Имам бюджет за милион, но смело поръчвам техника на изплащане за милион на година и доставям лекарства за двойна сума над отредената в бюджета. Естествено, нямам пари да платя. Доставчиците на техника и лекарства знаят това, но с радост съдействат и ме кредитират. Издават фактури, аз ги навирам в чекмеджето, те не вземат пари, но траят. Знаят какво следва. Като падне сланата октомври месец, почвам да пищя: болницата е в преразход, похарчила си е милиона, натрупала е дълг милион отгоре и до края на годината искам трети милион, иначе хлопам кепенците и да мре, който ще мре. В края на годината, понеже има излишък в бюджета, кабинетът тихомълком разплаща натрупаните дългове. Доставчиците си вземат парите. Пито - платено.

Същия механизъм на съзнателен преразход ползват общини, училища и всякакви разпоредители с бюджетни пари. Той е възможен, защото пилеенето се толерираше от правителствата, че и от финансовото ведомство. Нямаш бюджет, но си харчи, трупай дълг. В бюджета излишък - бол, на края на годината хазната ще плати, защото няма къде да ходи. Стотиците хиляди нейни хрантутеници са я поставили пред свършен факт. Ако се анализира динамиката на това пилеене, ще видите, че то е било норма през осемдесетте години, смачкано е в колапса от 1997 г., а оттогава кротичко, но непрестанно нараства. То стига до взрив през 2009 г., когато едновременно с техниката на преразхода действа и вторият механизъм, поражда се ефектът на скрития дефицит.
Още от статията на „Сега"

„Шпионска война в хипермаркетите", информира „Монитор"
През последните няколко седмици между хранителните хипермаркети в страната пламна истинска шпионска война. Магазините са принудени заради силната конкуренция да свалят цените до 30% и пускат какви ли не услуги, за да прикоткат клиентите.

Ако се загледате по-дълго в етикетите на стоките в столичните магазини за хранителни стоки, персоналът любезно ще ви попита какво точно искате. Оказва се, че отскоро кипи шпионска война - магазините пращат свои хора да следят какви са цените на конкуренцията и така да ги надцакат с по-голямо намаление. "Пълно е с агенти напоследък - идват, оглеждат, записват", служител от веригата магазини "Кауфланд".

Обстановката е особено изнервена понеже след 2 дни в София ще отвори врати и хипермаркет "Карфур". Миналата седмица такъв магазин заработи и в Пловдив, като цели тълпи практични домакини се извиха на опашка там за кисело мляко по 5 стотинки.

Пловдивските клонове на "Кауфланд" обявиха невиждани намаления в същия ден и удължиха работното си време до 3 часа сутринта. Тези мерки вероятно ще бъдат въведени и в София, довериха приказливи служители. Освен с ниски цени от "Кауфланд" са решили да отвърнат на атаката и с допълнителни услуги. Вече можете да поискате 1 лев обратно на касата, ако не са ви обслужили бързо и сте висели пред витрината повече от 5 минути.

Също така можете да върнете закупената стока, когато пожелаете, дори да е минала повече от седмица. Вчера персоналът в магазините все още недоверчиво оглеждаше информационните табели, които щедро дават тези привилегии на клиентите.
Още от статията на „Монитор"

„Ликвидират един милион фирми", предупреждава „Стандарт"
Близо 1 млн. фирми са застрашени от закриване. 964 026 все още не са направили задължителната пререгистрация, сочат данни от фирмените отделения към окръжните съдилища. Срокът за това изтича на 31 декември тази година. Ако не подадат документи до края на 2010 г., фирмите ще бъдат закрити. Пререгистрираните фирми до 17 март 2010 г. са едва 225 131, заявиха за "Стандарт" от Агенцията по вписванията.

Делът на едноличните търговци от общия брой на непререгистрираните фирми е около 70%, или около 650-670 хил. Очаква се до края на годината броят им да намалее до близо 550-570 хил. По отношение на тях Търговският закон не предвижда извършването на ликвидация, а след изтичането на срока за пререгистрация просто ще бъдат заличени. Останалите търговци - юридически лица, които не се пререгистрират до края на годината, ще трябва да прекратят съществуването си, като се мине през ликвидация.

