Змийският остров в момента принадлежи на Република Украйна. Той заема територия от едва 20.5 хектара, като разстоянието между крайните точки на острова е малко повече от 500 метра в двете посоки. Голата скала в морето е това, което се подава над водата от триъгълно повишение на морското легло с площ 12 кв.км., където се очаква да има 10 млн. тона нефтени залежи и 100 млрд. кубически метра природен газ.

Островът е извън териториалните води на Украйна (12 морски мили). Бившата съветска република претендира за право на собственост върху територията, тъй като тя попада в икономическата й морска зона (карта). Румъния оспорва - във вътрешното Черно море правилото на икономическата зона не важи. От самото обявяване независимостта на Украйна след разпадането на СССР, северните ни съседи си искат Инзула серпилор.

Новината е, че в близко време предстои международният съд да се произнесе по делото. След дълги и неуспешни преговори с Украйна, Румъния през 2004 г. подаде иск за Змийския остров в Международния съд в Хага. Писмената фаза вече е приключила, в следващите две седмици Хага ще вземе решение. Румънците очакват финалзииране на статуса на Змийския остров в рамките на шест месеца от изслушването на страните.

За българска история на Змийския остров се знае малко. През Средновековието островът е принадлежал на Турция. Русия го отвоюва през 1792 г. След поражението на Русия в Кримската война островът преминава към Румъния и там е разположен дисциплинарен батальон на румънската армия. През април 1944 г. бойците на СССР правят десант и румънският гарнизон се предава без бой. Според дипломатическо съглашение от 1948 г. островът преминава в територията на СССР. По-късно е обявен за зоологически резерват.

Легендата говори, че на Змийския остров е пренесено тялото на мъртвия Ахил. Малкото парченце суша е било добре познато на древните гръцки географи. Те са „разположили" на острова в земята на скитите велик Аполонов храм. Змийският остров вероятно се появява и в мита за похода на Аргонавтите в Колхида. Руските археолози признават, че в островчето и водите край него има още много неща за откриване.

Този път обаче става дума за ресурси, пише Financial Times. Дискусията се върти около правото за добив на минерални ресурси в морето. Румъния настоява за изключителен достъп до всички природни ресурси на острова. В момента Румъния внася 5.25 млрд. куб.м. газ годишно, така че експлоатацията на „змийските" резерви може да спести 20 години внос. През 1997 г. Румъния официално оспори украинската собственост на острова в договора за съседство, подписан тогава. Същият договор спря експлоатацията на ресурси, която бе започнала в края на 1960те.

Сега на Змийския остров има 100 души население - граничари, обслужващ персонал на морския фар, учени, включително и разпоредителите на научна изложба. От 2007 г. украинците дават статус на селище („Бели") на жилищния комплекс на Змийския остров.

Аргумент в протеста на правителството на Румъния е конвенцията на ООН за Международното морско право, според която не може да има трайно заселване на хора на островна територия, която не попада в териториалните води на държавата. С позоваване на изключителна икономическа зона, Украйна опровергава претенциите на Румъния.

Международното морско право обикновено гарантира на страните 200 км. изключителна икономическа зона в морето. Това обаче в случая с Черно море, което е широко едва 600 км., е невъзможно.

Понастоящем Украйна мълчи за въглеводородите и тихо развива икономиката на острова: изградено е пристанище за съдове с водоизместимост 8 м., поща, клон на банка, засаждат се дървета, има проект за изграждане на туристически център и водолазно училище, както и православен храм. Прелетните птици използват острова за сезонната си миграция, като според Wikipedia през пролетта на Змийския остров могат да се наблюдават 234 вида птици.