До 2015 г. руските компании ще вложат $400 млрд. в нови инвестиционни проекти, сочат данните на Института за регионална политика, цитирани от бизнес медията „Ведомости". За да се осъществят проектите, държавата трябва да се намеси със $150 млрд., а хиляди руснаци да се преселят в Сибир.

В близките девет години руските компании ще разработват 304 проекта с инвестиционна сума най-малко $100 млн. Тази цифра е получена от открити източници в допитване до топ-мениджърите на водещите руски компании.

Най-много ще вложат компаниите за нефт и газ: само 24 проекта, но на обща сума $145 млрд. „Достигнахме до необходимостта да усвояваме или труднодостъпните находища с недоразвита инфраструктура, или шелфа" - посочва авторът на изследването.

Лидери по брой проекти са енергетиците: 84 начинания на обща сума $62 млрд.

Цветната металургия предвижда влагането на $23 млрд. в 35 крупни проекта, черната - $27 млрд. в 50 проекта. Компаниите от химическата промишленост възнамеряват да инвестират $31,4 млрд., дърводобивният бранш $13,6 млрд., а в машиностроенето се очакват $6,4 млрд.

Значителна част от проектите ще дойдат в източните части на Русия. В Далечния Изток и Сибир вложените суми ще са $182,2 млрд. Лидери са Сахалинската област ($65,7 млрд.), Красноярския край ($31,8 млрд.), Якутия ($23,7 млрд.), Иркутска област ($21,8 млрд.) и Ямало-Ненецкия автономен окръг ($21,7 млрд.).

Има тенденция усвояването на Сибир и Далечния изток да се осъществява главно в посока на ресурсното използване. Но подобно направление на развитието все пак не е твърде лошо, тъй като от геостратегическа гледна точка за Русия е опасно да не се закрепи на тази недостатъчно разработена територия.

Европейската част на Русия от своя страна ще осигури диверсификацията на икономиката, където ще се развива икономика на услугите и знанието около големите градове и транзитните центрове.

За последните 100 години това е вече третият опит да се разработи Сибир, напомня директорът на Института за регионални проблеми. През 1930 г. имало цял национален проект. Актьори и кинозвезди са говорили в медиите колко е прекрасно да се живее на изток, пристигащите са получавали надбавки към работните заплати, а държавата е влагала пари за строителство на нови заводи. Пример са тези в Норилск и Комсомолск на Амур.

След това за цивилизоването на Изтока е помогнала войната - там са евакуирали стратегическите предприятия. Особено трудните участъци са разработвани с помощта на затворници и военнопленници.

Два проблема могат да попречат на този нов опит. Първо, без държавни инвестиции 90% от проектите не могат да се реализират. Държавата трябва да реши проблемите с автомобилните и релсовите пътища, комуналната и електрозахранваща инфраструктура. „Инвестиционните планове всъщност са заявка за държавно - частно партньорство".

Министърът на икономическото развитие Герман Греф ясно е посочил, че от държавата не може да се очаква повече, отколкото е обещала. Инвестиционните програми на естествените монополи в голямата си част са бюджетни пари и държавата пряко финансира много инфраструктурни проекти чрез регионалните бюджети: само пътният фонд съставлява $6 млрд. Инвестиционният фонд ще даде опит за работа с концесии и инфраструктурата ще може да се създава чрез частни пари, убеден е Греф.

Всичко може да се изпълни и без увеличаване на държавната помощ, счита експерт от Центъра за развитие: през 2006 обемът държавни инвестиции е бил $32 млрд. Половината от тях са отишли за инфраструктурни проекти. Това е тъкмо необходимото равнище, което ежегодно трябва да се влага до 2015, за да се отговори на нуждите на новата инвестиционна програма.

Второ, сега на практика няма кой да реализира въпросните мащабни проекти. Далекоизточните региони имат отрицателен показател на чиста миграция, ежегодно 300 на 1000 души напуска региона. Независимо, че има намерения да се задейства кадровият потенциал на регионите, ще има нужда да се привличат мигранти, а това вече е федерален проблем.

Руснаците не искат в никакъв случай да предават инициативата на китайците. Хора има в европейската част на Русия. Те обаче предпочитат да ходят в Москва или Петербург. За да се мотивират другите са нужни големи пари. Това пък ще разруши конкурентноспособността на икономиката, защото евтиният труд е едно от основните преимущества на нововъзникващите пазари и региони.