Правителствата по целия свят се борят да осигурят енергийните си доставки, да намалят емисиите на въглероден диоксид и да се адаптират към покачващите се цени на петрола. В тази среда България е взела амбициозното решение да построи втора в страната АЕЦ. Мястото е Белене, северно градче разделено от Румъния с Дунава, пише International Herald Tribune.

Според критиците, този проект е икономически дефектен, отворен за корупция и грешки в управлението. Той ще цементира руското доминиране в българския енергиен сектор и българските данъкоплатци рискуват сами да заплатят сметката за строежа. Според правителството, световните енергийни давления са направили проекта необходим.

Разходите изглежда ще надхвърлят проектните €4 млрд, които и така са 16% от БВП на страната за миналата година. АЕЦ Белене ще е най-скъпият публичен проект на посткомунистическата история. Започнала още през 1981 и замразена през 1990 преди монтирането на реакторите, в новата електроцентрала бяха вложени близо $1 млрд. в инфраструктура, след което България изпадна в икономическа криза.

Възраждането на проекта Белене бе обявено през 2003 г. от премиера с царско минало Симеон Сакс-Кобург-Гота.

Държавната електрическа компания НЕК ще притежава 51% в електроцентралата. Оферти за оставащите 49% се приемаха до 17 октомври, като в късата листа са Enel, E.ON, RWE, CEZ, Electrabel (белгийска енергийна компания, собственост на френските Suez).

Строителството започна тази година с получен €250 млн. кредит от BNP Paribas. Проектът очаква технически доклад от Европейската комисия, преди да кандидатства за допълнителен кредит от €350 млн. от Euratom за финансиране на втората фаза на строителството. Ако кредитът бъде одобрен, ще сме свидетели на първия случай, в който Euratom финансира строителство на нова ядрена мощност вместо да разширява същестуващи мощности.

Правителството натиска за Белене, за да компенсира загубата за производството, последвала затварянето миналата година на два реактора в АЕЦ Козлодуй. През 1999 България се съгласи да затвори реакторите като част от задълженията си за присъединяване към ЕС.

След затварянето на реакторите се очакваше пълно спиране на износа на електроенергия от България. НЕК все още счита, че и тази година ще изнесе 3.6 милиона мегават - часа, докато през 2006 износът бе 7.7 милиона.

В миналото България покриваше 70% от потребностите за внос на енергия на Гърция, Румъния, Сърбия и Македония. На Белене се гледа като на възможност за отвоюване на тези пазари.

Премиерът Сергей Станишев каза през януари пред парламента, че енергийната политика на България „напълно съответства на приоритетите на енергийната политика на ЕС ... опазвайки околната среда и осигуряване на надеждни енергийни доставки".

„Без да има собствени ресурси на природен газ, петрол и висококалорични въглища, изборът да се строи Белене е на първо място избор в полза на енергийната независимост от доставка на фосилни горива, идващи на първо място от Русия".

Обаче в случая Белене, независимостта от Русия не е гарантирана. България предостави проекта за строителство на Атомстройекспорт, в който Газпром има дял 84%. Руснаците ще построят електроцентралата и ще инсталират двата реактора по 1000 мегавата. В резултат на това Белене ще бъде първата построена от руснаци АЕЦ в ЕС.

Русия доставя 100% от природния газ на България, 89% от внасяния петрол (единствената българска рафинерия е собственост на руската ЛУКОЙЛ), 36% от вноса на въглища. Русия доставя всичкото нужно за АЕЦ Козлодуй гориво и рециклира ядрените остатъци.

Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии е казал: всички атакуваха Белене за цената, държавните гаранции и независимостта. Но не можеш изцяло да се затвориш за руски технологии и снабдявано от Русия гориво в момент, в който си способен да се диверсифицираш.

