Вестник Financial Times, обясни случилото се миналата седмица доста точно и ясно в съботното си издание, като писа: „Спадът на долара беше породен от негативните данни за щатската икономика и особено от опасенията за стабилността на вторичния ипотечен пазар в САЩ. Разликата между икономическия ръст в и извън Щатите също обяснява защо доларът е толкова подценен в последно време, а все още разширяващия се търговски дефицит на Америка идва като капак на всичко останало".
Пазарните движения през миналата седмица бяха доминирани от паниката в имотния и кредитния пазар на САЩ и това е безспорно, но все пак ако погледнем по-малко емоционално на фактите ще забележим, че може би се случва и нещо друго, още по-важно. За начало ще кажем, че ще е странно да коментираме изминалата икономическа седмица с фрагмента „още пет дни на негативни пазарни движения", тъй като почти всички борси от Ню Йорк до Хонг Конг и Франкфурт отбелязваха рекорд след рекорд. В същото време Wall Street направи най-голямото си седмично нарастване от 2003 г. насам.
Второ, повече от ясно е за всички, че доларът страда най-вече от слабостта на американската икономика през последните месеци, както и от прекалено големия търговски дефицит на страната. Все пак, преди да издадем тежката присъда, трябва да си спомним, коя икономика направи най-силен ръст през изминалите две тримесечия.
Ако съдим по ентусиазма, с който еврото катери нови върхове, всеки би предположил и с право, страни като Германия, Франция или Великобритания, или защо не цялата Еврозона на куп. Всъщност отговорът е Япония. Реалният ръст на икономиката на азиатската страна през последните две тримесечие се закрепи средно на нивото 4.2%, при 1.6% за същия период в САЩ. По-голяма част от този успех се дължи именно на изключително евтината валута, с която износителите реализираха летящ старт и огромни печалби.
Япония си остава страната с най-голям търговски излишък в света, както и най-големият кредитор в глобален аспект. Ето така достигаме до противоречие. Въпреки че Япония направи огромен икономически бум през последните 6 месеца, а търговският й излишък се разду до рекордни стойности, това в никакъв случай не се свърза с ръст на йената, а дори напротив. От началото на годината японската валута изгуби 2.5% от стойността си спрямо приятелския долар.
Естествено както всичко във финансови свят си има обяснения, така е и със слабостта на йената. Това обаче не е темата на този анализ, който по-скоро се опитва да даде отговор, какво ще се случи в близко и не толкова близко бъдеще с връзката долар-евро-паунд.
В момента, анализаторите коментират, че валутните движения са породени не толкова от песимизма в САЩ, колкото от еуфорията в Европа. За всичко е ясно, че еврото е основна алтернатива на долара като световна валута, която се използва за оценяване на резервите на отделните страни. Така доларът ще започне да се покачва в момента, в който ентусиазмът на инвеститорите да купуват евро се изчерпи. Валутния курс на паунда пък е изключително свързан с курса евро-долар. Историята ясно показва, че почти е невъзможно паундът да започне да пада спрямо долара, ако тази тенденция не е потвърдена и с основната довйка евро-долар.
Продължаващият спад на йената спрямо долара доказва, че истината на валутния пазар е по-скоро не толкова около слабото представяне на долара, а около силата на еврото и паунда. Основният въпрос за Форекс-пазара в момента е не дали кризата в сектора на недвижими имоти в САЩ ще се влоши, а дали ще има нещо, което да охлади еуфорията в Европа. Отговорът в дългосрочен план е „да със сигурност", но не и в следващите няколко месеца.
Ако приемем, че предишния пик на еврото спрямо долара от $1.3670 бъде задържано и европейската валута не се върне под него в близко бъдеще, то техническите анализатори коментират, че еврото може да продължи възхода си дори до $1.50. Паундът пък спокойно може да достигне $2.20, а дори и до вечния си рекорд от $2.40, който унищожи почти цялото индустриално производство на Великобритания през 1981 г.
Ако европейската валута продължи да се покачва без лимит, европейските износно-ориентирани сектори ще бъде сериозно засегнати, както това се случи не само във Великобритания преди повече от 25 години, но и в САЩ в средата на 80-те години на миналия век. Япония също навлезе в такъв период след 1995 г. Най-вероятно обаче, при такъв апокалиптичен сценарии еврото ще започне да връща печалбите си и ще се установи в по-конкурентни нива спрямо долара, повлияно от интервенции на централната банка. В същото време обаче се прогнозира и доста голям икономически трус в европейската икономика.
Накратко, силното евро несъмнено ще осигури спад на европейската икономика, дори и тя все още да не показва признаци за такова развитие. Колкото бързо в момента еврото расте, толкова по-бързо песимистите по отношение на европейската икономика ще се окажат прави.
dzver
на 18.07.2007 в 00:26:44 #1Хитрец е Буш, хитрец е. Финансира американската икономика с инфлация на долара. Лошото е, че това може да се направи само 1 път. След него - потоп.