Към момента тези фирми са около 250 хил., но броят им до края на годината вероятно ще намалее до 100 хил., смятат експертите. Така в края на годината около 650 хил. еднолични търговци и компании се очаква да бъдат закрити. Разноските за производството по ликвидация на фирмите са за тяхна сметка. Като членовете на управителните органи отговарят солидарно и неограничено за задълженията, свързани с ликвидацията. Така шефовете на фирми може да се наложи да плащат от джоба си за закриването на фирмите, които не са пререгистрирали.
Още от статията на „Стандарт"

„Пак ще се връща правото на арендаторите на пръв купувач на ниви", разкрива „Дневник"
Година след като отпадна възможността арендаторите да имат предимство при закупуване на земеделска земя, процедурата може да бъде върната. Председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева (ГЕРБ) и съпартийците й Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов внесоха законопроект за изменение на Закона за собствеността на земеделските земи. Той отново връща правилото, според което собственикът на земя трябва да я предложи за продажба първо на дългосрочния й ползвател, след което на други лица.

Разликата с отменената процедура е, че е даден едномесечен срок, в който арендаторът трябва да отговори дали приема предложението. Фермерите одобряват подготвената промяна, но срещу нея се обявиха от фондовете за земеделска земя, които са най-големите частни собственици на ниви в страната.

"Предлаганата промяна е малка стъпка към комасация на земеделската земя не само като ползване, но и като собственост", коментира пред "Дневник" Десислава Танева. По думите й тя изразява "желанието на браншовите сдружения" и като цяло има подкрепа и от депутатите.

"Няма по-добро решение от това, който реално ползва и инвестира в земята, да може да я закупи", каза Красимир Аврамов, член на управителния съвет на асоциацията на зърнопроизводителите в България. Според главния секретар на Българската асоциация на фермерите Теодор Иванов пък "в почти цяла Европа има политика стопанствата да се окрупняват" и промяната би спомогнала това да се случи и в България.

Отделно от това би помогнала и да се спре спекулативното изкупуване на ниви. "Земята не е обикновена стока, тя е средство за производство, не случайно има държави, в които са създадени специални закони, забраняващи на инвестиционни и пенсионни фондове да я изкупуват със спекулативна цел", каза Иванов. От Асоциацията на земеделските производители в България също обявиха, че промените биха били полезни за сектора.

Същевременно от големите инвестиционни фондове за земеделска земя съобщиха, че с тях не е обсъждано връщането на процедурата с привилегировано закупуване на ниви от ползвателя, и се обявиха против нея. Според тях тя по-скоро би попречила на комасацията на земята, отколкото да й помогне, тъй като ограничава правото за разпореждане със собственост.

"С такава промяна бих казал, че се отива към Дивия запад", коментира председателят на асоциацията на собствениците на земеделски земи Борислав Петков. Сдружението е било сред инициаторите за отпадането на привилегированата продажба, защото е противоконституционна.
Още от статията на „Дневник"

„Абсурдно е да се изплащат по 4 пенсии на един човек", казва в интервю за „Сега" управителят на НОИ Христина Митрева
Г-жо Митрева, това правителство пое страната в тежка криза и ще трябва да вземе много непопулярни мерки. Дали ще има сили да го направи? Досега сякаш бързо абдикира от подобни предложения, щом предизвикат негативни дискусии.
- Дали едно решение може да бъде прието с консенсус зависи по какъв начин ще бъде поднесено на обществото. Трябва много ясно да се изясни защо се налага то, какви са тенденциите в бъдеще, да се аргументира, да има подкрепата на други институции. Човек не може да гледа само какво се случва в настоящия момент. След нас идват млади поколения, хора, които също очакват да бъдат осигурени, и то по-справедливо. Сега те виждат, че има много неща, които не са справедливи в пенсионната система и затова нямат доверие в нея.