Според критиците, парите вложени в Белене можеха да намерят приложение в по-малко бляскави проекти като топлоизолация на жилищата например. По данни на Eurostat от 2004 година, България с преднина е най-неефективната в енергийно отношение държава на Европа. Страната ни използва осем пъти повече енергия от средното за ЕС за прозиводство на едно евро от БВП.

Анализарторите атакуваха и липсата на публичен дебат и несъгласуваността на правителствените изказвания относно размера на финансовите гаранции, осигурявани от държавата, като непрозрачността според тях е маска на мрачната решимост да се изгради АЕЦ независимо от цената.

Красен Станчев от Института по пазарна икономика преценява разходите за държавата на 2.1% от БВП. Иван Иванов от опозиционната ДСБ твърди, че Белене няма ясна теническа или икономическа обосновка. „Износът на електричество не е печаливш, ако държавата инвестира €4 млрд. в строежа на Белене. Ако беше печелившо, частният сектор щеше да го е направил".

Една от възможностите е НЕК да предложи гаранция за закупуване на електричество за 15 години на фиксирани цени, счита Дурица Танкозич, главен вицепрезидент на WorleyParsons, архитектен и инженерен контрактор на проекта. „Търсим оптималната структура за гарантиране на този проект .

В момента с потенциалните инвеститори се преговарят финансовите гаранции, но държавата няма да покрие 100% от инвестиционните рискове.

Главна неизвестна в проекта е цената на електричеството през 2014 - годината, когато се очаква АЕЦ Белене да се включи кън националната електрическа мрежа. Другите държави също изграждат нови мощности, за да отговорят на икономическия ръст на региона. В съседна Румъния този месец започна да работи вторият реактор от 700 мегавата в АЕЦ Чернавода.

Според рейтинговата агенция Standard and Poor's, намерението на НЕК да участва като мажоритарен собственик в ядрения проект Белене значително увеличава рисковете за компаниите: оперативни, регулативни, пазарни, екологични.

Критиците казват още, че вместо да помогне за икономическото закрепване на България, новият български атомен проект отговаря на натиск на лобито на няколко хиляди ядрени физици в страната, чиято прехрана е застрашена от прогресивното затваряне на АЕЦ Козлодуй. Освен това казват, че корупцията отдавна е излязла от всякакви граници в мистериозния свят на обществени поръчки в енергетиката, доминирана от шепа компании в близост до тези, които са на власт.

Огнян Минчев от Института по регионални и международни изследвания счита, че руските интереси са използвали директни плащания в кеш, за да се повлияе на решенията за поръчки в сходни проекти. „Руските компании и руските власти имат абсолютна свобода върху това, което бихме нарекли ‘неформално лично влияние' на обществени слубжители в страни като България".

Ганев предполага, че една трета от разходите за Белене ще бъдат насочени по съмнителни канали на плащания.

Подозрение за корупция излезе на повърхността тази година, когато градската управа на Свищов, на 10 км. от Белене, противник на проекта по екологични съопбражения, представи на вниманието на прокурорите договор за оценка на екологичния риск на стойност $7.8 млн., сключен между НЕК и Parsons E&C Europe, които след това се преименуваха на WorleyParsons Europe.

Някои български ядрени физици казаха, че приблизително същата работа вече е извършвана от държавната фирма Енергопроект, но за $150,000.

Оправдавайки контракта и неговата цена, Танкозич, подписал от името на Parsons, твърди, че работата е „дълбочинна" и включва голяма група лицензирани компании. Процесът бил абсолютно прозрачен. НЕК не коментира.

Три месеца след получаване на сигнала, прокуратурата още не знае към кого да препрати документа за разследване.Както е известно в цял Европейски съюз, случаи за корупция в България се решават много мудно.

През юли Deutsche Bank и UniCredit подкрепиха финансирането на Белене, като германската банка посочи екологичния риск и собствената си ангажираност със социална отговорност. Германски еколози казват, че регионът е сеизмично активен, а руският реактор не трябва да бъде лицензиран, защото липсва оценка на сигурността.