Погледнато от вън може да се каже, че Европейският съюз (население 495 млн. души и БВП $16.8 трлн.) е по-влиятелен от Русия (население 142 млн. души и БВП $1.3 трлн.). Всъщност реалността е съвсем друга.

През последните години Русия играеше много внимателно играта „разделяй и владей" с ЕС, като непрекъснато изграждаше удобни двустранни отношения с Германия и Италия, както и с по-малките европейски членове Австрия, България, Холандия и Гърция.

Това направи останалите страни в съюза доста неспокойни. Те биха желали ЕС да преговаря по-ефективно по ключови въпрос с Русия и най-вече по условията за доставка на газ, но как да стане това? За сега всички договорености се сключват на база остарялото „Споразумение за партньорство и сътрудничество" (PCA) подписано през 1997 г.

В момента преговорите по нов PCA са оплетени в какви ли не проблеми и най-вече заради наложеното вето от Литва. Литовците не са съгласни с новите позиции в споразумението тъй като те дават възможност на Русия да продължи с автокрацията у дома и така да засили агресивната си външна политика. По време на срещата на външните министри от ЕС на 29 април в Люксембург не успя да бъде намерен общ език за бъдещите отношения ЕС-Русия. Все пак на това заседание бе направена сериозна крачка напред към членството на Сърбия в Европейския Съюз, която е един от най-близките руски съюзници в Европа.

Повечето европейски страни се възпротивиха на решението на Литва, обвинявайки бившата съветска република в реваншизъм и вътрешни политически игри. През есента в страната ще се проведат парламентарни избори, които са на път да бъдат спечелени от проруско настроена партия. Поляците, които се съгласиха да вдигнат ветото си над новия PCA, след като Русия отмени забраната за внос на полско месо, са заявили, че ще спазват своята част от уговорката и няма да пречат на процеса.

Много западноевропейски политици се надяват, че с утрешното встъпване в длъжност на новия руски президент Дмитрий Медведев, двустранните отношение с Русия отново ще станат по-топли и приятелски. Все пак, направените промени от предишните президентски администрации, ще продължат да дават отражения и занапред, особено след като Русия продължава да блокира транзита на нефт към Литва (от 2006 г.) с мотива, че тръбата се нуждае от ремонт.

Литовците искат повече. Като страна член на ЕС те искат от Русия ясни гаранции за доброжелателните им междусъседски отношения със страни като Грузия. Припомняме, че Кремъл продължава да подклажда сепаратистките настроения в Абхазия и Южна Осетия. От своя страна грузинците заплашиха, че ако Русия не спре да се меси във вътрешната им политика, те ще блокират членството й в Световната търговска организация. Литовците разглеждат този проблем като директна заплаха за сигурността им. „Ние и грузинците сме на фронтовата линия. Ако те паднат, ние сме следващите", коментират литовски официални лица.

Литва иска ЕС да бъде по-твърд и по въпросите на правосъдието. В частност, те се оплакват от нежеланието на Кремъл да открие виновниците за организирания от съветското ръководство пуч в Литва през 1991 г., когато загиват 14 души, а осем граничари са разстреляни. „Имаме си 22-ма „Литвиненковци" и никакво сътрудничество от Русия да се накажат виновниците", продължават с критиките си литовските политици. По този повод зад Литва застава и Великобритания, която все още не може да прости на Кремъл за нежеланието му да предаде лицата виновни за убийството на британския гражданин Александър Литвиненко през 2006 г. Пълната липса на желание от Русия да разследва подобни знакови убийства е пословична, така че ще е трудно да се договори промяна на поведението й точно сега.   

Европейските дипломати все още се надяват, че могат да спасят предоговарянето на условията по PCA с Русия по време на следващия форум в Сибир през юни. Литва може да се окаже обидена от резултатите, тъй като европейците искат да приложат по-мек тон в двустранните си отношения с Москва. Изглежда обаче, че какъвто и да е изходът от преговорите, това по никакъв начин няма да притесни Русия. Нейният посланик в Брюксел Владимир Чизов е заявил, че страната му ще преговаря с ЕС само ако Съюзът отправи конкретни искания и предложи съответни гаранции. Изглежда, че това ще е много по-трудно отколкото изглежда и затова редица европейски страни вече се справят „по единично"

Италия открито преговаря с Русия, като вече има няколко стратегически договорености, а Гърция и България подписаха за тръбопровода „Южен Поток". Бившият италиански премиер Романо Проди за сега отхвърля предложението от Москва да оглави консорциума около „Южен поток", но до кога не се знае. Преди него, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер пък се съгласи да застане начело на консорциума, който трябва да построи Северноевропейския газопровод по дъното на Балтийско море.

В действителност дори да бъде прието ново Споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия, то едва ли ще промени коренно сегашното положение. Въпреки бюрократичните спънки, търговският оборот между ЕС и Русия се е утроил през последни 8 години. От Москва обаче отказват да ратифицират подписаната през 1994 г. енергийна харта, която дава достъп до газопроводите на трета страна. „Руснаците имат различен подход към законите, така че да се опитваш да решаваш проблемите си по този начин с тях е меко казано невъзможно", коментирала е Катинка Бариш от лондонския Център за европейски реформи.   

*Изображение: The Economist