Оптимист ли сте, че можете да направите бюджета на НОИ независим от държавния?
- Не, при всички пенсионни системи в Европа държавата участва във финансирането им. Въпросът е да намалим дела - да не е 60% както сега, а да стане 40-36%, за да може по-голям ресурс да се инвестира в други сектори, в образование. Когато голям ресурс от данъците идва в социалното осигуряване, остават много по-малко пари за инвестиране в бизнеса, в здравеопазването, в инфраструктурата, в околна среда. Ние дишаме мръсен въздух, не живеем здравословно. От години няма пари за инвестиции в наука, в иновации, във висше образование, в младите хора. И всичко това понеже по-голяма част от данъците отиват в пенсионната система. Този омагьосан кръг връзва ръцете на държавата да взема добри решения. Затова искаме държавата да инвестира там, откъдето след това ще ни дойдат по-високите заплати, оттам по-високите приходи, ще се ползват по-малко болнични. При нас нещата са обърнати - искаме по-високи пенсии и в същото време се осигуряваме на ниски доходи.

Какво трябва да се промени, за да се върне доверието в пенсионната система?
- Да намерим по-добър баланс между участието на хората с вноски и обезщетенията, които получават. Те наистина трябва да почиват на техния осигурителен принос, а не да се източват пари. Например в момента вноската за фонд "Общо заболяване и майчинство" е 3.5%. Тя трябва да бъде 4.39%, за да покрива разходите на фонда. Средната осигурителна вноска за пенсии е 13.26, защото имаме 16% за родените преди 1960 г. и 11% за останалите. А необходимата осигурителна вноска без участието на държавата е 22.26 %, т.е. трябва да е по-висока с още 9%. Общата осигурителна вноска трябва да е 34.26%. Същото е и за фонд "Безработица". Сега е 1%, а трябва да е 1.46%. Оттук идва и недофинансирането на системата.

Проблемът на осигурителната система е, че когато се свива пазарът и доходите се задържат или намаляват, приходите не могат да се изпълняват, както са планирани. Това се случи през 2009 г., ще се случи и през 2010 г. Разбира се очакваме да не е толкова високо неизпълнението през т.г. По наши предварителни разчети може би ще е 140-150 млн. лв. Затова сега се опитваме с Главна инспекция на труда, с НАП да предприемем всички действия, така че да можем да приложим механизмите на принудителните събирания към некоректните работодатели, които бавят заплати и осигурителни вноски. Подписахме споразумение с НАП за увеличаване на съвместните проверки, като ще им подаваме данни за рискови профили на осигурители. Имаме такава програма.

Какво улавя тя?
- Например, ако един осигурител в предходен месец е осигурявал 100 работници върху фонд работна заплата 100 000 лв. и на следващия осигурява 10 работника за 10 000 или 15 000 лв. фонд работна заплата, можем да сигнализираме в НАП и в ГИТ, че нещо се случва.
Още от интервюто на „Сега"

„Бърза кариера за умните чиновници", казва в интервю за „Стандарт" министърът на финансите Симеон Дянков
Г-н Дянков, България има ли шанс да кандидатства за еврото до  края на годината?
- Има реален шанс да кандидатстваме за ERM 2 до края на  годината. Положителната оценка за конвергентната ни програма беше един голям  успех за България. Оценката на Европейската комисия за 2009 г. е, че новото  правителство е успяло да направи огромна фискална консолидация и да свие  бюджетния дефицит само за няколко месеца с 2,3% от БВП. За 2010 г. Европейската  комисия почти потвърждава нашите изчисления за дефицит под 2%, което е сравнимо  с оценката на МВФ за дефицит от 1,8%. Според Европейската комисия това е напълно  адекватно. А в средносрочен план до 2013 г., докогато е конвергентната програма,  те казват, че нашата бюджетна цел е повече от адекватна. И това е най-големият  успех, защото, когато се кандидатства за ERM 2, важното е средносрочната  рамка.

Успяхте ли да убедите всички финансови министри от  еврозоната, че сме готови за въвеждане на еврото?
- За еврото ние още не сме готови, има още много какво да  правим. Първата голяма стъпка, и за мен по-важната, е ERM 2. Защото времето,  докато сме в този валутен механизъм, ще ни позволи да свършим структурните  реформи, които са ни необходими. За да влезем в еврозоната, трябва да сме  свършили големите структурни реформи в образованието, здравеопазването,  пенсионната система и в държавната администрация. Без да имаме тези реформи, за  мен не е хубаво България да е в еврозоната.

