В реалния сектор у нас има неудовлетворено търсене на кредити. Според доклад на Министерството на икономиката, ако не се осигури подкрепа за малкия и средния бизнес, в рамките на една година около 20-25% от малките фирми ще фалират. Търговските банки, обаче, все още продължават да проявяват предпочитания към потребителското и жилищно-ипотечното кредитиране.

Само през януари 2006 г. обемът им е нараснал съответно с 1% и 2,9% (50,6% и 98,5% на годишна база). Това дава основания за известни опасения относно способността на домакинствата да обслужват тези кредити. Изразяват се становища и в двете посоки. Тези опасения ясно личат в анализите на МВФ, докато в доклада на банка Уникредит се застъпва становището, че "няма опасност от свръхзадлъжнялост на населението". В действителност, съпоставено към нивото на доходите, равнището на задлъжнялост не изглежда високо, но на фона на остатъка след приспадане на разходите за поддържане на екзистенциалния минимум картината изглежда различно.

Предпочитанията на кредитните институции към жилищно-ипотечно и потребителско кредитиране имат съвсем логична обосновка, като се има предвид относителната стабилност в равнищата на заетост и работна заплата у нас след въвеждането на валутен борд. Стабилните доходи и високият процент на собственост върху недвижимите имоти свеждат до минимум риска при потребителското кредитиране в България, но съсредоточаването на значителен финансов ресурс в това направление ще доведе до увеличаване на риска на средата като цяло. Първите сигнали за прегряване във финансовия сектор се появиха още през 2005 г. и намериха израз в постепенно влошаване на качеството на кредитните портфейли. Към края на септември 2005 г. класифицираните кредити достигнаха 8% от отпуснатите заеми и отбелязаха 55% ръст (450 млн. лв.) на годишна база, докато ръстът на нетните кредити за същия период беше едва 36 на сто.

Въпреки това кредитната експанзия продължава. Отпуснатите през миналата година кредити превишават със 150 млн. лв. обема на привлечените средства от нефинансови институции (4,02 млрд. лв.). Свръхпредлагането на кредити доведе до тяхното поевтиняване, а това от своя страна започва да рефлектира върху финансовия резултат на търговските банки. За януари 2006 г. нетната печалба в банковия сектор е 54 млн. лв. или с 11,5 % по-ниска от финансовия резултат за същия месец на миналата година, въпреки че нетният кредитен портфейл е нараснал с 32,9% за периода. Според анализите на ОББ , основните причини за спадането на печалбата са: по-големите изискуеми провизии по потребителските кредити, снижаването на лихвите по отпуснатите заеми и допълнителните провизии, свързани с влошаване на качеството на портфейла.

Независимо от финансовите резултати, търговските банки у нас продължават да проявяват нестихващ стремеж към привличане на нови клиенти поради няколко причини. От една страна, след влизането на България в ЕС, конкуренцията в бранша рязко ще се увеличи поради валидността на разрешителните за упражняване на банкова дейност на територията на всички страни членки на ЕС. От друга страна, що се отнася до кредитите за реалния сектор, в близко бъдеще може да се очаква значителен отлив на първокласни клиенти поради увеличаващия се потенциал на Българския капиталов пазар. Пазарната капитализация на БФБ през април 2006 г. надхвърли 9,6 млрд. лв., а привличането на средства чрез емисия на корпоративен дълг в момента показва признаци на утвърждаване. Броят на емитентите вече е достигнал 60 . Предстои емисия на облигации за 125 млн. евро на компанията ПЕТРОЛ, която ще бъде реализирана на международния първичен пазар и по-всяка вероятност ще бъде регистрирана за търговия на Лондонската борса.

Така очерталата се тенденция е само една от проявите на процеса на дезинтермедиация, който намира отражение и в нарастване на популярността на взаимните фондове, чиито активи в края на февруари 2006 г. достигнаха 94,8 млн. лева. Делът на спестяванията, инвестирани във взаимните фондове, все още е незначителен (0,35%), но темповете на нарастване са впечатляващи (над 222% за 2005 г.). Може да се очаква, че в средносрочен план делът им ще достигне равнища, съизмерими с тези на банковите депозити.

Процесът на дезинтермедиация вероятно в близко бъдеще ще наложи промяна на приоритетите на финансовите институции, чиито предпочитания към жилищно-ипотечното и потребителското кредитиране трудно ще бъдат променени, независимо от рестрикциите на БНБ. До момента резултатът от мерките на централната банка се изразява преди всичко в свиване на кредитирането изцяло за сметка на търговските, бюджетните и другите кредити, докато обемът на жилищно-ипотечното и потребителското кредитиране продължава да расте. Така изразените нагласи в макроикономически план означават, че
паричният ресурс не може да добие характер на инвестиция и съответно да изпълни основното си предназначение - увеличаване на националния продукт.