Каква е целта на реформите, които трябва да се  направят?
- Целта на реформите е по-голяма ефективност в тези големи  бюджетни сектори. Голяма част от бюджета се харчи именно за тези четири сектора.  От тази гледна точка информирах своите колеги финансови министри за, според мен,  големия ни успех - парламентът прие на второ четене Закона за академичния  състав. Това беше една от трите големи реформи, които сме разписали в  конвергентната ни програма, нужна за реформата на висшето образование, и оттам  за връзката с иновации и научна дейност. Това се прие много добре с много  коментари от колегите от други източноевропейски страни, че този тип реформа е  необходима в цялата източноевропейска част. Но е много трудна, понеже има много лобизъм за запазване на системата.

Здравната реформа вече тръгна. Забави се през последните  месеци, но се надявам, че с избора на нов министър и екип, ще тръгне още  по-устремно, защото трябва да бъде приключена до края на годината. Визията за  пенсионната реформа ще бъде представена от социалното министерство в средата на  май пред тристранката, на която аз съм председател. И от там нататък ще тръгне и  пенсионната реформа. По отношение на държавната администрация вече има доста  неща, които са направени със закриването на две министерства и десетина агенции.  Вече от доста време работи съветът за административна реформа и ние в следващите  няколко дни ще представим на правителството и на обществеността оттук нататък  как ще върви тази реформа с някои големи промени, които предстоят.

Какви промени в администрацията се подготвят?
- Промени в заплащането на държавните служители и промени в  самата структура на държавната администарция - от гледна точка на оптимизация на  институти, на агенции, оптимизация в самите министерства. А оттам да се мисли за  промяна в модела на връзката между централната и местната администрация. Всичко  това ще стане ясно в следващите 10 дни.

Заплатите на чиновниците ще се определят ли от постигнатите  резултати на работното място?
- Възнагражденията ще са обвързани не само с опита, със стажа,  както е в момента, но и с образованието и с постигнатите успехи като държавен  служител и като група държавни служители от самата администрация, в която  работиш. Това ще наложи и много промени, като различна бонусна система, различна  система на държавния класификатор, където се определят кой за какви позиции може  да кандидатства и какво да е заплащането му. Това изцяло ще бъде  променено.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Правим специализиран съд за мафиоти", казва в интервю за „Класа" Искра Фидосова, съпредседател на ПГ на ГЕРБ
Г-жо Фидосова, кои са приоритетите на ПГ на ГЕРБ за тази парламентарна сесия?
- Работим по няколко групи законопроекти. Правим поправки в закона за обществените поръчки, паралелно пишем и изцяло нов проект за закон, който да уреди този въпрос. Единият е внесен от Министерския съвет, другият от група народни представители. Имаме да транспонираме изисквания на една директива на ЕК от 2007 г. Паралелно започнахме работа по изцяло новия закон за обществените поръчки, защото има една директива на ЕК от август 2009 г., която трябва да изпълним до две години. За да я изпълним обаче, трябва да променим структурата на механизма за управление на обществените поръчки.

По-лека или по-тромава ще стане процедурата за контрол на обществените поръчки?
- Няма да се усложни или опрости. Ще дава достатъчни гаранции срещу злоупотреби. Брюксел също иска от нас достатъчни гаранции. Има започната процедура по инфрийчмънт (санкции при нарушаване на европейска директива, б.р.). За това много бързаме да приемем тези правила. Вероятно ще възникне въпросът защо не правим реформата едновременно, а подготвяме два закона - за изменение на сега действащия и изцяло нов. Причината е обаче, че ни е необходимо повече време за изработка на изцяло нов подход.

Ще разпишем изцяло нови правила. Дори начинът на отваряне на офертите няма да е както досега. Имаме предвидена процедура за спиране на изпълнението на дадена обществена поръчка в случай на обжалване, но само от участниците, стигнали до последната фаза на селекцията. Това е един вид текущ контрол, защото сега дори при обжалване изпълнението не се спира. Това по същество обезсмисля обжалването.