Основната част от кредитите за домакинствата е предназначена за финансиране на текущото потребление и служи предимно за финансиране на вноса, което е и една от причините за влошаване на платежния баланс . В известна степен е успокояващо това, че дефицитът по текуща сметка се компенсира от превишения по финансовата сметка, формирани най-вече от притока на чуждестранни инвестиции , но е факт, че този приток не намира отражение в съществено засилване на производствения потенциал. За периода след въвеждането на валутния борд ръстът на БВП е средно под 5%.

Леко засилване на темпа се наблюдава през последните две години (5,5% за 2004 и 2005 г.), но според прогнозите на "Economist" ръстът през следващите две години ще бъде под 4,5 на сто. Тези прогнози пораждат известна несигурност по отношение на връщането на кредитите, тъй като редовното им обслужване е възможно само при запазване или подобряване на статуса на длъжниците. Затруднения в обслужването на кредитите за населението неминуемо ще възникнат поради неизбежния скок в ценовото равнище след присъединяването на България към ЕС. Възможно е това да доведе до реализиране на гаранциите от страна на кредиторите и позициите да бъдат закрити преждевременно. Това може да се предотврати чрез повишаване на платежоспособността на населението, но както прогнозите за ограничен ръст на БВП, така и анализът на структурата на външната търговия не дават основание за подобни очаквания.

През 2005 година вносът се е увеличил с 26%, като почти две трети от обема на прираста се падат на горивата, превозните средства и на машините и уредите. Въпреки че са в категорията "инвестиционни стоки", ефектът от увеличението на последните две пера е доста спорен поради неизвестното предназначение на внесените стоки. Каква част от тях действително се влагат в производство може да се оцени само въз основа на косвени показатели, а според показателите за обема на производство тези оценки едва ли ще бъдат високи. От друга страна, анализът на износа налага някои песимистични изводи

Освен че увеличението на експорта (18%) не догонва темпа на нарастване на внос, неговата структура продължава да бъде неблагоприятна за напредъка на националната икономика. Повече от половината от увеличението на обемите се пада на горивата и цветните метали, което означава, че тенденцията на стимулиране на производства с ниска добавена стойност у нас не показва признаци на отслабване. Трудно може да се приеме за благоприятно и увеличението по перо "суровини за производство на храни", чиито дял в общото нарастване на износа е над 1/10, тъй като основната част от добавената стойност се получава на последните стадии от производството, които обаче се реализират извън пределите на страната.

В тази сфера, например, финансовото стимулиране бързо може да доведе до положителен икономически ефект. В някои случаи проблемът опира до издаването на Европейски сертификати за качество и може да се разреши с неголямо финансиране (в рамките на 5-20 хил. лв.), но поради липса на необходимите гаранции, този проблем често остава неразрешен. Въпреки оптимистичните настроения по отношение на членството на България в ЕС, то едва ли ще доведе до съществена промяна в обема на продукцията поради слабата конкурентоспособност на националната икономика.

Според класацията на Центъра за европейски реформи, България е на предпоследно място в класацията на страните кандидатки и членки на ЕС. На първите пет места са класирани Дания, Швеция, Австрия, Великобритания и Холандия, което според доклада на Лондонския институт се дължи на значителните средства, отделени за изследвания и иновации. У нас няма сериозни наченки в тази посока.

В заключение може да се каже, че поради липса на потенциал за значителен икономически растеж кредитната експанзия (поне в настоящия си вид) вече е прехвърлила точката на насищане. Изострящата се конкуренция, обаче, не позволява овладяването на този процес да стане по естествен начин и вероятно експанзията ще продължи с относително високи темпове и през тази година. С висока степен на сигурност може да се предполага, че качеството на кредитния портфейл ще продължи да се влошава, тъй като от една страна това е силно инерционен процес, а от друга - предстоящото забавяне на икономическия растеж ще затрудни редовното обслужване на взетите заеми. Възможности за овладяване на тази тенденция до известна степен има чрез поощряване на кредитирането на инвестиционни проекти (най-вече в някои отрасли на леката промишленост и информационните технологии), но поради липсата на категорична държавна политика в тази насока по всяка вероятност тези възможности няма да бъдат използвани в близките 2 години.