Друга промяна е премахване на ограниченията за срока на изпълнение на обществените поръчки. В момента има ограничение за изпълнение в срок от четири години, което прави невъзможна реализацията на големи проекти като например завода за софийския боклук и големите железопътни проекти.

В същата група законопроекти, по които работим, влиза и Законът за изпълнение и допълнение на Закона за държавна и общинска собственост и Закона за устройство на територията. Всичко това трябва да се гледа като един пакет, защото касае националните инфраструктурни проекти. В тази посока имаме малко по-радикални идеи, върху които работим. Като например ограничаване до минимум на възможността да се правят спекулативни сделки.

Как ще стопирате спекулативните сделки?
- Ще създадем норма, която фиксира цената на земята при отчуждаване например по данъчна оценка или 50% над данъчната оценка, но не повече. Освен това ще има изискване сделките да са станали не по-късно от една или две години например преди отчуждителната преписка. Големите играчи знаят, че от дадено място ще мине трасето на магистралата, отиват и изкупуват всички терени за жълти стотинки, а след това ги препродават на цени, завишени 100 или 200 пъти, което е абсурд. А останалите хора не разполагат с такава информация, защото тя е дадена на изкупуващите терените от фирмата, която проектира трасето, или от съответното министерство.

В тази връзка искаме да направим и съкратена процедура за националните инфраструктурни проекти.
Още от интервюто на „Класа"

„Нужна е ефективна атестация на преподавателите", казва в интервю за „Монитор" д-р Румяна Маринова-Христиди, преподавател по история в СУ "Св. Климент Охридски"
Д-р Маринова, има ли опасност новият закон за развитие на академичния състав да облагодетелства хора без реален научен принос?
- Реформите в академичната сфера отдавна бяха наложителни, но някак си все не стигаше време или политическа воля, за да бъдат извършени. Смея да твърдя, че в академичната общност едва ли има някой, който да се съмнява в необходимостта от промяна, независимо кой как си я е представял. И дори естествените резерви и опасения от всякакъв вид реформа в една толкова консервативна сфера като образованието и науката не можаха да намерят аргументи срещу нейното извършване. Разбира се, нито един закон не е съвършен и не може да разреши всички проблеми, но новият Закон за развитието на академичния състав е голяма крачка напред в модернизирането на българското университетско образование и приближаването му до добрите европейски практики, заложени и в Болонския процес, от който България е част. Целта е не просто да се копира нещо, защото така е в Европа, а да се подобри конкурентноспособността и конвертируемостта на българските дипломи, преподаватели и студенти. Законът залага процедура за придобиване на академични титли, която е изпитана във водещите европейски държави, като в същото време има и своите специфики, съобразени с българската академична традиция. В същото време трябва да си даваме сметка, че законът сам по себе си не е в състояние да осигури условия за успешно развитие на академичния състав. Той дава общи правила и механизми за научно израстване, но качеството му в много по-голяма степен зависи от атмосферата във висшите училища, от общото ниво на академичната общност, от ангажираността на студентите с преподаваната материя, от възможността за реализация на научния продукт, от заплащането и обвързаността му с качеството на преподаване и изследване и др. Според мен много по-силен механизъм за контрол на качеството на преподаване и научно израстване е системата на атестация, която трябва да е ефективна, неформална и да ангажира в достатъчна степен студентското мнение.

Дава ли проектозаконът според вас еднолични права на ректора, директора на институт и министъра?
- Тази възможност доста се дискутира в академичните среди и по форумите. Мисля, че законът осигурява достатъчно демократични процедури за избиране и назначаване на научни журита от пет или седем членове - специалисти в съответната сфера, както е в много европейски държави. Сегашната система от научни съвети, в които имаше ограничен брой специалисти по темата на защитаваната дисертация, не гарантираше безпристрастност и компетентност. Още по-зле е в комисиите към ВАК, където често дисертации се докладват от хора, съвършено чужди на тематиката. Що се отнася до назначаването на журитата от ректорите, това все пак е реверанс към академичната йерархия, без която не може. Законът не позволява на ръководителите на звената самоволно да назначават журитата, а по-скоро да потвърдят техния избор от съответното научно звено. За някакви особени еднолични права на ректорите или на министъра според мен и дума не може да става, а и все пак съгласете се, че е нормално техният подпис да седи под важни решения и процедури - та нали затова са ръководители и носят отговорност?

Необходими ли са национални критерии за улесняване на достъпа на младите хора до научните институции?
- Според мен не са необходими национални критерии. Научните институции трябва да свикнат практически да се ползват от своята автономия, чрез която да градят репутацията си. В развитите в научно отношение държави се набляга на авторитета на университета, който поема грижата да го съхранява чрез механизми за строг контрол на входа и чрез строга система за атестация. Знаете, че има световни класации на университетите и може да се уверите, че именно строгият контрол на качеството на обучението е една от задължителните характеристики на добрите и предпочитаните университети.
Още от статията на „Монитор"

„Обществените медии трябва да се изградят от А и Б", казва в интервю за „Дневник" Георги Лозанов, председател на СЕМ
Мнозина вече се питат защо трябва да съществува Съветът за електронни медии?
- Най-важното качество на Съвета за електронни медии е неговата независимост. Давам си сметка, че това е лозунг, но за да е такъв орган, той трябва да взима своите решения изцяло на базата на закона и да ги аргументира публично. Когато се отклони от закона или работи в известна конспиративност, тогава върху него пада подозрение дали е независим и дали не проявява чужда воля. Когато има обществен натиск, който да кара СЕМ да влезе в цензурска роля, законът трябва да е инструментът за независимост.

Пример за това е предаването "Биг брадър" - практически е невъзможно СЕМ да го спре, дори и всички да са против него. СЕМ може да констатира конкретни нарушения, които да могат да издържат в съд. Тогава вече на базата на натрупването на нарушението може да спре цялата медия, но не само едно предаване. Това е направено именно за да не е цензурен органът. Работата на СЕМ е обратното - да предпазва медиите от политическа или друга цензура и затова през 1998 г. надзорът беше изваден извън политическите институции. Преди това комисиите на парламента решаваха съдбата на медиите.

Предвиждате ли промени в закона за СЕМ, най-вече за състава на съвета?
- В близко или по-далечно бъдеще се очаква съставът да бъде намален от 9 на 5 души. Намалението е логично, защото не съм сигурен, че девет души са необходими, но, от друга страна, не трябва да става механично, просто за да намалим бройката. Защото увеличаването на бройката навремето имаше проста аргументация в полза на независимостта. Колкото повече са членовете, толкова по-трудно е да се създадат лобита на базата на нечие влияние, включително и да бъдат купени. Когато има 5 души, достатъчно е да бъдат привлечени трима на нечия страна, за да се дирижира политиката на съвета.

Смятате ли, че това е възможно да се случи и сега?
- Нашата работа е да не се случва и това е свързано с предварителното доверие и индивидуалностите, които влизат вътре. Но поначало такова непрестанно подозрение в корупция има към повечето институции в България. През решенията на СЕМ лесно могат да минават и конкурентни войни - ако се атакува много една медия или формат, това е в полза на друга. Трябва да има балансирано поведение, а защитата е публичността.

Как се е променила медийната среда, откакто напуснахте регулатора?
- През последните години по-скоро се усеща само тътенът на голямата промяна, на нещо, което идва. Преди всичко тя е свързана с цифровата ера, както и с новите медии. С фондацията, с която работя ("Медийна демокрация" - бел. ред.), правим изследвания, според които през 2009 г. социалните мрежи са мощен аргумент при формирането на общественото мнение. А това променя и традиционната медия. Няма съмнение, че новата медия увеличава свободата. От друга страна, тя има и своите дефекти - анонимността и оттам безотговорността. Едно по-безотговорно говорене също се отразява на традиционната медия, преди всичко в бума на жълтите вестници. Този бум постави в много по-маргинална роля традиционната преса - като тиражи, като комуникативен резултат. Техният голям ресурс остава доверието.

Характерно за последните години е и възможността за създаване на медийни империи с неясен произход на капиталите, а оттам и на намеренията. Това доста стресна издателите, чисто конкурентно. Те сега - най-после - в собственото си мислене и очакване стигнаха до идеята да има закон, който да регулира и печата, държавата да изиграе някаква защитна роля.
Още от интервюто на „Дневник"